Р Е Ш Е Н И Е №. 236. гр. София, 21.12.2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1778/13 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. А. Т. срещу решение №8226 от 10.12.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №14076/2012 г, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 09.07.2012 г. по гр.д. № 22099/2011 г. на СРС, в частта, с която е уважен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за сумата от 12 000 лева и вместо него е постановено друго, с което искът срещу този ответник е отхвърлен и в частта , с която е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата от 1 437,92 лева разноски пред СРС и СГС . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Касационното обжалване е допуснато с определение постановено по реда на чл. 288 ГПК по въпроса за предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице-ищец по иска по чл.226 КЗ при прекратяване на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка ГО на водачите на МПС в хипотезата на чл.202 ал.2 КЗ, с оглед констатацията, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №161/13.11.2012 г. по т.д. № 607/11 на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. , което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП: ответника Д. Д., в резултат, на което са причинени две средни телесни повреди на ищцата: разкъсно-контузна рана на дясното бедро, задколенната ямка и горната трета на дясната подбедреница, съчетана с тъканен джоб, което е довело до трайно затруднение на движението на десния крак за повече от 30 дни. Съдът е преценил, че от съдържанието на уговорките в самата застрахователна полица № 22 309 9587672 от 02.07.2009 г. издадена от ответника ЗК [фирма] и покриваща по съдържание риск „Гражданска отговорност” на водача на автомобила, с който е причинено вредоносното ПТП се установява, че плащането на застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, като при неплащане на една от тях се прилагат последиците на автоматично прекратяване действието на застраховката след изтичането на 15 дни от датата на падежа на съответната вноска в съответствие с разпоредбата на чл.202 ал.2 предложение второ КЗ. От събраните доказателства се установява, че е платена само първата вноска , а втората в размер на 39 лева с договорен падеж на 02.10.2009 г. не е заплатена. С оглед тези констатации, съдебният състав е направил извода, че от 18.10.2009 г. застрахователното правоотношение е прекратено и следователно настъпилото на 08.11.2009 г. ПТП и вредите причинени на ищцата от него, за които водачът на вредоносното ПТП носи отговорност, не представлява покрит от застраховката риск и следователно липсва основание за отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на деликвента. Доколкото са налице основанията за отговорността на последния: противоправно поведение, вина и причинна връзка с причинените наранявания на ищцата и характера и тежестта на последните съдът е уважил иска срещу същия , предявен на основание чл.45 ЗЗД като евентуален, според съда, спрямо този по чл.226 КЗ до размера на сумата от 20 000 лева. По правния въпрос за предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице-ищец по иска по чл.226 КЗ при прекратяване на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка ГО на водачите на МПС в хипотезата на чл.202 ал.2 КЗ е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК:Р №161/13.11.2012 г. по т.д. № 607/11 на ВКС, ТК, ІІ- ро т.о.. Съставът на ВКС, ТК, постановил това решение, в отговора даден по същия въпрос приема, че предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите може да се освободи от отговорността по чл.226 ал.1 КЗ спрямо третите увредени лица като се позове на прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.260 ал.2 във вр. с чл.202 ал.2 КЗ включват, освен неплащане на вноска по разсрочената застрахователна премия и писменото предупреждение по чл.202 ал.2 КЗ приемащо се за връчено при условията на предложение второ още и изпратено уведомление по чл.294 ал.1 КЗ до ИЦ къв ГФ че застрахователният договор е прекратен към точно определен момент, предхождащ настъпването на застрахователното събитие. Настоящият състав на ВКС напълно споделя така даденото разрешение, поради съображенията изложени в предходното решение на търговска колегия, тъй като същото кореспондира с императивната норма в чл.294 ал.1 КЗ вменяваща като задължение на застрахователя да изпрати уведомление за прекратения застрахователен договор до ИЦ към ГФ в срок до втория работен ден на седмицата, следваща датата на прекратяването. Смисълът на тази разпоредба е именно предварително осигуряване на информация за съществуването на застраховка ГО на конкретния делинквент при настъпване на ПТП с цел яснота за пострадалите от него и ползващи се от правото на пряк иск срещу застрахователя лица. Необходимостта от разполагането с такава информация следва от специфичното положение, в което се намира пострадалото лице-бенефициент по застраховката на риска ГО на делинквента-същото не е страна по самото застрахователно отношение, но за него настъпва правото да получи обезщетение от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие. Неизпълнението на задължението на застрахователя на задълженията му по чл.294 ал.1 КЗ затруднява реализирането на правата по прекия иск на пострадалия като създава дезинформираност относно наличието на застраховка срещу риск „ГО” на делинквента и води до затруднение да реализира своевременно права си, било то срещу застрахователя, било срещу Г. фонд по чл.288 ал.1, т.2 б. А КЗ. По правилността на обжалваното решение и основателността на иска: С оглед изложеното и при липса на твърдение и посочване на доказателства в самия отговор на исковата молба от страна на ответника ЗК [фирма]- [населено място] за изпращане на уведомление по чл.294 ал.1 КЗ за прекратяване на застрахователното правоотношение по процесната застраховка ГО до настъпване на застрахователното събитие следва да се приеме, че последният не може да се приеме , че освободен от отговорността по чл.226 ал.1 КЗ спрямо третите увредени лица като се позове на прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.260 ал.2 във вр. с чл.202 ал.2 предл.второ КЗ, от което следва, че искът се явава основателен и следва да се уважи след отмяна на въззивното решение в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон. Вината на делинквента за настъпилото ПТП се установява от споразумението по н.о.х.д. № 140/ 2010 г. на РС-Костинброд. Искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ следва да бъде уважен до размера на 12 000-дванадесет хиляди лева, които отговарят на степента на болките и страданията причинени от нанесените от ПТП две средни телесни повреди на ищцата: разкъсно-контузна рана на дясното бедро, задколенната ямка и горната трета на дясната подбедреница,съчетана с тъканен джоб, което е довело до трайно затруднение на движението на десния крак за повече от 30 дни. До този размер е бил уважен искът и от първоинстанционния съд и липсва подадена от ищцата въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част за разликата над този размер, в която част същото е влязло в сила. Върху застрахователното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на настъпване на ПТП, от което са причинени вредите –чл.84 ал. 3 ЗЗД. Ответникът ЗК [фирма]- [населено място] следва да понесе и разноските на ищцата съобразно уважената част от иска: 210,61 лева-пред първата инстанция. С оглед равна яснота, следва да се отчете, че според ТР на ОСТК от 06.06.2012 г. по тълк. дело №1/2010 г. исковете по чл. 226 ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД предявени срещу застрахователя на ГО, съответно срещу делинквента не са обусловени един от друг и уважаването на единия не е обвързано с допустимостта и произнасянето по същество на другия, поради което уважаването на иска срещу прекия извършител не влияе върху произнасянето по прекия иск. С оглед изложеното, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №8226 от 10.12.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. №14076/2012 г, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 09.07.2012 г. по гр.д. № 22099/2011 г. на СРС в частта, с която е бил уважен искът на Д. А. Т. срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата от 12 000 лева и вместо него е постановено друго, с което искът на Д. А. Т. срещу този ответник е отхвърлен, както и в частта , с която Д. А. Т. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата от 1 437,92 лева разноски пред СРС и СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] да заплати на Д. А. Т. сумата от 12 000 лева на основание чл.226 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2009 г. до окончателното плащане, както 210,61 лева-съдебни разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.