Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр.София, 13.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 673/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Р. А. А. срещу решение № 19/18.02.2013 год. по въззивно нохд № 183/2012 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа, че наказанието е явно несправедливо, което е причина да обжалва присъдата. В съдебното заседание прави искане, подкрепено и от служебния защитник, да бъде намалено в справедлив размер като се вземат предвид всички обстоятелства за личността му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 183/2012 год. потвърдил изцяло присъда № 13/27.04.2012 год. по нохд № 279/2011 год. на Разградския окръжен съд, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 15/16.06.2011 год. в гр.З. умишлено умъртвил Т. М. като деянието е извършено по хулигански подбуди, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.11, пр.1 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 19 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 166/2010 год. на Кубратския районен съд и определил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59 НК, за размера на дължимите разноски и за веществените доказателства по делото. Възражението, че наказанието е определено без да е направена оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, е неоснователно. По делото е установено, че подсъдимият не упражнява обществено полезен труд и е трайно безработен, намира се в тежко материално състояние, злоупотребява с алкохол, а типа алкохолно опиване е свързан с агресивно и разрушително поведение, в каквото състояние е извършил престъплението. Законосъобразно наказанието е определено при наличието на предпоставките по чл.54 НК при лек превес на отегчаващите обстоятелства. Не са нарушени правилата за индивидуализация. Решението за вида и размера е мотивирано с конкретно установеното за особеностите на личността на подсъдимия, поведението му преди, по време и след извършване на престъплението, тежестта на причинения престъпен резултат, конкретната фактическа обстановка, липсата на данни за провокиращо го поведение от страна на пострадалия, подбудите. Изводът за високата степен на обществена опасност на личността и на деянието е изведен след анализ и оценка на посочените обстоятелства, както и на данните за предходното осъждане за престъпление от общ характер в срока на изпитание, на което е извършено убийството, указващи на демонстрация на нежеланието да съобразява поведението си с правилата на обществото и законите в страната. Неоснователно се поддържа от подсъдимия, че съдът е нарушил задължението си да отчете като смекчаващи обстоятелства възрастта и здравословното му състояние. Доколкото имат значение на индивидуализиращи обстоятелства инстанциите по същество са ги оценили по начин, съобразен с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че наказанието по вид лишаване от свобода и в размер на 19 години съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо и няма основание за неговото изменение. По повод възраженията на служебния защитник за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание, което не е поддържано и развито в жалбата, поради което не следва да бъде обсъждано, настоящият състав не констатира наличието на такива съществени нарушения на процесуалните правила, които имат характер на безусловни с последица изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. Констатира, обаче, нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, който е определил първоначален „общ” режим и затворническо общежитие от открит тип, вместо „строг” с настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за наказанието, приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК, защото не се явява осъждане за първи път по смисъла на чл.59, ал.1 ЗИНЗС. Това е нарушение на закона, което не може да бъде отстранено в касационното производство. Предвид изложеното за липса на основания от предвидените в чл.348 НПК за отмяна или изменение въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/18.02.2013 год. по въззивно нохд № 183/2012 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/