О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 811 София 17.11.2010 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия василева като изслуша докладваното от съдия Емилия василева ч. т. дело № 813 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на заявителя „Е. – Р.“ ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Д. С. срещу определение № 1225/22.04.2010г. по ч. т. дело № 450/2010г. на Варненски окръжен съд, Т. отделение, с което е потвърдено разпореждане № 1855/20.01.2010г. по гр. дело № 540/2010г. на Варненски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от „Е. – Р.“ ЕООД, гр. Варна заявление № 998/18.01.2010г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК против „Х.“ ЕООД, гр. Варна за сумата 17 155,26 лв., претендирана по договор за наем от 01.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.01.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и искането за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно по въпроса за степента на индивидуализацията на претендираното вземане съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът „Х.“ ЕООД, гр. Варна не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Варненски окръжен съд е приел, че в заявлението не се съдържа конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – посочен е общ размер на дължимата сума по договор за наем от 01.03.2009г., не е уточнено дали се претендират само главници или в сумата са включени лихви, за кои месеци от 2009г. не е платена наемна цена и какъв е размерът на всяко едно от периодичните парични задължения. Поради посочените пропуски решаващият съдебен състав е направил извод, че вземането не е индивидуализирано и не съставлява годен предмет на съдебна защита. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото. Въпросът за степента на индивидуализацията на претендираното вземане съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Неправилно въззивният съд е приел, че в заявлението не е уточнено дали се претендират само главници или в сумата са включени лихви и за кои месеци от 2009г. не е платена наемна цена. Съгласно постоянната практика на ВКС конкретизацията на претендираното вземане може да бъде извършена в т. 9 и т. 12 на заявлението. В настоящия случай в т. 9, б. „в” ГПК заявителят изрично е уточнил, че претендираното вземане представлява неплатени наемни вноски по договор за наем, а в т. 12 е конкретизирал, че произтича от договор за наем от 01.03.2009г., с който „Е. – Р.“ ЕООД, гр. Варна е отдало под наем на „Х.“ ЕООД, гр. Варна Т. площи и обекти в собствения си Т. център „Е. – запад“ в гр. Варна, ул. „Н. С.“ № 3 и от седем месеца наемателят не изпълнява задължението си за заплащане на наемната цена, което до момента на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер 17 155,26 лв., като въпреки многократните покани от заявителя длъжникът не е заплатил дължимата сума. При така индивидуализираното вземане въззивният съд е следвало да направи извод, че претенцията за сумата 17 155,26 лв. представлява неплатен наем за периода от 18.06.2009г. до 18.01.2010г. /седем месеца назад, считано от датата на подаване на заявлението/ за предоставените под наем Т. площи и обекти в Т. център „Е. – запад“ в гр. Варна, ул. „Н. С.“ № 3 по договор за наем от 01.03.2009г. Неправилно въззивната инстанция е приела, че следва да се посочи размера на всяко едно от периодичните парични задължения. При изложени твърдения, че наемателят не е платил дължимия наем за последните седем месеца до предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК и липса на твърдение, че има конкретни частични плащания за определени месеци, не е необходимо длъжникът да посочи размера на всеки дължим месечен наем. Претендираното вземане е достатъчно индивидуализирано в степен, позволяваща на длъжника при връчване на заповедта за изпълнение да прецени дължи ли съответната сума на основанието, на което е претендирана, и дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това исканата заповед за изпълнение да бъде издадена, като се присъдят и направените от заявителя разноски за всички инстанционни производства в размер 2 397,44 лв. – държавни такси, преводни такси и адвокатско възнаграждение. Поисканите разноски в размер 300 лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство пред Варненски окръжен съд не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива разноски са направени, т. е. че адвокатското възнаграждение е платено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1225/22.04.2010г. по ч. т. дело № 450/2010г. на Варненски окръжен съд, Т. отделение и вместо това постановява: ОТМЕНЯ разпореждане № 1855/20.01.2010г. по гр. дело № 540/2010г. на Варненски районен съд. ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане от „Х.” ЕООД, Е. 200628644, гр. Варна, ул. „П.” № 46, ет. 3 в полза на „Е. Р.” ЕООД, Е. 103818509, гр. Варна, ул. „Цариброд” № 31 на сумата 17 155,26 лв. /седемнадесет хиляди сто петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща неплатен наем за периода от 18.06.2009г. до 18.01.2010г. за предоставените под наем Т. площи и обекти в Т. център „Е. – запад“ в гр. Варна, ул. „Н. С.“ № 3 по договор за наем от 01.03.2009г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2010г. до окончателното плащане, и сумата 2 397,44 лв. /две хиляди триста деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: