Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 13.06.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА с участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5642 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „А.”-ЕАД, представлявано от Т. Г., член на съвета на директорите и процесуални представители адв. Д. П., адв.А. Г. и адв.Д. С. и по касационна жалба от [фирма],представлявано от И. С. Ф. и процесуален представител адв. З. М., впоследствие адв.Н. К. и адв.П. А., срещу решение № 121/ 29.04.2013 г. по т.д.№ 582/ 2012 г. на Варненския апелативен съд. Ищецът „А.”-ЕАД обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над 22 768,82 лв. до размер на сумата 73 097,15 лв., а ответникът [фирма]- в частта, с която същото е отменено и вместо това е постановено осъждането му за сумата 22 768,82 лв.В необжалваната част за разликата от 73 097,15 лв. до размер на сумата 107 467, 22 лв. и по отношение на иска за предаване на подробно изброени агрокултури ,то е влязло в сила. Ищецът „А.”-ЕАД поддържа ,че са налице всички основания за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК.Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен за разликата над 22 768,82 лв. до размер на сумата 73 097,15 лв.Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът ЕТ „И. –И. С.”прави оплакване,че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната от него част, с която искът е уважен до размер на сумата 22 768,82 лв., а ако се приеме за пореден път,че исковата молба е нередовна,същата да се върне и да се прекрати производството по делото.Претендира разноски за всички инстанции. Двете страни изразяват становища за оспорване на касационната жалба на другата страна и молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила в частта, която не са обжалвали. С определение № 108/22.01.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради вероятната му недопустимост, в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. установи по делото следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен иск за сумата 25 100 лв., като част от задължение в размер на сумата 143 366,80 лв.Предявеният иск е основан на обстоятелствата, че ответникът неправомерно е обработил и прибрал реколтата от арендовани и наети от ищеца земеделски земи, отнел му възможността сам да засее земята и за него останало само задължението да заплати на собствениците дължимата рента. Така бил лишен от ползите и печалбите да реализира произведената продукция. За защита на интересите си депозирал тъжба до районна прокуратура-Т. и искане до кмета на общината на основание чл.34 ЗСПЗЗ. Със заповед на кмета били иззети подробно описаните в исковата молба ниви, неправомерно ползвани от ответника, но едва след прибирането на реколтата.Поискано е частичното осъждане на същия да му я заплати , тъй като неоснователно се обогатил с нея за сметка на ищеца, неправомерно лишавайки го от възможността да ползва земите и да реализира приходи ,ползи и печалби от дейността. Предявен е и иск, с който е претендирано предаване на произведената продукция, която е конкретизирана по вид и тонаж зърнени култури. В хода на делото пред първоинстанционния съд цената на иска е увеличена до размер на сумата 107 467, 22 лв.В проведени производства по чл.129 ГПК исковата молба е оставяна многократно без движение за отстраняване на нередовности, поради съдържащите се в нея противоречия , както в обстоятелствената й част, така и относно исканията.След приключване на съдебното дирене и устните състезания, производството по делото е възобновено, направен е нов доклад по чл.146 ГПК , съдържащ нови указания към страните и за пореден път исковата молба е оставена без движение. Изпълнявайки ги, ищецът е направил следните уточнения: като ползвател на имотите неправомерно е лишен от възможността да ги обработва,респективно да получи добиви, за него остава само задължението да заплати рентата на собствениците,което е сторил;ответникът е лице,което е отстранено от процесните неправомерно ползвани имоти /л.6 от гр.д.№509/2010 г. на Шуменски окръжен съд/; оспорваното правоотношение между страните произтича от неправомерното ползване от ответника на земеделски площи, относно които ищецът се легитимира като ползвател/ л.21/;ответникът обработва неправомерно процесните земи, това обстоятелство е установено от влязло в сила решение по водено между страните адм.дело № 314/ 2008 г. на Административен съд-Добрич и издадената заповед на кмета на община-Т. за изземването им ; поведението му е виновно и противоправно, тъй като процесът на неправомерно държане е продължил през един по-дълъг период от време при ясно изразено от него намерение в тази насока; относно факта на посегателство е депозирана тъжба до районна прокуратура - Т., издадено е постановление за възлагане на проверка и е съставен протокол за полицейско предупреждение на ответника да бъде възстановена фактическата обстановка; той е продължил да завзема още от земята, осъзнавал е неправомерността на действията си, но не ги е преустановил, с намерението да реализира облаги за сметка на ищеца; извършил е противоправно и неправомерно завземане на процесните земи; по този начин го е лишил от възможността да реализира селскостопанска продукция като исковата сума представлява причинена вреда с характер на пропусната полза . В заключение е поддържан първоначално предявения иск да му бъдат предадени добивите от земите, като на съда е предоставена преценката за неговата допустимост. В условия на евентуалност е поддържан иск по чл.59 ЗЗД или иск по чл. 45 ЗЗД . Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените обективно съединени искове за реално предаване на агрокултури,подробно описани в диспозитива на решението и евентуалния иск по чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата 107 467,22 лв., като част от цялото задължение от 143 366, 80 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Въззивният съд е приел, че ищецът е поддържал въззивната си жалба само относно евентуалния иск по чл.59 ЗЗД , до размер на сумата 73 097,15 лв. и че главният иск не може да бъде уважен, защото е безспорно установено,че процесната реколта е била продадена от ответника. Отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителната част относно иска по чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 22 768,82 лв. и вместо това е постановил осъждането на ответника да я заплати. При посочените обстоятелства, твърдяни в исковата молба и допълненията към нея и въпреки многобройните проведени производства по чл.129 ГПК и положените от първоинстанционния съд усилия да се отстранят нередовностите в нея, както той, така и въззивният съд приемайки, че са сезирани с претенция по чл. 59 ЗЗД, са се произнесли по непредявен иск. Основанието му с оглед изложеното за : неправомерно лишаване на ищеца от възможността да обработва арендованите и наети земи, виновно и противоправно поведение на ответника през дълъг период от време, извършеното от него посегателство, което не е преустановено , а продължено със завземане на нови земи,търсенето на съдействие от различни органи, не може да бъде преценено неоснователно обогатяване.Твърдените обстоятелства се обхващат от фактическия състав на непозволено увреждане: виновно поведение на деликвента, противоправност на деянието, вреда, изразяваща се в пропуснати ползи и претърпени загуби, и причинна връзка между тях. Не се твърди като основание разместване на имуществени блага, фактически действия на даване и респективно получаване на нещо между страните по правоотношението,за да се приеме, че искът е за неоснователно обогатяване. Неправилната му квалификация се дължи на това, че независимо от обстоятелствата, на които той е основан, ищецът е формулирал петитум според който претендира исковата сума като такава, с която е обеднял и с която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.Неточно заявеното искане не може да промени правната характеристика на предявения иск, като такъв за непозволено увреждане .В случая то представлява даване на правна квалификация от ищеца, което не е негов прерогатив и е от изключителната компетентност на съда. Неоснователно е възражението, че производството по делото следва да бъде прекратено поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като основното искане по така предявения иск е за осъждането на ответника да заплати съответната сума, а преценката дали тя представлява имуществена вреда,изразяваща се в претърпяна загуба или пропусната полза или неоснователно обогатяване се обуславя от твърдяните по делото обстоятелства. Поради това, с оглед разрешенията в ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013.- т.5 следва да се приеме, че постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения са недопустими, тъй като с тях е разгледан иск,който е различен от предявения . Трябва те да бъдат обезсилени и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд за разглеждане на действително предявения иск за непозволено увреждане. Проверката по допустимостта на постановения от въззивния съд съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбите и след констатация за това, че той е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените в тях оплаквания. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл. 294 ал.2 ГПК . Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 121/29.04.2013 г. по т.д.№582/2012 г. на Варненския апелативен съд и решение № 100/08.06.2012 г. по т.д.№ 509/2010 г. на окръжен съд-гр.Шумен в частите, с които е разгледан иск , квалифициран като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 73 097,15 лв . и присъдените по делото разноски. ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в тази част. В останалите части решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: