Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * обективна и субективна несъставомерност * данъчна фактура * официален удостоверителен документ * частен документ с невярно съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 487

С о ф и я, 17 октомври 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 о к т о м в р и 2011 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2231/2011 година.

Производството е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против нова въззивна присъда № 175 от 02.06.2011 г., постановена по ВНОХД № 636/2011 г. на Софийски градски съд, която се атакува с доводи по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за потвърждаване осъждането на подсъдимата по предявеното й обвинение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста, като се съгласява да остане в сила постановената от Софийски градски съд оправдателна присъда.
Подсъдимата Д. Д. Д. лично и чрез защитника си адв.Д.П. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение.

Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.05.2009 г., постановена по НОХД № 13282/2006 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата Д. Д. Д. от София за виновна в това, че за периода от 09.09.1998 г. до 17.12.1999 г. в София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на “П.”-Е.-София, в кръга на службата си е съставила официални документи – данъчни фактури, подробно изброени, в които удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че “П.”-Е.-София е регистрирано по ЗДДС, с цел да бъдат използвани тези документи (при евентуална данъчна ревизия) като доказателство за тези обстоятелства и на основание чл.311, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъдена на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, като на основание чл.49, ал.2 вр.ал.1 и чл.37, ал.1, т.6 от НК е лишена от право да заема “държавна длъжност, свързана с материално-отчетнически функции” за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
В нейна тежест са възложени направени по делото разноски.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимата адв.Д.П. от САК така постановената осъдителна присъда е отменена с присъда № 175/02.06.2011 г. по ВНОХД № 636/2011 г. от Софийския градски съд и подс.Д. е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.
С касационния протест на СГП се навеждат като основания за неправилност на новата въззивна присъда тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се претендира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно релевантните факти и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за потвърждаване осъждането на подсъдимата по предявеното й обвинение.

Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че касационният протест е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба (протест), против въззивна присъда, подлежаща на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и за допустим, като разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :
За да оправдае подсъдимата, градският съд е приел липса на субективна съставомерност на деянието – издаване от нея в инкриминария период на множество данъчни фактури с посочване регистрацията на “П.”-Е.-София по ЗДДС - поради незнание у нея на обстоятелството за служебната дерегистрация по ЗДДС на представляваната и управлявана от нея фирма. В тази насока са изложени пространни съображения, които се възприемат от прокурора от ВКП и с които и ВКС се съгласява и не следва да преповтаря.
Налице е било и друго основание за оправдаването на подсъдимата Д. поради обективна несъставомерност на деянието като престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
От мотивите на първоинстанционната присъда става ясно, че още районният съд не е изследвал обективните признаци на деянието като престъпление по чл.311, ал.1 от НК – дали се касае за “лъжливо документиране” на факти с правно значение, за истинността на които се издава документа като официален удостоверителен, от длъжностно лице в кръга на службата му, при специалната по закона цел. С това не се е занимал и въззивният съд, който е следвало да отговори дали процесните данъчни фактури (такива, издавани по ЗДДС от регистриран по този закон търговец) са официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК, дали те са диспозитивни или удостоверителни, да посочи в какво се състои изпълнителното деяние на осъщественото от подсъдимата престъпление по чл.311, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК (друг е въпросът, че в периода на измененията на НК в ДВ бр.62/05.08.1997 г. до ДВ бр.92/27.09.2002 г. чл.26 от НК съществува в кодекса с друго съдържание и не регламентира т.н. “продължавано престъпление”, кодифицирано понастоящем в този текст на закона и не са изложени съображения защо се прилага от съда), дали издаването на такива фактури е по някакъв установен ред и форма, в кръга на осъществяваната от нея “служба” или стопанска дейност като търговец и с каква цел – все обстоятелства от съществено значение за съставомерността на деянието и авторството му в лицето на подсъдимата и при каква форма на вина.
През инкриминирания период подс.Д. като управител на търговското дружество е била длъжностно лице съгласно чл.93, т.1, б.”б” от НК като лице, извършващо работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество на юридическо лице, каквото е дружеството. Като такава тя е имала правото да се разпорежда с това имущество, като за осъществените от името на търговското дружество продажби е издавала фактури. С това тя не е осъществявала служба, а стопанска дейност при търговец по смисъла на ТЗ, като пази и управлява активите му в качеството на управител на търговското дружество. За тази осъществявана от нея дейност тя е следвало да съставя първични счетоводни документи, каквито са и данъчните фактури по ЗДДС, необходими за установяване (за различни цели) на търговския оборот на дружеството.
За съставомерността на деянието като престъпление по чл.311, ал.1 от НК е необходимо документът да се издава от длъжностно лице в кръга на службата му, по установен ред и форма, да е официален удостоверителен за факти (обстоятелства и изявления) с правно значение и тези факти да са неверни, а от субективна страна – при пряк умисъл у издателя му, със съзнанието за неверността на отразяваните в документа факти с цел чрез този документ да се удостовери тяхната истинност. Престъплението е довършено с факта на изготвяне (съставяне) на документа при наличие на специалната цел за използването му.
В случая, данъчните фактури са частни документи, отразяващи търговския оборот за осъществените от търговското дружество сделки и по своя характер са диспозитивни документи, тъй като материализират първичното изявление на две частни лица, в случая като търговци по смисъла на ТЗ – на продавача (“П.”-Е.) и на купувача (ЕТ С. П. с фирма “С.-3-С. П.”), единият да продаде, а другият да купи дадена стока на посочената цена, формирана и с начислен ДДС. Правното им значение се проявява още в момента, като за продавача възниква задължението да предаде стоката, а за купувача – да плати цената. За разлика от диспозитивните документи, удостоверителните отразяват даден правно релевантен факт, като правното им значение може да се прояви и в по-късен момент от издаването им, от фактическото обективиране на отразените в тях факти. Възможно е в диспозитивен документ да бъдат отразени, удостоверени факти с правно значение, но с това документът не придобива удостоверителен характер, тъй като е издаден с друга цел – да породи права и задължения, пряко произтичащи от материализираните изявления на съставителя или съставителите му. Данъчните фактури, издавани съобразно изискванията на чл.8, ал.1 от Закона за счетоводството и чл.37, ал.4 от ЗДДС/отм./ отразяват настъпването на данъчно събитие, свързано с изгодни за купувача правни последици – формиране на данъчен кредит за осъществената облагаема сделка. В ЗДДС, действал до 01.01.1999 г., а и в следващия ЗДДС, действал до 01.01.2007 г., регистрацията на търговец по ЗДДС се удостоверява със специално издавано от данъчната служба удостоверение, което при сключване на облагаема по ЗДДС сделка се представя от продавача на купувача. То вече е официален удостоверителен документ, а не отразяването в данъчната фактура на факта на регистрация на търговеца по ЗДДС. Това обстоятелство, отразено в данъчната фактура, е необходимо на данъчните служители при осъществяване на проверка за внасяне на дължимия се по облагаема сделка ДДС от продавача, което пък е основание регистриран по ЗДДС купувач да ползва данъчен кредит. Дори и продавачът да е регистриран по ЗДДС, но като не е внесъл дължимия се ДДС в бюджета, то за купувача не настъпва тази благоприятна последица. Поради това неправилно районният съд е възприел отразяването в процесните фактури на обстоятелството, че “П.”-Е. да е било регистриран по ЗДДС търговец към съответната данъчна служба по ДДС, като отделен официален удостоверителен документ, което му е дало основание да възприеме тезата на прокурора за осъществено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Но дори и това обстоятелство обаче е отразено вярно във фактурите, защото дружеството е било наистина регистрирано по ЗДДС в данъчната служба район “Студентски” в София, като е било дерегистрирано служебно от 01.01.1998 г., без да е установено категорично по делото за това обстоятелство подсъдимата като негов управител да е била уведомена по съответния ред от данъчната служба. Извън това, ползването от подсъдимата Д. на данъчните фактури на управляваното от нея дружество явно е било не да измами по някакъв начин купувача, който може да провери дали продавачът (търговското дружество) е регистрирано или дерегистрирано по ЗДДС в създадения публичен регистър по чл.17б от ЗДДС/отм./, а да има оборот, да осъществява търговската си дейност, която очевидно не е била толкова успешна, щом като оборотите на дружеството са спаднали дотолкова, че е довело до дерегистрацията му служебно по ЗДДС.
ВКС намира, че въззивният съд с основание не се е съгласил с осъдителната присъда спрямо подс.Д., тъй като ангажираните от прокурора обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК не са давали основание тя да бъде осъдена както за осъществено престъпление по чл.311, ал.1 от НК, така и за друго еднакво или по-леко наказуемо документно престъпление. Факти за осъществено от нея друго престъпление не са изложени и за осъществяване на друго престъпление освен документно тя не е обвинена. Обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, а протестът на СГП – без уважение.

Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 175 от 02.06.2011 г., постановена по ВНОХД № 636/2011 г. на Софийски градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :