Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 18.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5579 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
А. Д. Н. представлявана от адв. В. П. -САК обжалва и иска да се отмени Решение No 31 от 14.02.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 585/2013 година на ОС- Ловеч, с което е уважен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР стара редакция/.С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо респ. неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за допустимостта да се предяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26 ал.2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ , с довод , че въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 397 от 03.10.2012 год. по гр.д. Nо 1604/2011 год. на ВКС-IV г.о., Решение Nо 205 от 05.11.2013 год. по гр.д. Nо 1415/2012 год. на ВКС-III г.о., и по въпроса допустимо ли е иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска ? с довод , че въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана по Решение Nо 495 от 30.07.2012 год. по гр.д. Nо 494/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 126 от 14.06.2013 год. по гр.д. Nо 53/2013 год. на ВКС-II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна- Л. Т. К., Т. Л. К., В. И. Н. , Ц. А. С. чрез адв.С. С.- АК Л. с който се оспорва тезата на касатора , че по делото ищците предявяват чужди права и постановеният съдебен акт е недопустим, излагат се съображения относно законосъобразността на обжалваното решение и правилността на възприетата правна теза.в съдебно заседание се иска потвърждаване на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 312 от 04.09.2013 год. по гр.д. Nо 827/2010 год. на РС- Ловеч, с което са отхвърлени исковете по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ и е постановил ново решение , с което на посоченото правно основание е прието за установено по отношение на ответника А. Н. , че ищците са собственици на припадащите се идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот , собственост на [община], съставляващ по РП на [населено място] УПИ VI в кв. 308 , част от който е идентичен с ПИ с идентификатор 73198.502.313 и ПИ с идентификатор 73198.502.488 по КК на [населено място] , както и че е допусната грешка при изработването на КК на [населено място] като е отреден несъществуващ имот с идентификатор 73198. 502. 488 с площ от 279 кв.м., трайно предназначение : урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: комплексно застрояване 73198.502.484, за второстепенна [улица], комплексно застрояване 73198.502.315.
За да промени правния резултат по решението на първата инстанция и признае за установено на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР, в редакцията му до изменението с ДВ. бр.49/2014 година , че е налице „грешка“ в КК на [населено място] , изразяваща се в нанасянето на нов- несъществуващ имот с идентификатор 73198. 502. 488 с площ от 279 кв.м.,трайно предназначение: урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: комплексно застрояване 73198.502.484,за второстепенна [улица], комплексно застрояване 73198.502.315 , въззивният съд е приел, че 1/ е налице правен интерес на суперфициарните собственици на ПИ с идентификатор 73198.502.313- общинска собственост с площ от 452 кв,м,. да защитят правата си на собственици на самостоятелни обекти- жилища по отношение на припадащите се идеални части от правото на строеж върху терена след като се засяга обема на собственост на терена на имота , по отношение на който имат учредено вещно право на суперфиция и 2./ с оглед на проведения косвен контрол за законосъобразност на извършената реституция е прието, че не са били налице предпоставките на закона за възстановяване собствеността в полза на А. Н. по реда на ЗВСНОИ по благоустройствените закони.
По поставените въпроси , обусловили допускане на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е надлежно учредено право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, но без да стане собственик на терена, който ползва. Правото на ползване и действията по ползването на терена са в рамките на правомощията на самия собственик да ползва вещта си. Правото на ползване на държавен/ общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция , е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на целия урегулирания парцел, поради което в тези хипотези границите на урегулирания поземлен имот определят териториалните предели на ограниченото вещно право, чиято защита се търси в процеса от суперфициара - ползвател на терена върху който е уредено правото на строеж, в съответствие с разпоредбите на чл. 15 ал.3 ЗС/ отм./ и чл. 105 ал.1 НДИ / отм./ респ. чл. 130 ал.4 ЗТСУ/ отм./
Със задължителната съдебна практика- Решение No 461 от 27. 04. 2012 год. по гр.д. No 1316/2010 год. I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав споделя изцяло, се приема , че правото на ползване на супрефициарния собственик се разпростира в рамките на имота, за който е учредено правото на строеж. Когато след учредяване правото на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът има относно ползването на терена. Акцесорността на правото на ползване на терена от страна на суперфициара налага извод , че когато парцелът / съответно УПИ / променя границите си чрез изменение на регулацията , това води съответно до увеличаване или намаляване на терена , които собственикът на сградата може да ползва с цел нейното обслужване и използване по предназначение. При действието на ЗТСУ/ отм./ това следва от вещно отчуждителното действие на дворищната регулация и макар да няма изрична разпоредба за това положение в действащия ЗУТ , аналогично следва да се даде разрешение на хипотезите с приложена регулация.
Когато се касае до държавен / общински/ ПИ , който не е нанесен в РП и нанасянето му в съответната КК като последица на проведена процедура по реституция, засяга техническите параметри на отразяване на площта на терена на държавната респ. общинска собственост, по отношение на който е учредено право на строеж реализирано в натура, въпросът дали с заснемането на новия ПИ със самостоятелен идентификационен номер засяга и за обема на правото на собственост на държава, респ. общината се решава в спор за материално право касаещ обема на правото на собственост на засегнатите субекти- държава/ респ. община / и реституиран собственик.
От тази г.т. е допустимо искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ да се предяви от суперфициарните собственици, респ. от част от тях на основание чл. 111 ЗС във вр. с чл. 64 ЗС , като търсената защита на правото на собственост на парцела по отношение на който е учредено правото на строеж на ищците- суперфициарни собственици и ползватели на същия се обуславя от засягането правото на собственост на държавата/ респ. общината/ от нанасянето в КК на нов недвижим имот и съответно признатите в реституционно производство по ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ др. благоустройствени закони вещни права на ответника по иска. Суперфициарните собственици на постройката с произтичащите права на ползватели на държавния/ общински/ поземлен имот не упражняват от свое име чужди права , а упражняват свое/ лично/ право на процесуална защита на вещно право на супрефициарни собственици и произтичащото акцесорно право на ползватели на държавния/ общински/ поземлен имот/ парцел, поради което и са надлежно легитимирано по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/. Посочените съдебни решения /Решение Nо 397 от 03.10.2012 год. по гр.д. Nо 1604/2011 год. на ВКС-IV г.о. и Решение Nо 205 от 05.11.2013 год. по гр.д. Nо 1415/2012 год. на ВКС-III г.о./, с които се засяга въпроса за упражняване правото на иск за защита на чуждо материално право, са неприложима към поставения правен проблем за защита на посочените вещни права и не следва да бъде съобразявана в аналогични на посочените хипотези на спор за правото на собственост или ограничени вещни права.
Отговорът на въпроса за възможността да се уважи иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция / в хипотеза, когато ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот може да бъде даден без точното изясняване предмета на спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ .
Непълнота и грешка в кадастралната карта по см. на чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ е налице само при хипотези на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в КП и пренесен в КК, тъй като в рамката на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им. Несъответствието между действителните пространствени характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК представлява грешка или непълнота по см. на отменения чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ когато е налице и несъответствие в обема на правото на собственост. Непълнотите и грешките в КК могат да се съпътстват и от спор за собственост т.е. до нарушаване на материални субективни права или до хипотеза на закононарушение при одобряване на нов РП , но ако закононарушението се изразява в несъблюдаване на конкретни организационни или административни правила , касаещи КП и КК ,то отстраняването му не може да бъде предмет на иска по този иск. Т.е. макар и генезисът на иска да е в спорното право на собственост или друго ограничено вещно право , то исканото разглеждане на спора да е по реда на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ включва безусловно констатация и произнасяне и по правилното заснемане респ. наличие на погрешно заснети имотни граници на имота в КП , пренесени в КК и КР.
Искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция / е иск за защита на вещни права и допустимостта му винаги е налице , когато се засяга, оспорва или застрашава заявеното вещно право. Искът е положителен установителен иск касаещ безспорното установяване обема и техническите параметри на площта на заявеното за защита право на собственост на ищците. В този аспект следва , че именно в тежест на ищците е прякото и пълно доказване обема на притежаваното от тях правото на собственост и обема на засягане от непълнотата или грешката в КП и КК.
При действието на ЗКИР установяването както на спорното право на собственост, така и на факта на неточно отразяване на обема на това право в КК и КР е към момента на предявяване на иска респ. при условията на чл. 235 ал.3 ГПК , към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция, тъй като съгласно чл. 51 ЗКИР кадастралните карти и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние , което означава , че посочената съдебна практика по цитираните Решение Nо 495 от 30.07.2012 год. по гр.д. Nо 494/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 126 от 14.06.2013 год. по гр.д. Nо 53/2013 год. на ВКС-II г.о. не намират приложение към настоящия спор.
По основателността на касационната жалба .
Ищците Л. Т. К. ,Т. Л. К., В. И. Н. и Ц. А. С. като собственици на самостоятелни обекти/ жилища/ в жилищен блок „К.“ [населено място], притежават съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя- парцел XV в кв. 140 по РП на [населено място] от 1966 година , идентичен с парцел VI от кв. 308 по действащия РП на [населено място] с площ от 1031 кв.м. понастоящем частна общинска собственост, с предназначение „за Жилищно строителство“, в който парцел попадат част от ПИ с идентификатор 73198.502.312 с площ от 593 кв.м. , част от ПИ с идентификатор 73198.502.313 с площ от 452 кв.м., и част от ПИ с идентификатор 73198.502.488 с площ от 75 кв.м. по КК на [населено място] , одобрена със Заповед на директора на АГКК-София през 2007 година.
С констативен НА 198/2007 година ответника А. Д. Н. е призната за собственик по наследство и реституция на поземлен имот от 279 кв.м., с идентификатор 73198.502.488.
Правото на собственост на посочения имот е реституиран със съдебно Решение No 328 от 26.11.1999 год. по адм.д. Nо 245/1999 година на ОС-Ловеч, по силата на което е отменен мълчалив отказ на Кмета на [община] за възстановяване собствеността на недвижим имот с пл. 1828 в кв. 140 по плана на [населено място] от 1955 година като е отменено отчуждаване и е възстановена собствеността на 281. 75 кв.м., на основание чл. 54 ал.5 ППЗТСУ в полза на А. Н.. Наследодателят на същата - Х. М. Р., починал през 1952 год., е бил собственик на застроено дворно място от около 900 кв.м., представляващо имот пл. No 1828 в кв. 140 по плана на [населено място] / НА No 22/58 год. / . През 1958 година от този имот , с НА No 93/1958 година чрез посредничеството на ГНС на [населено място] е продал 400 кв.м., които според в.л. се намират в източната част на имот пл. No 1828 от кв. 140 по плана на града от 1955 година.
От изслушаното по делото заключение пред първата инстанция на вл.л.-инж.П. / л. 80-83/ се констатира засичащата се част на ПИ 73198.502.313 и ПИ с идентификатор 73198.502.488 е от 61 кв.м. Разликата от 204 кв.м. от ПИ с идентификатор 73198.502.488 , нанесен като собственост на А. Н. , попада във вътрешно квартална [улица]-678/ която не е реализирана/ и терен за „ транспортен достъп „ , ползващи се по предназначение като по „последни изменения на плана не е отпаднал от реализация паркинг в кв. 308 по плана на града, заради който е предвидена улицата – тупик‘.
Обжалваното въззивно решение е неправилно, поради неточно приложение на материалния и процесуален закон , тъй като първопричина и основание на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция / е наличието на спор за материално право т.е. спор за собственост , породен от наличие на конкуренция на права между претендирани от ищците и ответниците вещни права върху един и същ имот, територия, които са отразени в КК несъответно на действителното правно положение.
Категоричните данни по делото сочат , че спорната площ е от 75 кв.м. от ПИ с идентификатор 73198.502.488 , които попадат в УПИ-VI от кв. 308 по действащия РП на [населено място] с площ от 1031 кв.м./ уточнение л.11 –производство РС-Л./ и се засичат, според скицата-приложение на вещото лице , с част от 97 кв.м. от ПИ с идентификатор 73198.502.313 , включен в УПИ-VI от кв. 308 .
С оглед на изяснената правна природа на иска относно спора за материално право, то в тежест на ищците е било да установят , че процесните 97 кв.м. са собственост на [община] като част от ПИ с идентификатор 73198.502.313 с площ от 452 кв.м. , попадащ в УПИ-VI от кв. 308 по отношение на които имот суперфициарни собственици на изградени жилищни обекти въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя / понастоящем частна общинска собственост / имат право на ползване по см. на чл. 64 ЗС във вр.с чл. 15 ал.3 ЗС/ отм./ и чл. 105 ал.1 НДИ / отм./ респ. чл. 130 ал.4 ЗТСУ/ отм./ , и което право на ползване е нарушено тъй като/ според твърденията на ищците по исковата им молба/ „ нанесеният несъществуващ имот ги лишава от възможността да ползват улицата, предвидена за транспортен достъп до парцела им и да упражняват пълноценно правото си на строеж “ досежно ползването на терена.
Подходът на решаващия съд при обсъждане на доказателствата и разпределени тежестта на доказване на право-релевантните за спора за собственост факти в обратния смисъл, съставлява нарушение на процесуалните правила и направените изводи са необосновани .
От допълнително изслушано експертно становище, дало заключение , съобразено с данните за приложена улична регулация по плана от 1955 година и този от 1988 година , е установено, че от продадените 400 кв.м. по НА 93/1958 год., 97 кв.м. попадат в ПИ на А. Н., нанесен в КК като ПИ с идентификатор 73198.502. 488.
На базата на тази констатация и приемайки за необходима проверка по пътя на косвения съдебен контрол на законосъобразността на извършената реституция с влязлото в сила Решение No 328/ 26.11.1999 год. по адм. д.No 245/1999 год. на ОС-Ловеч, с обжалваното решение въззивният съд е достигнал до извод , че ищците са доказали правото си на ползване на терена на ПИ с идентификатор 73198.502.313 и площ от 452 кв.м. като суперфициарни собственици на жилища и притежаващи правото на строеж върху държавния терен/ частна общинска собственост/ и неговото нарушаване с нанасяне на ШПИ с идентификатор 73198.502.488. Както и е прието, че ответницата А. Н. не може да противопостави правото си на собственост по решението за реституция, тъй като съгласно чл. 1 ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС „когато сградите са съборени може да се иска отмяна на отчуждаването , ако фактически строителството не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила и норми“ т.е. не са били налице предпоставките на закона , в т.ч. и на чл. 19 ал.1 ЗУТ за възстановяване на правото и на собственост.
Изводите на въззивния съд са направени в нарушение на закона, като е нарушен основен принцип за зачитане на влезлите в сила съдебни решения, в контекста на дадените разяснения по ТР 5/2011 година на ОСГК на ВКС.
Извършената от съда преценка за наличие на предпоставките за възстановяване правото на собственост на А. Н. на основание чл. 1 ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по реда на косвен съдебен контрол за материално-правна незаконосъобразност на реституцията със съдебно решение, е била недопустима. С ТР 5/2011 година на ОС на Гражданската колегия на ВКС се прие, че Държавата , а това се отнася и до Общините ,като гражданско правен субект, носител на имуществени субективни материални права може да води искове за защита на правото си на собственост, когато това право е нарушено по силата на издаден от нейни органи индивидуален административен акт за възстановяване правото на собственост , но когато административния акт бъде отменен или изменен от съд. Когато собствеността е възстановена от съда с вляло в сила решение по жалба срещу такъв административен акт т.е. в рамките на извършена проверка за законосъобразност на предпоставките за реституция,постановеното съдено решение ще има действие не само между страните , а и по отношение на всички субекти- универсални или частни правоприемници, като изрично се прие , че т.4 на ТР 6/10.05.2006 год. на ОСГК нас ВКС касаеща възможността да се упражнява косвен съдебен контрол и върху съдебните решение за отмяна на отчуждаване по чл.1 ал.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е изгубило сила.
Тези разяснения по приложение на закона- чл. 17 ал.2 ГПК, когато реституцията на правото на собственост се осъществява по административен ред и индивидуалния административен акт за отказ от възстановяване на собствеността , е отменен или изменен със съдебно решение при обжалване, не са съобразени от въззивния съд , поради което незаконосъобразно извършения косвен съдебен контрол/ без доводи дали е правилен или не / обуславя съществен порок на обжалваното решение и е основание за неговата отмяна .
След като [община] е била страна по адм. д.No 245/1999 год. на ОС-Ловеч , то влязлото в сила Решение No 328/ 26.11.1999 год. я обвързва и в смисъл , че не може да бъде подложен на проверка по реда на косвения съдебен контрол за материално-правна законосъобразност в спора за собственост относно процесните 97 кв.м. титула за собственост на А. Н., с оглед на приложимата към момента на постановяване на това решение норма на чл. 54 ал.5 от ППЗТСУ /отм./ във вр. с чл. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и другите благоустройствени закони.
Доколкото собственикът на терена в лицето на Държава или Общината няма право да иска отмяна или изменение на реституционното съдебно решение чрез възражение срещу издадения титул за собственост, то не може да се приеме, при изложените по-горе общи мотиви по повод на поставените правни въпроси по приложение на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/, че лицата - суперфициарни собственици на обекти / жилища/ с право на строеж върху държавен / общински/ имот частна собственост и носители на произтичащото по силата на закона акцесорно право на ползване на терена , върху който е учредено правото на строеж, по см. на чл. 64 ЗС във вр.с чл. 15 ал.3 ЗС / отм./ и чл. 105 ал.1 НДИ / отм./ респ. чл. 130 ал.4 ЗТСУ/ отм./ имат това право.
След като в рамките на конкуренцията на вещните правата на страните по предявения иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ по отношение собствеността на ПИ идентификатор 73198.502.313 с площ от 452 кв.м. на спорните 97 кв.м. отразени в КК като част от ПИ с идентификатор 73198.502.488 , титуляр на право на собственост е А. Н. , и чиито титул за собственост- влязло в сила съдебно Решение No 328/ 26.11.1999 год. по адм. д.No 245/1999 год. на ОС-Ловеч не може да бъде оборен в рамките на това исковото производство и същият титул се явява правоизключващо правно основание за собствеността на терена на ПИ идентификатор 73198.502.313 за спорните 97 кв.м., заявеният иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ се явява неоснователен и като такъв не може да бъде уважен, както не може да бъде уважен и иска по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на констативния НА No 198/2007 година, с който А. Д. Н. е призната за собственик по наследство и реституция на поземлен имот от 279 кв.м., с идентификатор 73198.502.488.
Горните правни съображения налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново, с което заявеният от ищците Л. Т. К., Т. Л. К., В. И. Н. и Ц. А. С., всички от [населено място] срещу А. Д. Н. от [населено място] иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 година /, в качеството им на собственици на самостоятелни обекти / жилища / в жилищен блок „К.“ [населено място], притежаващи съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя- парцел XV в кв. 140 по РП на [населено място] от 1966 година , идентичен с парцел VI от кв. 308 по действащия РП на [населено място] с площ от 1031 кв.м. понастоящем частна общинска собственост, с предназначение „за Жилищно строителство“, в който парцел попадат част от ПИ с идентификатор 73198.502.312 с площ от 593 кв.м. , част от ПИ с идентификатор 73198.502.313 с площ от 452 кв.м., и част от ПИ с идентификатор 73198.502.488 с площ от 75 кв.м. по КК на [населено място] , одобрена със Заповед на директора на АГКК-София през 2007 година , за допусната грешка при изработването на КК на [населено място] като е отреден несъществуващ имот с идентификатор 73198. 502. 488 с площ от 279 кв.м., трайно предназначение : урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: комплексно застрояване 73198.502.484,за второстепенна [улица], комплексно застрояване 73198.502.315, следва да бъде отхвърлен изцяло, в т.ч. и по искането по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на НА No 198/2007 година, с който А. Д. Н. е призната за собственик по наследство и реституция на поземлен имот от 279 кв.м., с идентификатор 73198.502.488.
По искането за разноски: С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на касатора А. Н., ответник по иска , следва да се присъдят разноските , направени за съдебна защита от един адвокат в трите инстанции, общо в размер на сумата 1694.50 лв. / хиляда шестстотин деветдесет и четири и 0.50 лв. /.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение No 31 от 14.02.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 585/2013 година на ОС- Ловеч, с което е уважен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР стара редакция/ и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ заявеният от Л. Т. К. с ЕГН [ЕГН], Т. Л. К. с ЕГН [ЕГН], В. И. Н. с ЕГН [ЕГН] и Ц. А. С. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] [улица] бл. „К.“ срещу А. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] блок „К.“ иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изменението с ДВ. бр.49/2014 година /, в качеството им на собственици на самостоятелни обекти / жилища / в жилищен блок „К.“ [населено място], с който да бъде прието, че ищците са собственици на припадащите се идеални части от правото на строеж върху държавна земя- парцел XV в кв. 140 по РП на [населено място] от 1966 година , идентичен с част от парцел VI от кв. 308 по действащия РП на [населено място] с площ от 1031 кв.м. понастоящем частна общинска собственост, с предназначение „за Жилищно строителство“,в който парцел попада идентификатор 73198.502. 313 с площ от 452 кв.м., както и за допусната грешка при изработването на КК на [населено място] като е отреден несъществуващ имот с идентификатор 73198.502.488с площ от 279 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: комплексно застрояване 73198.502.484,за второстепенна [улица], комплексно застрояване 73198.502.315, следва да бъде отхвърлен изцяло, в т.ч. и иска по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на НА No 198/2007 година, с който А. Д. Н. е призната за собственик по наследство и реституция на поземлен имот от 279 кв.м., с идентификатор 73198.502.488.
Осъжда Л. Т. К. с ЕГН [ЕГН], Т. Л. К. с ЕГН [ЕГН], В. И. Н. с ЕГН [ЕГН] и Ц. А. С. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] [улица] бл. „К.“ да заплати на А. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] блок „К.“, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК сумата 1694.50 лв. / хиляда шестстотин деветдесет и четири и 0.50 лв. /.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |