Р Е Ш Е Н  И  Е                                                                                                        № 465                                            София 26.05.2010г.                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1165  по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Й. Х. чрез адв. Н срещу решение № 20 от 28.01.09г.по в.гр.дело № 1917/08г.на Софийския апелативен съд. С него частично е отменено решението на Софийски градски съд от 14.04.08г.по гр.дело № 3235/05г.и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна против „К”Е. гр. С. иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата 34 344.96лв. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение е оставено в сила. С определение № 1* от 28.10.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „К”Е. гр. С. моли въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД въззивният съд е приел,че липсва съгласие между страните за начина на определяне на договорената неустойка,дължима при неизпълнение от страна на изпълнителя по договора. Поставеният от касатора материалноправен въпрос до каква степен се простира договорната свобода на страните да определят неустойката по чл.92 от ЗЗД,нейният размер и начин на изчисление,трябва ли са бъде фиксирана конкретно или може да бъде определена като процент от главното задължение е решен в обжалваното решение в противоречие с приложените решения на състави на ВКС. Съдебната практика изисква съдът да изтълкува волята на страните дори когато тя е неясна и едва след това да направи своите изводи за основателност на предявения иск. Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката /нормата на чл.92 от ЗЗД е диспозитивна/следва да се приеме,че страните са свободни сами да определят този начин – като глобална сума или като процент от главното задължение,както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. Следва да се има предвид,че неустойката,наред с обезщетителната си функция,изпълнява и стимулираща,обезпечителна и наказателна функция. Тя е гаранция за това,че ще обезпечи едно точно изпълнение на поетите с договора задължения. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК,ВКС в настоящия си състав приема за правилна практиката,обективирана с решение № 218 от 27.03.07г.по т.д. № 750/06г.на І т.о.на ВКС;решение № 958 от 7.12.04г.по т.дело № 5/04г.на ІІ т.о.на ВКС и решение № 30 от 8.02.07г.на ВКС,ТК. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. По делото е установено,че на 6.01.99г.между страните е сключен предварителен договор,по силата на който ищцата Е се е съгласила да учреди в полза на ответното дружество право на строеж върху дворно място от 1496 кв.м.м гр. С.,м. Южен парк,а последното да изгради сграда,като за собственичката на терена изгради обекти,представляващи 32% от РЗП на сградата. Строителството следвало да се извърши в срок от 24 м.от даване на строителна линия,но не по –късно 27 месеца от подписване на нотариалния акт за учредяване на право на строеж – чл.7. Според чл.16 при просрочване на срока,посочен в чл.7 с повече от 60 дни,строителят дължи на собственика на мястото неустойка в размер на 0.2% от стойността на незавършените обекти при средни пазарни цени за този квартал,за всеки просрочен ден. С договор от 16.12.99г.,сключен с нот.акт № 101/99г. Е. Х. е прехвърлила ид.части от правото на собственост върху собствения й недвижим имот,като с „К”Е. са си учредили взаимно право на строеж,като ищцата е получила правото на строеж върху обектите в жилищната сграда,която ще се построи в имота,подробно описани в т. А и т. Б от нот.акт. Разрешението за ползване на сградата е издадено на 16.07.03г. По делото са назначени съдебно-технически експертизи, установяващи пазарната стойност на обектите по нотариалния акт,чието право на собственост е придобила ищцата. При така установените факти по делото настоящият съдебен състав приема за неправилен изводът на въззивния съд,че страните не са постигнали съгласие относно размера на уговорената неустойка. Тълкувайки волята на страните по договора следва да се приеме,че е предвидена неустойка при просрочие на изпълнението от страна на строителя след изтичане на гратисен период от 60 дни. Безспорно е,че няма крайна дата на дължимата неустойка,т.е.дължи се да предаване на обектите с обр.16 и разрешение за ползването им. Посочен е начинът на определяне на неустойката -0.2.% от стойността на незавършените обекти по средни пазарни цени за кв.м.за имот в този квартал. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че предвидената в предварителният договор неустойка е определяема и не е налице нищожност на тази клауза от договора. Размерът й следва да бъде определен с помощта на вещо лице поради необходимостта от прилагане на специални знания. По делото е изслушана експертиза само за средната пазарна цена на процесните имоти,не и за размера на претендираната неустойка за процесния период. В нарушение на чл.157 ал.1 от ГПК/отм./съдът не е упражнил правомощията си да назначи съдебно-икономическа експертиза,както е поискано и от ищцата с молба до Софийски градски съд от 31.05.07г. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на решението на основание чл.281 т.3 от ГПК. На основание чл.293 ал.3 от ГПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав поради необходимостта за извършване на нови съдопроизводствените действия. При новото разглеждане на дeлото въззивният съд,освен събраните по делото доказателства, следва да назначи съдебно-икономическа експертиза,която да даде заключение за размера на претендираната неустойка за процесния период съгласно уговореното в т.16 от предварителния договор,като се съобрази със заключението на техническата експертиза за пазарната стойност на имотите. Освен това съдът следва да се произнесе и по направеното от ответната страна възражение за прекомерност на неустойката,както и по възраженията за наличие на обективни причини за забавата при строителството и за давност. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 20 от 28.01.09г.,постановено по в. гр.дело № 1917/08г.на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.