3 Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр.София, 08 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ : Фиданка Пенева Павлина Панова с участието на прокурора Николай Любенов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 761/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимата И. И. С. против решение № 286 от 27.09.2010 год. по внохд № 488/2010 год. на С. апелативен съд. Касационната жалба изготвена от служебния защитник адв. А. е с оплакване само за явна несправедливост на наказанието-касационно основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК.Д. е подробни обяснения по случилото се и изразява съжаление.При определяне на наказанието не са съобразени степента на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебната защита, като представя и писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата, като намира наказанието за справедливо и отговарящо на целите визирани в чл.36 НК. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.06.2010 год. по нохд № 75/2010 год., Монтански окръжен е признал подсъдимата И. И. С. за виновна в извършено престъпление по чл.116 ал.1, т.т.3, 5 и 6, чл. с чл.115 НК и при условията на чл.58а НК е осъдена на петнадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието е намалено на дванадесет години лишаване от свобода.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК.Подсъдимата С. е признала изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласила да не се събират нови доказателства.Налице е валидно самопризнание на подсъдимата, разяснени са й последиците от него и тя е манифестирала, че ги съзнава и е съгласна с тях. Инстанциите по същество правилно са приели, че при определяне на наказанието следва да се приложи изменената редакция на чл.58а /ЗИДНК-ДВ,бр.26 от 2010 год. в сила 10.04.2010 год./Деянието е извършено на 28.11.2009 год. по времето когато е действала забраната за провеждане на съкратено съдебно следствие, при умишлено причиняване на смърт-по чл.369а НПК /отм.с ЗИДНК-ДВ,бр.32 от 2010 год. в сила от 28.05.2010 год./., а съдебното заседание с решение за провеждане на съкратено съдебно следствие е проведено на 23.06.2010 год. Първостепенния съд е приложил този текст на закона при определяне на наказанието, след проведено съкратено съдебно следствие, при условията на чл.372 ал.4 вр. с чл.371 ал.2 НПК, като е изключил при предвидените по закон алтернативни наказания да наложи най-тежко предвиденото, в случая доживотен затвор без замяна, и е определил като най-подходящо наказанието доживотен затвор, го заменил с лишаване от свобода и определил минималното наказание от петнадесет години лишаване от свобода.Неправилно обаче е приел, че следва да индивидуализира наказанието в границите от петнадесет години лишаване от свобода/най-ниския размер в чл.116 НК/, до тридесет години години/максималния предвид замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода/.С оглед разпоредбата на чл.58а ал.2 НК, след като съдът е определил най-подходящото наказание доживотен затвор е следвало да го определи с предвидената замяна от двадесет до тридесет години лишаване от свобода и определеното минимално наказание е двадесет години лишаване от свобода. Въззивната инстанция също, е определила наказанието в нарушение на закона.При действащата редакция на чл.58а ал.3 НК съдът, след като е приел за най-подходящо наказанието лишаване от свобода е следвало да го определи в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 /на същия текст/ и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс, т.е. от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода.Определеното от въззивната инстанция наказание от дванадесет години лишаване от свобода е явно занижено затова несправедливо, в противовес на твърдяното в жалбата.След като е приела, че подходящото по вид наказание за подсъдимата е лишаване от свобода и при посочените в мотивите на решението отегчаващи отговорността обстоятелства е определено в размер на осемнадесет години лишаване от свобода, неправилно по реда на чл.58а ал.1 НК, го е намалила с една трета.Тази разпоредба е неприложима, при алтернативно предвидени наказания по чл.57 ал.1 НК.Поради липса на протест това нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство защото би довело на отежняване наказателно-правното положението на подсъдимата, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 27.09.2010 год., постановено по внохд № 488 по описа за 2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: