Р Е Ш Е Н И Е №394 гр.София , 27 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1205/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подс. Н. П. Л. чрез упълномощения защитник – адв. К. Т., срещу решение № 225 от 23.06.2014г. по внохд № 144/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, VІ състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. С присъда № 1 от 15.01.2014г., постановена по нохд № 476/2013г. на Врачански окръжен съд, подсъдимата Н. П. Л. е призната за виновна в това, че на 10.04.2013г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е използвала чужд платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК - дебитна карта издадена от „Банка ДСК” с № на сметка [банкова сметка] без съгласието на титуляра й Ц. И. Г., като е изтеглила сумата от 310 лв., както следва: в 12,09 часа от устройство на банка [фирма], намиращо се на [улица] - сумата от 150,00лв.; в 12,50 часа от устройство на „Българска пощенска банка”, намиращо се на [улица] - сумата от 60,00лв. и в 13,20 часа от ATM устройство на [фирма], намиращо се на [улица] - сумата от 100,00лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода при първоначален "строг" режим, съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС - в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното по нохд № 35/2013г. на РС-Мездра общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален режим "строг", съгласно чл. 61 от ЗИНЗС - в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимата и с Решение № 225 от 23.06.2014г. по внохд № 144/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, е била изменена, като е намалено наложеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание на подс. Л. от една година на шест месеца лишаване от свобода. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена чрез защитника на подсъдимата Н. П. Л., се развиват доводи в подкрепа на оплакване за наличие на всички касационни основания. Конкретно се мотивира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – по чл. 281, ал. 8 от НПК, понеже присъдата се основава единствено на показанията на св. Ц. Г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Твърди се нарушение при извършване на разпита на тази свидетелка на досъдебното производство, както и се оспорва кредитирането именно на тези нейни показания. Възразява се и срещу ползването като доказателствено средство на обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство и се сочи забраната присъдата да почива на самопризнания. Излага се довод, че присъдата почива на предположения, в противоречие с изискването по чл. 303, ал. 1 от НПК. Оспорват се изводите на съдилищата за факта дали св. Г. е дала разрешение на подсъдимата да ползва банковата карта и в тази връзка се твърди неправилно приложение на материалния закон поради обективна несъставомерност. Развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, основани на недоказаност на обвинението срещу нея. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на Софийски апелативен съд и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Н. П. Л. – адв. Т., поддържа касационната жалба съобразно изложените в нея съображения. Подчертава, че липсва основен елемент за съставомерност на деянието, тъй като пострадалата е дала съгласие за ползване на картата. Моли жалбата да бъде уважена, като подсъдимата бъде оправдана. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не се установява наличие на сочените в нея касационни основания. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Подс. Н. Л. моли да бъде отменена присъдата и да бъде призната за невинна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитника на подсъдимата касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото в случая са от водещо значение за преценката на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Оплакванията за неправилна доказателствена дейност на първостепенния съд са направени и пред въззивната инстанция. Апелативният съд обаче, е изпълнил в пълен обем задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Решението на въззивната инстанция изцяло отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, доколкото обективира цялостната проверка на атакуваната пред него присъда, съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимата и съдържа мотивиран отговор на всички възражения, направени от защитата. Доводите в касационната жалба във връзка с оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване, които тангират с оплакване за необоснованост, не съставляваща касационно основание, не могат да бъдат възприети. В мотивите на постановената осъдителна присъда първостепенният съд е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като е аргументирал въз основа на кои доказателствени факти приема за установени по изискуемия от закона несъмнен начин фактически обстоятелства, даващи основа за осъждане на подс. Л.. Въззивният съд не е намерил основание за критика по отношение на доказателствената дейност на окръжния съд, както освен това е провел допълнително въззивно съдебно следствие в изпълнение на задължението за обективност и пълнота при изясняването на обстоятелствата по делото, а също и за проверка на събраните доказателства. Извършил е собствен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, който е довел до краен извод за съставомерност на поведението на подсъдимата. Претенцията на защитата за недоказаност на обвинението и нарушаване на разпоредбата на чл. 303 от НПК е лишена от основание. При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение, не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, както и на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, са позволили на решаващите съдилища да изградят стабилни фактически изводи. При осъществяване на правно-логичната си дейност въззивният съд, след като е мотивирал извод за доказателствена подкрепеност на възприетите от първата инстанция обстоятелства, свързани с времето, мястото на ползване на платежния инструмент и изтеглените парични суми от подс. Л., е концентрирал вниманието си върху основното спорно обстоятелство, определящо и изводите за съставомерност на деянието – дали подсъдимата е използвала чуждата банкова карта без съгласието на титуляра. По отношение на това обстоятелство на стр. 5 – 8 от въззивното решение е обективирана правилна оценка на доказателствата и мотивите за кредитиране на определени доказателствени източници. Фактът, че подсъдимата е използвала банковата карта с титуляр Ц. Г., като на инкриминираната дата е теглила на три пъти парични суми от различни банкомати, без предварително съгласие на титуляра, е възприет въз основа на приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показанията на св. Цв. Г., дадени на досъдебното производство, които са били преценени във връзка с други доказателства – показанията на свидетелите И. и И. Г., обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство по реда на чл. 222 от НПК. Внимателно са обсъдени противоречията в посочените доказателствени източници и е обоснован извод за кредитиране именно на тези от тях, установяващи липса на съгласие на титуляра за използване на платежния инструмент. Лишено е от основание възражението в касационната жалба, че присъдата се основава единствено на показанията на св. Ц. Г. от досъдебното производство и за нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Показанията на тази свидетелка са търпели развитие в хода на наказателното производство, като първоначално тя категорично е заявила, че не е давала съгласие на подс. Л. да тегли парични суми, използвайки банковата й карта, а впоследствие, пред съда заявява даване на такова съгласие, като заявеното в разпитите й пред първия съд и в хода на въззивното следствие се отличава с непоследователност и вътрешна противоречивост. Внимателната оценка в съдържателно отношение на тези показания, на взаимоотношенията на свидетелката с подсъдимата и тяхното съпоставяне с други доказателства са довели до извод за кредитиране с доверие именно на първоначално заявеното на досъдебното производство от св. Цв. Г.. Забраната за основаване на присъдата само на показания на свидетел, дадени на досъдебното производство пред орган по разследване и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК би била нарушена, ако тези показания са единствена основа на осъждането, те са изолирани от останалите доказателства и липсва тяхна подкрепеност чрез други доказателствени източници. В настоящия случай изобщо не може да става дума за нарушение на посочената забрана. Информацията, която се съдържа в показанията на Г. на досъдебното производство по отношение на констатирането на липсата на банковата карта, нейното търсене, в което се е включила и подсъдимата, за начина, по който пострадалата е разбрала, че именно подс. Л. е оперирала с нейната карта, несъмнено се намират в кореспонденция със заявеното от родителите й – свидетелите И. и И. Г., протокола за доброволно предаване на картата от подсъдимата, а също и от обясненията на подсъдимата, дадени по реда на чл. 222 от НПК. Доводите за това, че тези показания на св. Ц. Г. са недостоверни, тъй като тя се страхува от баща си, са несъстоятелни. Тази свидетелка е на възраст, в която човек е житейски зрял и при липсата на данни за нарушен интелект и волева сфера, не може да се приеме, че е давала определени показания заради страх от родителя си. Освен това, приобщените показания са дадени на досъдебното производство при спазване на предвидените в закона процесуални правила за разпит на свидетел, като Г. е надлежно предупредена за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Лишено е от основание възражението в касационната жалба срещу ползването в процеса на доказване на обясненията на подс. Л., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им. Този разпит действително е проведен без участие на защитник, но това е станало при изрично заявената воля за това от страна на Л.. Отсъствието на защитник на Л. (тогава обвиняема) не опорочава извършеното действие понеже не са налице основания за задължителна защита и обвиняемата е декларирала, че не желае защитник, което изцяло зависи от нейната воля. Както първостепенният съд, така и въззивната инстанция, внимателно са преценили тези обяснения и дадените от Л. обяснения в съдебната фаза, отчитайки двояката им същност и излагайки съображения за кредитиране на прочетените обяснения от досъдебното производство. Доводът на защитата, че по недопустим начин присъдата е основана на самопризнания на подсъдимата, не може да бъде възприет. Признатите в разпита на досъдебното производство от Л. обстоятелства за това, че е взела банковата карта на Цв. Г., заедно с лист със записан ПИН-код, че е теглила суми от банкомати в [населено място], за да погаси лични задължения, не са изолирани, а са в кореспонденция с други обективни доказателства – данните в разпечатките за извършени трансакции, отразеното в експертиза съдържание на веществените доказателства – записи от охранителни камери, показанията на свидетелите Ц., И. и И. Г.. Решаващите съдебни инстанции са изложили обосновани съображения за некредитирането на показанията на св. Д. Н., основани на констатираните разминавания на заявеното от нея и от св. Г., на неубедителността на опита да подкрепи защитната теза на подсъдимата. Предвид на изложените съображения касационният съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното въззивно решение не са допуснати посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В рамките на установената фактическа обстановка правилно е приложен материалният закон. Вярната и задълбочена оценка на доказателствения материал е довела до законосъобразен извод, че подс. Л. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Доводът в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон се основава единствено на тезата за неправилно възприемане от решаващите съдилища на липса на съгласие на титуляра на банковата карта, с която е оперирала подсъдимата. А както беше аргументирано вече, изводът за това, че св. Цв. Г. не е дала предварително съгласие на подсъдимата да използва банковата й карта и да тегли суми, е достатъчно доказателствено обезпечен. Следователно, не се констатира касационно основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и при установеното от фактическа страна претенцията за оправдаване на подс. Л. е неоснователна. Реализирането на посочения престъпен състав има за последица налагане на санкция, съобразно предвиденото в нормата на чл. 249, ал. 1 от НК и при спазване на правилата за индивидуализация на наказанието. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. Н. Л. следва да бъде прието като неоснователно. Наказателната отговорност на подсъдимата е реализирана в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като въззивният съд е съобразил допълнително смекчаващи вината обстоятелства, свързани със семейното положение на подсъдимата и това е довело до намаляване на наказанието, отмерено с първоинстанционната присъда. Не се констатират неотчетени обстоятелства, които да обосновават допълнително намаляване на определеното наказание, като то по вид и размер е в унисон с необходимостта за постигане на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 23.06.2014г., постановено по внохд № 144/2013г. на по описа на Софийски апелативен съд, VІ състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.