1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 София 29.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 530 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество “А.” – София срещу решение от 19.03.2011г., по в. гр.д. №12553/2010г. на СГС, Гражданско отделение, ІІ – Г въззивен състав. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - уважаване на иска като основателен. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Със заявление вх.№ 4684 от 9.05.2012г. касаторът поддържа касационната си жалба и представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - София не заявява становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с определение №214 от 16.03.2012г. [фирма] е предявил иск срещу [фирма] – София за сумата от 14 308.38 лв., представляваща половината от изплатената от него сума на родителите и законни представители на детето С. Д. С., за причинени имуществени и неимуществени вреди от травматични увреждания на детето при ПТП на 14.08.2002г. Сумата е изплатена на пострадалото лице на 4.03.2009г. Искът е предявен на 15.10.2009г. Основанието за претендиране на исковата сума е сключен на 7.01.2000г. между двете дружества договор за презастраховане за поемане от презастрахователя на част от риска / 50%/, като сред презастрахованите рискове са тези по застраховка “Гражданска отговорност”. Софийският районен съд с решение от 1.07.2010г., постановено по гр.дело №51619/2009г. е отхвърлил искът като неоснователен като погасен по давност. Софийски градски съд с обжалваното решение е потвърдил първоинстанционното решение като е приел за начален момент от който започва да тече погасителната давност - настъпването на застрахователното събитие. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Решението на въззивния съд, че погасителната давност за своевременно релевирано в процеса възражение за погасяването на вземането по давност, основано на сключен презастрахователен договор, противоречи на практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Освен решенията посочени в определението за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като противоречащо на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, към настоящия момент е постановено и друго решение по чл.290 ГПК №148 от 22.11.2011г., по т.дело №880/2010г. на ВКС, ТК ІІ т.о. В тях е даден отговор на значимите и за настоящото дело правни въпроси : задължението на презастрахователя към застрахователя за възстановяване /заплащане на част от заплатеното от него застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор; задължението за презастрахователя възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице; началния момент на вземането на застрахователя към презастрахователя е момента в който застрахователят е платил на застрахованото лице и този момент поставя началото на погасителната давност. По делото не се спори, че на 7.01.2000г. между страните по делото [фирма] и [фирма] е сключен договор за презастраховане, по силата на който презастрахователят [фирма] поема част от рисковете покрити от [фирма] срещу отстъпване на застрахователна премия. След настъпването на застрахователното събитие на 14.08.2002г., в изпълнение на задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ищецът е изплатил на законните представители на пострадалото дете С. Д. С. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с преводно нареждане от 4.03.2009г. за сумата от 28 616.77 лв. По тези факти по делото не е имало спор. Ищецът претендира половината от тази сума – 14 308.38 лв. на основание чл.4.2 и чл.8 от договора за презастраховане, която претенция съобразно клаузите на договора между страните и чл.2, т.2.1.8 на Приложение №1/2002г. към договора за презастраховане, се явява основателна. Доколкото в цитираните решения на ВКС, ТК е дадено задължително за съдилищата разрешение за началния момент на изискуемост на вземането на застрахователя към презастрахователя и началния момент на давността, то възражението на ответника за изтекла погасителна давност, се явява неоснователно. Вземането на застрахователя към презастрахователя става изискуемо не от датата на застрахователното събитие, както неправилно са приели съдилищата по същество, а от датата на извършеното плащане на пострадалото лице от застрахователя, в случая 4.03.2009г. и към датата на предявяване на иска 15.10.2009г. петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.трето ГПК, обжалваното решение на СГС като неправилно ще следва да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи искът на ищеца за заплащане на сумата от 14 308.38 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на главницата, поради това, че не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 3519.88лв. съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за действително направени разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 19.03.2011г., постановено по в.гр.дело № 12553/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ – г въззивен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – София да заплати на Застрахователно акционерно дружество “А.” – София сумата от 14 308.38 лв., на основание на договор за презастраховане от 7.01.2000г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2009г. до окончателното заплащане на главницата и сумата от 3519.88 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: