Р Е Ш Е Н И Е № 603 гр. София, 12.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. НАЧЕВА наказателно дело № 599 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Й. К. против присъда № 65 от 16.09.2010 г. по в. н. ч. х. д. № 280/2010 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Жалбоподателят е отбелязал касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК, които подкрепя с доводите, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, защото неговите действия не са имали за цел да напада, а да се предпазва от посегателството на пострадалия. Иска да се отмени въззивната присъда и да се остави в сила присъдата на първоинстанционния съд, чиито мотиви счита за напълно законосъобразни. В съдебно заседание прокурорът от В. касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 283 от 5.05.2010 г. по н. ч. х. д. № 1171/09 г. Силистренският районен съд е признал подсъдимия В. Й. К. за виновен в това, на 3.10.2009 г. в с. Калипетрово, област С., да е причинил лека телесна повреда на В. Г. В., на която последният е отвърнал със същата телесна повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 НК е освободил и двамата от наказание. Подсъдимият е бил оправдан за престъпления по чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК. Осъден е да заплати на В. Г. В. сумата от двеста лева като обезщетение за неимуществените вреди. С присъда № 65 от 16.09.2010 г. по в. н. ч. х. д. № 280/2010 г. Силистренският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която е приложен чл. 130, ал. 3 НК и вместо това е признал подсъдимия В. Й. К. за виновен в това, на 3.10.2009 г. в с. Калипетрово, област С., да е причинил лека телесна повреда на В. Г. В., поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е извел фактическите положения след собствен анализ и обстойна преценка на събраните по делото доказателствата. От фактическа страна е счел за доказано, че на 3.10.2009 г. подсъдимият и пострадалият посетили барчето към магазина в селото. След известен престой там двамата последователно си тръгнали. Частният тъжител се отправил към дома на св. В. С., където бил поканен на вечеря. Около 20.00 ч. подсъдимият К. започнал силно да блъска по вратата, а когато св. Е. С. му отворила той нахлул вътре и се насочил към В. В.. След първоначалния словесен спор, подсъдимият започнал да удря частния тъжител, издърпал го навън, повалил го на земята и продължил да му нанася удари по тялото с юмруци и ритници. От своя страна частният тъжител В. се отбранявал – отправил също удари и захапал четвъртия пръст от лявата ръка на подсъдимия К.. В рамките на суверенните си правомощия въззивният съд свободно е оценявал доказателствените средства. Показанията на св. Е. С. и на св. В. С. е счел за достоверни, отчитайки съответствието им с твърденията на частния тъжител и подкрепата от специализираното заключение на експерта. Респективно съдът не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, че пострадалият му е отправил обидни думи при влизането си в дома на св. В., а впоследствие и пръв го е нападнал. В този аспект въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения - изложените мотиви позволяват да проследи пътят на съдебните разсъждения при формиране на вътрешното убеждение относно съществените фактически положения и да се отхвърли касационното основание, изведено от подсъдимия К. за допуснато съществено процесуално нарушение. В рамките на приетите за установени по делото факти, че пострадалият е причинил лека телесна повреда при продължаващото противоправно нападение от страна на подсъдимия К., т. е. в ситуация на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, не е налице фактическо основание за реторсия. Поначало „реторсията винаги предполага две противоправни деяния. На противоправно деяние, което е завършило, ...деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние” (т. 5 от Постановление № 12/73 г. на Пл.ВС), поради което неоснователни са доводите в този аспект на подсъдимия К.. Правната квалификация на деянието по чл. 130, ал. 1 НК е законосъобразна. Предвид липсата на касационно основание, посочено в жалбата на подсъдимия, присъдата на Силистренския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. В съгласие с разпоредбата на чл. 189 НПК, когато подсъдимият е признат за виновен, както е в конкретния случай, съдът служебно го осъжда да заплати разноските по делото (ТР № 36/90 г. на ОСНК на ВС). Пропускът може да бъде поправен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 65 от16.09.2010 г. на Силистренският окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 280/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: