8 Р Е Ш Е Н И Е № 171 [населено място] , 08,11, 2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№3046/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №214 от 11.06.2015г. по в.т.д.№257/15г. на Апелативен съд П..Със същото е отменено решение №71/09.02.15г. по т.д.№438/14г. на Окръжен съд Пловдив в частта,с която са уважени частично предявените от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД/ - за връщане на платена на отпаднало основание /респ. без основание/ сума в размер на 26 407,51 лв.,представляваща платена в периода юни – септември /вкл./ 2013г. цена за достъп до мрежата на ответника,ведно със законната лихва и чл.86 ал.1 от ЗЗД – лихва за забава в размер на 1330,36 лв. за периода 07.12.2013г. – 05.06.2014г.; вместо това исковете до този размер са отхвърлени като неоснователни; потвърдено е решението в останалата му част,с която исковете за разликата до предявените размери от 30 293,58 лв. и 1526,25 лв. съответно са отхвърлени и касаторът е осъден да заплати на противната страна сторените в производството разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК - неправилност и незаконосъобразност на решението,поради нарушение на материалния закон. Оспорен е като незаконосъобразен и необоснован решаващият извод на въззивния съд,че с отмяната по административен ред на решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. не е отпаднало основанието за извършените от ищеца плащания и платените суми не подлежат на връщане. В подкрепа на оспорването си касаторът излага аргументи,обосноваващи действие на отмяната с обратна сила,респ. отпадане на последиците,които това решение е произвело,основани на съдебна практика на ВАС и ВКС,разпоредби на АПК и извлечени от последващи решения на К. - №КМ-1/13.03.2014г. и №Ц-6/13.03.2014г.Сочи,че след като единственото основание за плащане /предвид липсата на сключен между страните договор за достъп/ е възникнало в резултат на допуснатото предварително изпълнение на невлязлото в сила решение на Д. №Ц-33/14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп, неговата отмяна е лишила ответника от правото му да търси от ищеца,като производител на електроенергия от възобновяем източник, такава цена, а вече платеното не би могъл да задържи,поради това,че се явява платено на отпаднало основание. Неправилността на решението на апелативния съд е обоснована по-нататък с това,че същият,приемайки възмезден характер на услугата по достъп до мрежата, не е съобразил обективните обстоятелства,че цените за достъп по решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. са с временен характер; че тези цени са определени от комисията по искане на операторите на мрежи като допълнително необходими над вече определени цени за достъп на потребители на мрежите с оглед компенсиране на допълнителни очаквани разходи по диспечиране на мрежите; че прогнозите за увеличаване на разходите не са могли да бъдат обосновани и защитени пред административния съд,което е послужило и като правно основание за отмяна на решението на Д.; че с последващия административен акт - решение на К. №Ц-6/13.03.2014г. е прието,че не са налице основания за признаване за съответния ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка на мрежите и съоръженията,тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените,дължими от потребителите,а нови разходи за диспечиране не са били доказани,поради което и с посоченото решение комисията е определила окончателни нулеви стойности на цените. По тези аргументи касаторът счита,че решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. е имало да последица неоснователно разместване на имуществени блага между страните,като това фактическо ,но правно необосновано и несправедливо положение следва да бъде променено,като ответникът бъде осъден да върне даденото.При подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения,касаторът иска отмяна на незаконосъобразното въззивно решение и уважаване на предявените от него искове. Ответникът по касация [фирма] в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил единствено допустимостта на касационното обжалване с оглед приложението на чл.280 ал.2 ГПК,което настоящият състав не споделя.Не взема отношение по основателността на същата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд,след като е констатирал липса на спор между страните относно твърдените и установени по делото факти, е приел,че спорът по делото се свежда до въпроса отпаднало ли е основанието за извършените от ищеца през исковия период плащания на суми за достъп до мрежата на ответника и съответно подлежат ли на връщане тези суми.За да реши така очертания спор, при установена липса на сключен между страните писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното Е., съдът е възприел установените фактически отношения между страните по предоставен от ответника достъп, въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа собствена на ищеца вятърна електроцентрала,като осъществено фактическо изпълнение по правоотношение с характеристиките на договор за достъп. Очертал е характеристиките на това правоотношение като търговска сделка с продължително изпълнение и възмезден характер.Посочил е,че решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. замества единствено елемента от договора за достъп – неговата цена,като с отмяната на същото не се прекратява договорното отношение между страните,което е възникнало преди това решение и продължава след отмяната му. С оглед последния извод, съдът е намерил за неоснователен довода на ищцовото дружество, че основанието за плащането на сумите /като цена за достъп/ през процесния период е решението на Д. и неговата отмяна от ВАС е заличила с обратна сила това основание.Въз основа на това съдът е направил извод за неоснователност на предявения от ищеца иск за връщане на платеното на отпаднало основание /респ. без основание/,а ведно с него - и на акцесорния иск за лихва. Със същите мотиви П. е потвърдил решението на ПОС,в частта,с която са отхвърлени исковете в останалата им част,излагайки противни на съображенията на първата инстанция мотиви,че отношенията между страните след отмяната на решението на Д. следва да се преуредят на основание последващо взетите решения на К. - №КМ-1/13.03.2014г. и №Ц-6/13.03.2014г.,като е посочил,че тези решения също не биха могли да бъдат основание за плащанията,а са и неотносими, доколкото няма данни за влизането им в сила. С определение №391/11.05.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт? –Въпросът е релевиран с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,при наведени доводи за противоречивото му решаване от съдилищата,като се представят влезли в сила решения на Окръжен съд Варна – от 21.03.2015г. по в.гр.д.№35/15г. , от 31.03.2015г. по в.гр.д.№131/15г., от 24.01.2015г. по в.т.д.№1564/14г., от 19.01.2015г. по в.гр.д.№2827/14г. и от 16.01.2015г. по в.гр.д.№2413/14г., както и на Окръжен съд Пловдив - решения №1308/04.07.2014г. по в.гр.д.№827/14г. и №196/29.01.2015г. по в.гр.д.№3442/14г. В тези решения е дадено противоположно разрешение на така поставения въпрос,като е прието,че отмяната на решението на Д. за определяне на цени за достъп заличава с обратна сила правните последици от акта от момента на издаването му и поради това отпада и основанието,на което са платени вече суми,представляващи цена за достъп. Настоящият състав на ВКС, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна практиката, обективирана в цитираните по-горе решения на ВОС, по следните съображения: С постановените междувременно по реда на чл.290 от ГПК в Търговска колегия на ВКС решение №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на първо т.о., решение №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/14г. на второ т.о., решение №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на второ т.о., решение №7/26.01.2016г. по т.д.№3196/14г. на второ т.о. и решение №28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/15г. на второ т.о. се приема, че след като по силата на разпоредбата на чл.177 ал.1 АПК отмяната на индивидуалния административен акт има действие по отношение на всички,а чл.195 ал.1 АПК урежда по изключение действие занапред само на отмяната на подзаконовия нормативен акт,то по аргумент от противното отмяната по съдебен ред на решението на Д. /представляващо индивидуален административен акт/ има обратно действие,с което се заличават всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му. Прието е,че при това действие на отмяната на административния акт,определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, което обосновава уважаване на предявена от производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници претенция на правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Към датата на постановяване на настоящото решение са постановени и други решения по чл.290 от ГПК - №№104/27.06.2016г. по т.д.№1610/15г. на второ т.о., №100/04.08.2016г. по т.д.№707/15г. на първо т.о., №58/16.08.2016г. по т.д.№332/15г. на първо т.о., №75/16.08.2016г. по т.д.№206/15г. на първо т.о., №126/16.08.2016г. по т.д.№1592/15г. на първо т.о., №162/04.10.2016г. по т.д.№3245/15г. на първо т.о., №164/04.10.2016г. по т.д.№160/16г. па първо т.о., №136/05.10.2016г. по т.д.№2727/15г. на второ т.о., №137/05.10.2016г. по т.д.№2327/15г. на второ т.о., №138/05.10.2016г. по т.д.№2355/15г. на второ т.о. С така формираната задължителна единна и непротиворечива съдебна практика при аналогични казуси,продължава да се поддържа, че решението на ВАС за отмяна на решението на регулаторния орган има конститутивно действие,като тази отмяна настъпва с обратна сила спрямо всички и води до заличаване на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер,а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Прилагайки тези задължителни за съдилищата разрешения на поставения въпрос,които настоящият състав изцяло споделя,постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора,с което исковете са приети за неоснователни, се явява неправилно. Претенцията на ищеца е предявена на основание разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Липсата на основание за задържане на платените от него суми по издадени от ответника фактури,с които са начислени цени за достъп до разпределителната му мрежа за периода юни 2013г. – септември 2013г. /респ. искането за връщането им/ ищецът обосновава с последващата отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д., определящо временни такива. Не е било спорно,че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници ,какъвто е собствената му и оперирана от него вятърна електроцентрала; че същата е била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника въз основа на сключен между тях договор за присъединяване договор.Не е било спорно и това,че между страните липсва сключен в срока по §197 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ писмен договор за достъп,съдържащ условията по диспечирането,правата и задълженията на страните,каквото е изискването на чл.30 от ЗЕВИ,чл.84 ал.2 вр. чл.104 ал.2 от ЗЕ. Тези елементи на договора е следвало да бъдат определени между страните при общи условия,одобрени от Д., каквито липсват.Съществуването на вземанията по фактурите и тяхната дължимост ответникът обосновава /а това е възприето и от въззивния съд/ с фактически осъществявания достъп до мрежата и с предвидената в §1 т.15 от ДР на ЗЕ възмездност на тази услуга. С разпоредбата на §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ законодателят е предвидил възможност до сключването на договор, регламентиращ условията на достъпа,правата и задълженията на страните, при тяхно бездействие да сключат такъв и при съществуващо фактическо присъединяване /включващо и предоставянето на достъп до мрежата/ - по искане на операторите правоотношението да бъде уредено чрез намеса на регулаторния административен орган Д.,с която тези условия да бъдат определени административно. Именно в хипотезата на §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ е постановеното решение на Д.,с което на основание правомощията на комисията, дадени й с чл.32 ал.4 вр. чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ,при фактически осъществяван достъп до електроразпределителната и преносната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са определени временни цени за възмездяване на тези услуги. При преценката за законосъобразността на това решение ВАС е приел,че определените от Комисията временни цени за достъп са формирани без да са спазени критериите и принципите, предвидени в чл.23,чл.24 и чл.31 от ЗЕ,от които Д. като държавен регулаторен орган следва да се ръководи,като прилага обективни и обосновани методи за формирането на цените. С отмяната на това решение от ВАС то не само не е придобило стабилитет, но са отпаднали изобщо целените с него правни последици - за определяне на конкретен размер,в който да бъдат овъзмездявани предоставяните от операторите услуги по достъп до мрежата. Отпадането им,съгласно цитираната по-горе съдебна практика, е с обратна сила – последиците се заличават от момента на издаването на решението,а доколкото такива вече са били осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, следва да бъде възстановено първоначалното положение /арг. от чл.60 ал.6 изр.2 АПК/. Обективният факт,че през периода юни-септември 2013г. на ищеца е бил предоставян достъп до мрежата на ответното дружество, не би могъл да обоснове извод за възникнало между тези страни неформално облигационно правоотношение по договор за достъп.От една страна, тези фактически действия са свързани с изпълнението на задълженията на страните по сключения по-рано договор за присъединяване и с въведения с чл.18 ал.1 т.1 от ЗЕВИ принцип за гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи. От друга – решението на Д. за определяне на временни цени за достъп е прието по реда на §197 ал.2 от ЗЕ – като изцяло заместващо условията по правоотношението,определими със свободно изразимата воля на страните по него /поради липса на постигната такава/.Поради това с отмяната му по административен ред отпада и основанието за начисляване на суми за достъп. Предвидената в закона възмездност на услугата сама по себе си не може да обоснове наличие на основание за плащане,респ. за задържане на вече начислени и платени суми,щом не е налице конкретен източник на задължението. Не представляват самостоятелен договорен източник издадените от ответното дружество фактури,независимо дали са били подписвани и осчетоводявани и от ищеца, доколкото те се основават единствено на отмененото решение на Д.,а извън него законодателят не е предоставил на страните свободата да определят помежду си размера на цената за достъп.Освен това и не съдържат останалите елементи на договора за достъп,които е следвало да бъдат предвидени в одобрени от Д. общи условия, съгласно чл.30 ал.1 от ЗЕВИ. Поради това ответникът дължи връщането на платените му от ищеца на отпаднало основание суми,които са безспорно установени по делото в размер на общо претендираната сума от 30 295,58 лв. Главният иск,като основателен и доказан, подлежи на уважаване,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Основателен е и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главното задължение. С исковата молба ищецът е представил нотариална покана,връчена на ответника на 22.11.2013г.,с която след влизането в сила на решението на ВАС за отмяната на решение №Ц-33/14.09.2012г. е поискал да му бъде върната платената от него сума в посочения общ размер.С поканата е даден двуседмичен срок за плащане,в който /към 06.12.2013г./ такова не е осъществено. С факта на неплащането до посочената дата ответникът е изпаднал в забава,за която дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за периода от 07.12.2013г. до датата на завеждането на исковата молба.Размерът на иска,чието изчисление е подробно обосновано в справка по чл.366 от ГПК, не е оспорен от ответника. При извършена служебно проверка на отразените в справката суми чрез изчислителната система в „А.-финанси“, съставът констатира съответствие с дължимите законоустановени лихви за забава.По тези съображения акцесорният иск подлежи на уважаване в предявения размер. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените за производството пред всички инстанции разноски , съгласно представен списък в размер на 7420,99 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №214 от 11.06.2015г. по в.т.д.№257/15г. на Апелативен съд П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] с Е.[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с Е.[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] ул“М.“ №21 сумата 30 295,58 лв. лв.,представляваща платена на отпаднало основание цена за достъп по 4 бр. фактури,издадени за периода юни-септември 2013г.,ведно със законната лихва,считано от 06.06.2014г. до окончателното й изплащане, сумата 1526,25 лв.,представляваща обезщетение за забавата за периода 07.12.2013г.- 06.06.2014г.,както и 7420,99 лв. разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.