Р Е Ш Е Н И Е №327 С о ф и я , 23 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 с е п т е м в р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 973/2015 година. Касационното производство е образувано по жалба за защитника на подсъдимия А. А. Б. от [населено място] бърдо, област В. адв.Ст.З. от САК против решение № 10 от 15.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 1063/2014 г. от Софийския апелативен съд с касирани всички основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за изменянето му с прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частните обвинители Н. Начева Х. и А. Г. Ц. от [населено място] бърдо, област В., чрез поверениците си адв.И.М. и адв.Е.Д. от САК оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Подсъдимият А. Б. чрез защитника си адв.Ст.З. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : При условията на съкратено съдебно следствие на основание чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, след като подс.А. А. Б. от [населено място] бърдо, област В. е признал обстоятелствата по обстоятелствената част на обвинителния акт, с присъда № 19 от 01.10.2014 г. по НОХД № 358/2014 г. на Окръжен съд-Враца е признат за виновен и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК след съответната редукция е осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години, като е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 441,31 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ст.З. от САК с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание заради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с молба за изменянето й в тази посока от въззивния съд, но с решението си Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата, като е оправдал подс.Б. да е допуснал и нарушение на общата разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В касационната си жалба защитникът адв.З. развива оплаквания, че въззивното решение е „необосновано, неправилно и несправедливо,.. постановено при явна и частична непълнота на база и с оглед събраните ... писмени и гласни доказателства”, като прави искане за постановяване на решение от ВКС, с което на подсъдимия „да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от 5 години”. В допълнението към жалбата бланково заявява, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушаване на материалния закон, а в рамките на признанието за виновност – и явно несправедливо, навеждайки доводи за неотчитане на оказаната от подзащитния му помощ на пострадалата и несъобразяване с изискванията на чл.36 от НК при индивидуализацията на дължимото му се наказание. В пренията пред ВКС поддържа само основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар да са наведени от жалбоподателя всички касационни основания, тези за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на правно значимите факти и по приложението на материалния закон не са подкрепени с каквито и да е конкретни доводи, а са насочени да обслужат оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода с отказа и на двете предишни инстанции да приложат разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Неоснователността на този отказ се обосновава с младостта, неопитността му като водач на МПС, оказаната от него след ПТП помощ на пострадалата девойка и полагането приживе грижи за нея, както и прекомерната тежест на наказанието при постановеното ефективно изтърпяване на същото, мотивирано от съдилищата заради пияното му състояние и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, които обстоятелства били надценени, включително и заради минималното количество алкохол в кръвта му, което могъл да обори, ако не бил заблуден от пътните полицаи, изследвали го с техническо средство за употреба на алкохол. ВКС намира доводите на защитника за неубедителни. При непредпазливите престъпления по транспорта от съществено значение за тежестта на дължимото се на виновния водач наказание са сериозността на нарушените правила за движение, създадената и реализирана опасност за участниците в движението при конкретната пътна обстановка, миналото на водача при управление на МПС, формата на вината му за осъществяване на инкриминираното ПТП и безспорно причиненият съставомерен и извън него вредоносен резултат. Причиняването на смърт при ПТП поначало е отчетено от законодателя като тежък такъв и с висока обществена опасност, поради което и са предвидени в закона сериозни санкции. Когато смъртта обаче е причинена от самонадеян водач, който е употребил алкохол и твърде рисково е управлявал МПС-то, то към съдилищата с основание обществеността изисква определянето на по-сурови санкции както за постигане на превъзпитанието на допусналия ПТП водач, така и за засилване превантивната им функция към останалите участници в движението, позволяващи си несъответно на ЗДвП поведение на пътя. В конкретния случай само по случайност алкохолната концентрация в кръвта на подс.Б. е установена с техническото средство на 0,87 промила, тъй като такъв прием е следвало да продължи на автоспирката в селото, накъдето компанията се е била насочила. Подсъдимият е имал твърде малък опит като водач (реално около 2 и половина месеца от получаване на СУМПС), но въпреки това и на отиване, и на връщане от посочената местност край селото си е позволил да управлява колата с висока скорост, значително над позволената за населеното място, което създало страх у св.Вр.В. и заради което тя на връщане се преместила в автомобила на св.Ц.Т.. И докато последният се съобразил с неравностите по пътя в селото и намалил, бил задминат от колата на подсъдимия дотолкова, че го загубил от поглед. В крайна сметка превишената и несъобразена със завоя и опесачаването на пътното платно поддържана от подс.Б. скорост е довело до загубване на контрол над МПС и до ПТП с фаталния за пострадалата девойка резултат. Допуснатото нарушение на чл.21 от ЗДвП в причинна връзка с настъпилото ПТП е едно от най-сериозните, а превишението над допустимата скорост е значително. Извън погледа на прокурора, а и на съдилищата са останали другите допуснати нарушения, макар те да не са в причинна връзка с ПТП, но говорят за отношението на подсъдимия и близките му към правилата на ЗДвП – че техническото състояние на колата не е било проверено на ГТП, че не е имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за МПС-то. Въззивният съд не се е занимал изрично с въпроса за формата на вината на подс.Б. (а тя пред него не е била оспорена), докато СГС е направил пространен коментар, стигайки до извод за небрежност, граничеща със самонадеяност, но каквато (втората) в обвинителния акт била отречена. В тази връзка ВКС счита, че това отношение е неприемливо. Вината, като част от приложимото право, се извлича от фактическите обстоятелства, които в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК са очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно в кръга на тези факти съдът постановява присъдата си, като може и да оправдае подсъдимото лице, без да е задължен да възприеме предложената от прокурора квалификация и стига да не влошава положението на призналия вина деец. В случая СГС само е загатнал за по-тежката форма на непредпазливостта, като го е отчел при определяне на наказанието като „грубо незачитане на правилата за движение”. Травмата на пострадалата девойка е била изключително тежка и несъвместима с живота, а при наличието на алкохол в кръвта на водача („пияно състояние”) опитът на подс.Б. да й окаже някаква помощ законово няма как да бъде отчетено, а морално, както апелативният съд го е коментирал – че е загубил приятел в нейно лице. Това правилно е отчетено сред смекчаващите отговорността му обстоятелства. На фона на всички тези обстоятелства и пред апелативния съд е бил наново поставен въпросът за приложението на чл.66, ал.1 от НК, което СГС е отрекъл. Въззивният съд пространно се е занимал с доводите за младата възраст на подсъдимия, липсата на житейски и като водач на МПС опит, но изхождайки от допуснатото нарушение и злоупотребата с алкохол с основание е приел поведението му за необоснована „самоувереност”. Преценявайки тези и всички останали относими към обема на отговорността му обстоятелства се е съгласил с изводите на първостепенния съд наказанието му да се определи на законовия минимум за извършеното престъпление, при условията на чл.54 от НК с приложението на законовата редукция по чл.58а, ал.1 от НК, а не на чл.55 от НК поради липсата на заложените в него предпоставки. Спорното в жалбата е защо не е приложил т.н. „условно” осъждане. И в тази насока САС е убедителен и с основание се е съгласил приложената от СГС санкция да остане в сила. ВКС също не намира такова и не счита за необходимо наново да повтаря съображенията на въззивния съд. Такова смекчаване на отговорността на подс.Б. не се следва и заради оправдаването му за допуснато нарушение на общото правила на чл.5 от ЗДвП, тъй като такова оправдаване е било ненужно. За осъждането на водач на МПС, допуснал ПТП със съставомерен вредоносен резултат, е необходимо установяването на виновно нарушено правило на ЗДвП в причинна връзка с този резултат, което се излага в мотивите на съдебния акт, а диспозитивът му следва лексиката на приложимата правна норма. Това не е нарушение на материалния закон и не влияе върху законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба на защитника на подсъдимия и предопределя оставянето в сила на атакуваното въззивно решение. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 15.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 1063/2014 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :