Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 29 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 3107/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения С. Т. за възобновяване на нчд № 906/11г. по описа на Районен съд-Добрич и на внчд № 489/11г. по описа на ОС-Добрич. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че е допуснато нарушение на закона при извършеното групиране. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането.Твърди, че извършеното групиране е във възможно най-благоприятното за осъдения съчетание, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Д., назначен в качеството на служебен защитник поддържа искането за възобновяване. Позовава се на неправилно приложение на чл.24 от НК, както и ,че в съвкупността следва да се включи наказанието пробация.Представя писмени бележки. Осъденият С. Т. се присъединява към становището на адв.Д., като твърди, че са му нарушени правата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо.Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила, след като е било потвърдено от въззивния съд и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Данните, касаещи съдимостта на С. Н. Т. сочат наличието на осъждания по четиринадесет влезли в сила присъди. С определение № 66 от 16.09.2011г., постановено по нчд № 906/11г., РС-Добрич е извършил кумулиране на наказанията, наложени на С. Н. Т. по последните пет влезли в сила присъди и определения за одобрени споразумения, както следва: -на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 1610/93г. на РС-Добрич - шест месеца лишаване от свобода, по нохд № 131/10г. на РС-Каварна от шест месеца лишаване от свобода, по нохд № 112/10г. на РС-Каварна от две години и шест месеца лишаване от свобода и по нохд № 1930/10г. на РС –Добрич от две години и шест месеца лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода; -на основание чл.24 от НК, съдът е увеличил определеното общо наказание с една година и три месеца, като е постановил същото да се изтърпи при строг режим в затвор от закрит тип; -зачел е времето през което осъденият Т. е изтърпявал наказания по групираните присъди, както и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по нохд № 112/10г. по описа на РС-Каварна; -постановено е отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено по нохд № 2797/09г. на РС-Добрич. С въззивно решение №202 от 25.11.2011г., постановено по внчд № 489/11г. , ОС-Добрич е потвърдил атакуваното пред него определение.Също така, е дал изрични указания първата инстанция да се произнесе по реда на чл.414, ал.1 от НПК във връзка с констатирана техническа грешка по отношение фамилното име на осъдения, допусната в обстоятелствената част на първоинстанционното определение, както и да изтълкува затворническото заведение, което е прието, че е „затвор от закрит тип”. Решаващите съдилища са били изправени пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания.Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране.Това принципно разбиране е било възприето от въззивния съд в неговия акт, но само по отношение на последните пет присъди, които той е счел за необходимо да разгледа. Извън обсега на произнасянето са налице още девет съдебни акта, които предходните инстанции са игнорирали, а това е в разрез с трайната съдебна практика- ТР №3/2009г. на ОСНК на ВКС. Независимо от изложеното принципно разбиране, в настоящият случай не сме изправени пред допуснато съществено процесуално нарушение по следните съображения: -деянията по първите пет присъди/по нохд № 400/86г. на РС-Добрич, нохд № 244/88г. на РС-Добрич, нохд № 32/90г. на РС-Генерал Тошево, нохд № 1782/91г. на РС-Варна и нохд № 74/96г. на ОС-Добрич/не се намират в условията съвкупност както помежду си, така и с деянието по останалите присъди; -деянията по следващите четири присъди/ по нохд № 3333/04г. на РС-Варна, нохд № 216/05г. на РС-Каварна, нохд № 3855/07г. на РС-Варна и нохд №5601/07г. на РС-Варна/ не се намират в условията на съвкупност с деянията по последвалите ги пет присъди, които са били предмет на групиране по делото, чието възобновяване се иска, но същите се намират помежду си в условията на съвкупност, като извършеното предходно групиране-определение на РС-Варна от 04.02.2008г. по нчд №116/08г., е най-благоприятното за осъдения, поради което де факто не се налага преразглеждане на въпроса за тяхната кумулация. При тези констатации, касационната инстанция не намира основания за връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на последните осъждания на Т. по присъди по нохд № 2797/09г. на РС-Добрич, по нохд № 1610/93г. на РС-Добрич, по нохд № 131/10г. на РС-Каварна, по нохд № 112/10г. на РС-Каварна и по нохд № 1930/10г. на РС –Добрич, въззивният съд правилно и законосъобразно е преценил, че не може да бъде определено едно общо наказание, поради което е изследвал възможните варианти за тяхното групиране, които в случая са два, а именно: -една съвкупност, включваща присъдите по нохд № 1610/10г. на РС-Добрич, нохд № 131/10г. на РС-Каварна, нохд № 112/10г. на РС-Каварна и нохд № 1930/10г. на РС-Добрич, с общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието пробация, наложено по нохд № 2797/09г. на РС-Добрич; -втората възможност е групиране на наказанията по нохд № 2797/09г. на РС-Добрич и нохд № 1610/10г. с общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и отделно групиране на присъдите по нохд № 131/10г. на РС-Каварна, нохд № 112/10г. на РС-Каварна и нохд № 1930/10г. по описа на РС-Добрич с общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. При горните възможни варианти за кумулиране на посочените осъждания е видно, че първият вариант, който е приложен от съдилищата е най-благоприятен за осъдения Т.. Искането на защитата за включването в съвкупността и на присъдата по нохд № 2797/09г. с наложено наказание пробация е неоснователно, тъй като същата е влязла в сила на 14.04.2010г., а деянията по последвалите три осъждания/ по нохд № 131/10г. на РС-Каварна, нохд № 112/10г. на РС-Каварна и нохд № 1930г. на РС-Добрич са извършени след това и се намират в условията на рецидив по отношение на тази присъда. Прецизността изисква да се отбележи, че по отношение на наказанията наложени на осъдения Т. по нохд №930/10г., касационната инстанция констатира следното: първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на две престъпления –по чл.196 от НК, за което му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода и по чл.216 от НК с наказание една година лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което е увеличил с шест месеца. По реда на въззивното производство, наказанието за престъплението по чл.196 от НК е било намалено от четири на две години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. В процедура по тълкуване, въззивната инстанция е постановила решение, с което е приела, че общото наказание по чл.23 от НК следва да се счита в размер на две години и шест месеца, а увеличеното по чл.24 от НК с шест месеца. Незаконосъобразен е подходът възприет от окръжният съд по пътя на тълкуването да изменя и допълва въззивното решението, но настоящият състав няма правомощия в рамките на това производство за произнасяне по този въпрос. Актовете са влезли в сила и имат задължителен характер за всички, поради което следва да се приеме, че общото наказание по нохд № 1930/10г. , определено при условията на чл.23 от НК е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Неоснователни са и възраженията, касателно приложението на чл.24 от НК.Правилни са изводите на предходните инстанции за необходимостта от увеличаване на определеното общо наказание, за да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК.Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на съдилищата и не намира за необходимо да ги преповтаря. Направеното увеличение с една година и три месеца лишаване от свобода е в рамките на правилата, визирани в чл.24 от НК. Предвид горното, ВКС намира, че при извършеното кумулиране, решаващите инстанции не са допуснали твърдяните нарушения на материалния закон, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. Т. за възобновяване на производството по нчд № 906/11г. по описа на Районен съд-Добрич и на внчд № 489/11г. по описа на ОС-Добрич. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: