Р Е Ш Е Н И Е № 60156 София, 02.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Галина Захарова Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 825 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. З. Х., чрез неговия защитник адвокат Р. В. И., против въззивно решение № 260111 от 07.07.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 207/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. С жалбата се навеждат касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради необсъдени възражения, неуважени доказателствени искания, превратно обсъдени доказателства, неоснователно игнорирани други, а трети – откъслечно коментирани. Процесуалните нарушения довели и до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Г. З. Х. и неговият защитник адвокат Р. В. И. не вземат становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което да бъде оставено в сила. Счита за неоснователни упреците на жалбоподателя, защото на всички негови възражения въззивният съд е отговорил, не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 260111 от 07.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 207/ 2020 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 105 от 14.11.2019 г. по н.о.х.д. № 105/ 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият Г. З. Х. е признат за виновен в това, че в периода от 16.02.2009 г. до 18.03.2009 г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство и чрез използване на документи с невярно съдържание – справка декларация по ЗДДС от 16.02.2009 г. и дневник за покупките на „М.-97“ ЕООД за данъчен период за месец януари 2009 г., направил опит да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери – 19 449, 78 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Г. З. Х. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба и писменото допълнение към нея са неоснователни. Доводите на касатора спрямо процесуалната дейност на въззивния съд могат да бъдат обособени в три групи: 1. Незаконосъобразен отказ от повторен разпит на работниците и служителите от ресторанта за работното им време, което според касатора им позволявало да не забележат провежданите строително-ремонтни дейности в лятната градина на заведението през месец януари 2009 г. Свидетелите са разпитани в първоинстанционното съдебно следствие, където подсъдимият и неговият защитник са взели лично участие. Въззивният съд отказал повторният им разпит, защото не намерил необходимост от провеждането на такъв. Сведенията на работещите при жалбоподателя И. Т., К. И., С. Н., И. Н. и Х. А. послужили за изграждането на част от фактическата обстановка и не били игнорирани. За констатираните от първата инстанция неточности, липса на спомен и противоречия били приобщени показанията им от досъдебното производство. Анализът на тези показания, извършен от апелативната инстанция, разкрива вярната интерпретация на разказаните от свидетелите събития – че не били извършвани строително-ремонтни дейности в двора на ресторанта през инкриминирания период, а сведенията за частичен ремонт в градината не били отнесени категорично към мразовития месец януари на 2009 г. Процесуалното право на подсъдимия да сочи нови доказателства и да иска преразпит на свидетели пред въззивната инстанция не е накърнено. То се нарушава тогава, когато исканите за събиране доказателства могат да имат съществен принос за по-пълното изясняване на фактическата обстановка по делото, но са били неоснователно отхвърлени. В случая, Пловдивският апелативен съд е изразил ясна и категорична позицията си по липсата на необходимост от преразпит на свидетелите сервитьори, готвачи и бармани, защото основанието за това, съдържащо се в устното искане на защитника в съдебно заседание от 19.10.2020 г., е било да се установи работното време в ресторанта и невъзможността свидетелите да забележат извършваните в извънработно време строително-монтажни работи. Отказът на въззивния съд е бил основателен, защото преразпитът на посочените свидетели не е бил в състояние да доизясни фактите по делото, нито да опровергае събраните вече доказателства, включително и чрез експертните проучвания на място в двора на ресторанта. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. 2. Неоснователен бил изводът на съда, че строителното дружество „БГ С.“ ЕООД не е извършвало процесните СМР и било без кадрова и материална обезпеченост. Не били взети предвид констатациите от ревизионния доклад за издадени 2 бр. касови бележки от строителното дружество. Възражението касае доказателствената съвкупност и не е предмет на касационна проверка. Касаторът оспорва фактическа констатация на въззивния съд, докато касационното производство не е контролно по същество на фактите и доказателствата, а само по правото. Всички събрани по делото доказателствени средства са били анализирани от въззивната инстанция, а фактическите изводи са построени върху приетите с доверие доказателства, разкриващи липсата на действително извършени СМР през м. януари 2009 г. в градината на ресторанта, чийто управител е подсъдимият Х.. Ревизионният доклад не е писмено доказателствено средство за целите на наказателния процес, не е изготвен в хода на наказателното производство, а за нуждите на проведено преди това административно производство, завършило с потвърдителен съдебен акт. Предметът на доказване в наказателното дело е очертан с обвинителния акт, а за действително обективираните събития са събрани необходимия обем от доказателства, включително и специални познания в областта на строителството, разкрили невъзможността да бъдат вложени фактурираните количества от бетон и други материали в двора на ресторанта, както и видимото присъствие на строителни работници за период около месец при неблагоприятните климатични условия през инкриминирания период, отличил се с минусови температури и валежи от сняг. Апелативният съд категорично извел изводите си, че управителят на строителното дружество „БГ С.“ ЕООД свид. Х. К. не е осъществявал търговска дейност, а бил фиктивен управител, както и останалите трима служители в дружеството – свидетелите Д. В., Р. Д. и К. С. (починал), също били назначени фиктивно на работа. 3. Превратно съдът е възприел изводите на техническите експертизи, и обясненията на вещите лица и на свидетелите по делото. Доводът може да бъде основателен, когато заключенията на вещите лица са възприети от съда изопачено, а не според действителното съдържание вложоено в експертните познания в областта на техниката (строителството), на резултатите от извършените проучвания и на защитените при личния разпит експертни изводи. Наведените твърдения в подкрепа на довода касаят обосноваността на доказателствения анализ, а предложената в касационната жалба трактовка представлява всъщност тезата на подсъдимия спрямо повдигнатото му обвинение, която той е отстоявал в хода на процеса. Някои от твърденията са подкрепени с цитати от разпита на вещите лица, но извадени извън контекста на изследваната задача. По изложените вече съображения касационният съд не проверява фактите и доказателствата, а само правилното им възприемане от съда според процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, събрани по делото. Експертните изводи на вещите лица от многобройните технически експертизи, приети по делото, са възприети от съда правилно и точно, в съответствие с направените при експертните проучвания констатации и научни познания. Превратно възприемане на техните изводи не е допуснато от въззивната инстанция. Касационният съд не установи проявление на посочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, които да са повлияли върху неправилното приложение на материалния закон. Касационната жалба на подсъдимия Г. З. Х. е неоснователна, поради което залегналите в нея правни искания не подлежат на удовлетворяване. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъда потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260111 от 07.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 207/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.