Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 17 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №240 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на воденото срещу Д. А. А. наказателно производство по НОХД №1120/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Стара Загора. С определение от 14.10.2014 г., постановено по НОХД №1120/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Стара Загора, съдът на основание чл.384, ал.1, във вр. с чл.382 НПК е одобрил споразумение, постигнато между прокурор при Районна прокуратура- гр.Стара Загора и защитника на осъдения А., като на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК на осъдения е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението, на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от одобряване на споразумението. В искането се твърди, че с постановения съдебен акт е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като не е отчел, че приложението на чл.66, ал.1 НК по отношение на А. е недопустимо, тъй като той е осъждан и не е реабилитиран. В искането се поддържа, че решаващият съд е одобрил споразумението, като не е отчел, че предложеното по отношение на А. наказание е явно несправедливо, защото той е многократно осъждан и по отношение на него не са били налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1 НК. На тези основания се предлага определението, с което е одобрено постигнатото между прокурор от РП- р.Стара Загора и защитника на осъдения А. споразумение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- гр.Стара Загора. В хода на съдебното производство представителят на държавното обвинение поддържа искането, като предлага то да бъде уважено. Осъденият А., редовно призован не се явява. Защитникът на осъденият А. моли искането да не бъде уважавано, като поддържа, че с одобряване на постигнатото споразумение първоинстанционният съд е приложил правилно закона. Твърди, че за постигане на целите на чл.36 НК не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, отразени в искането и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.421 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. От материалите по делото се установява, че Д. А. е осъждан многократно, като с определение от 16.11.2005 г., постановено по НЧД №1654/2005 г. по описа на РС- гр.Стара Загора на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК му е определено едно общо най- тежко наказание в размер на две години и три месеца „лишаване от свобода“ по предходни осъждания по НОХД №№ 947/2000 г., 193/2000 г., 1435/2002 г., 978/2003 г., 1703/2004 г., 549/2004 г., 618/2004 г., 804/2003 г. и 902/2003 г. (всичките по описа на РС- гр.Стара Загора и по НОХД №63/2003 г. по описа на РС- гр.Харманли. Със същото определение по отношение на А. е приведено в изпълнение и наказанието от една година „лишаване от свобода“, постановено по НОХД №181/1999 г. по описа на РС- гр.Стара Загора. Този съдебен акт е влязъл в сила на 10.12.2005 г. и наказанията по него са изтърпени към 24.08.2005 г. С определение постановено по НЧД №445/2007 г. по описа на РС- гр.Стара Загора на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК по отношение на осъдения А. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода“ по предходни осъждания по НОХД №№1673/2006 г. и 1940/2006 г. и двете по описа на РС- гр.Стара Загора. Определеното общо наказание е изтърпяно на 05.10.2007 г. По отношение на осъдения не е настъпила реабилитацията по чл.88а НК. Наред с това той не може да се ползва от реабилитацията по чл.86 НК повече от веднъж. Няма спор, че А. е многократно осъждан, търпял е няколкократно ефективни наказания „лишаване от свобода“ и приложението на института на реабилитацията по право към момента на постановяване на атакувания съдебен акт е било недопустимо. Ето защо съдът е следвало да прецени, че постигнатото между защитата на осъдения и прокурор от РП- гр.Стара Загора споразумение, в частта му относима към приложението на чл.66, ал.1 НК противоречи на материалния закон. В конкретната хипотеза съдът е следвало да установи това и да предложи промени в споразумението или да откаже одобрението му, предвид противоречието му със закона. Като не се е възползвал от възможността по чл.382, ал.5 НПК и впоследствие е одобрил с определение по чл.382, ал.7 НПК споразумението, съдът сам е допуснал нарушение на закона, което налага отмяната на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който следва да приложи вярно закона. Касационният съд, предвид изхода на настоящото производство, не намира за необходимо да вземе с пространни мотиви отношение на направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на А. наказание, но намира за необходимо да отбележи, че при преценката за неговата справедливост трябва да бъдат отчетени броя на предходните осъждания, това, че А. е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“, което очевидно не е постигнало целите на специалната превенция и обстоятелството, че в голямата си част осъжданията му са за еднородни престъпления. Всякога когато се преценява дали едно наказание е съответно, тези обстоятелства трябва да бъдат преценявани внимателно и в мотивите на съдебния акт, с който се налага наказанието (или се одобрява споразумение) трябва да бъдат посочени съображенията на съда защо смята, че по този начин ще бъде гарантирано постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №1120/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Стара Загора. ОТМЕНЯ определение от 14.10.2014 г., постановено по НОХД №1120/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр.Стара Загора Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.