Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 32


гр. София, 26 март 2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ПЕТЯ КОЛЕВА

при участие на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 234/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 82 от 10. 03. 2020г. на съдията- докладчик при Окръжен съд - [населено място], постановено по НЧД № 72/ 2020г., по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че в случая не е приложима процедурата по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛМВЛС), обн. ДВ, бр. 45 от 7 юни 2019г., в сила от 01. 01. 2020г., а съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон следва производството да се разгледа по реда и правилата на НПК. Съдията- докладчик при ОС- [населено място] аргументира тезата си, че делото неправилно му е било изпратено по подсъдност от СГС, с обстоятелството, че началото на трансфера на осъденото лице не съвпада с образуването на съдебното производство, нито пък с датата на приемане на лицето в Р. България (в случая 28. 01. 2020г.), а с първоначалните действия на Главния прокурор, регламентирани в чл. 453- 456 НПК.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Окръжен съд – [населено място] и Софийски градски съд следва да бъде решен от ВКС, като делото бъде изпратено по подсъдност на СГС, който е компетентен да го разгледа и да се произнесе по предложението. Изрично е изтъкнал, че процедурата във връзка с трансфера на осъдения М. И. е започнала още през 2019г., видно от изходящия номер на предложението на Главния прокурор – 11327/ 2019г. и входирано в СГС с вх. № 26577 от 28. 02. 2020г.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Производството по НЧД № 879/ 2020г., по описа на СГС, наказателно отделение, 2 състав, е образувано на основание чл. 457 НПК, по постъпило предложение от Главния прокурор на Р. България за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на съдебно решение (наказателна присъда) № 276 от 07. 05. 2019г., влязло в сила на 18. 06. 2019г., по дело № 689/ 2018г. по описа на Провинциален съд на Мадрид, Кралство Испания, постановено по отношение на българския гражданин М. С. И.. С посочения съдебен акт последният е осъден за три отделни престъпления, съответно квалифицирани по НК на Кралство Испания, като са му наложени наказания: пет години лишаване от свобода за извършен опит за убийство, една година лишаване от свобода за причиняване на телесна повреда и наказание 29 дни с глоба в размер на 9 евро и субсидиарна лична отговорност, за извършен опит за кражба. Със същото решение (присъда) на испанския съд е ангажирана и гражданската отговорност на осъдения.
В материалите по делото се съдържа подробна информация за самоличността на осъденото лице- М. С. И., български гражданин, син на С. И. и Р. Г., роден на 03. 06. 1993г. в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], л. к. №[ЕИК] , изд. 13. 12. 2013г.
На база тези данни за осъдения и факта, че същият е приведен в Централния софийски затвор на 28. 01. 2020г., съдията- докладчик по НЧД № 879/ 2020г., по описа на СГС, в разпореждане № 767 от 05. 03. 2020 г., е приел, че производството следва да протече по реда на ЗПИИСАННЛМВЛС, в сила от 01. 01. 2020г., поради което компетентен да се произнесе по предложението на Главния прокурор на Р. България, съобразно чл. 7, ал. 1 от същия закон, е ОС- [населено място]. Като е намерил, че делото не му е подсъдно, е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото по компетентност на окръжния съд по местоживеенето на осъденото лице- ОС- [населено място].
ВКС в настоящия си състав не може да сподели съображенията на съдията- докладчик при СГС, обективирани в неговото разпореждане, тъй като в § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗПИИСАННЛМВЛС изрично е регламентирано, че незавършените до влизането в сила на този закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица и признаване на присъди се довършват по досегашния ред, т.е. по реда на чл. 453- 461 НПК.
В този смисъл СГС неправилно е приел за начален момент на процедурата по трансфера датата на привеждането на осъдения И. в Централния софийски затвор, а именно- 28. 01. 2020г. Видно от законовата формулировка, трансферът не започва със съдебната фаза, а се предхожда от юридически и фактически действия на Главния прокурор, обезпечаващи последващото произнасяне на компетентния български съд по въпросите, свързани с изпълнението на присъдата, постановена от чуждестранния съд срещу българския гражданин. Въпреки че СГС е бил сезиран след влизането в сила на ЗПИИСАННЛМВЛС, реализацията на правомощията на Главния прокурор по Раздел I на Глава XXXVI от НПК е започнала през 2019г., което е видно и от посочения в предложението номер 11327/ 2019г., сочещ на налична от 2019г. преписка във връзка с трансфера от Кралство Испания на българския гражданин М. С. И. в Прокуратурата на Р България.
При това положение, правилно и в съответствие със закона ОС- [населено място] е намерил, че не е компетентен да се произнесе по предложението на Главния прокурор, тъй като в случая приложим е чл. 457 НПК, вр. § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗПИИСАННЛМВЛС, прекратил е производството по НЧД № 72/ 2020г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС.
Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да бъде изпратено за решаване на Софийския градски съд, към когото първоначално е било адресирано искането на главния прокурор, и който незаконосъобразно се е десезирал.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА НЧД № № 72/ 2020 г., по описа на Окръжен съд - [населено място], по подсъдност, за разглеждане и решаване от Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд- [населено място], за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: