О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 302 гр. София,12.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА И. като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2171 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Н. срещу решение №154 от 26.06.2019 г. по в.т.д.№365/2018 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №113 от 04.07.2018 г. по т.д.№119/2017 г. на ОС Русе, с което са отхвърлени предявените от Д. В. Н. срещу „Симона“ ООД и А. Д. И. искове, съответно по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.71 от ТЗ и по чл.124 от ГПК, за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с регистърно решение №2195 от 03.09.2007 г. по ф.д.№81/91 г. на ОС Русе – че А. Д. И. е управител на „Симона” ООД и за установяване, че ищцата притежава 50% от капитала на „Симона“ ООД. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата. 2. Задължен ли въззивният съд служебно да събира доказателства за изясняване на фактическата страна на спора. 3. Какво е съдържанието на понятието „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и дали вписването на решение за смяна на управител, взето от съдружник, който е бил заличен като такъв с предхождащо регистърно решение, което не е отменено и правните му последици не са заличени, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. 4. При признаване на протокол от ОСС на ООД, с който са взети решения за увеличаване на капитала и промяна на съотношенията на дяловете, за неистински с влязло в сила решение, могат ли да бъдат признати за несъществуващи част от вписани с регистърно решение обстоятелства, а други обстоятелства, вписани с регистърното решение да се считат за валидно възникнали. Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 т ГПК, а спрямо последния въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответниците по касация не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съобразно обстоятелствата изложени в исковата молба, ищцата иска да се установи притежаването от нея на 50% от капитала на ответното дружество и че с решение на регистърния съд е вписано несъществуващо обстоятелство – че А. Д. И. е управител на дружеството. Посочил е, че ищцата има правен интерес от предявяване на иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с регистърното решение №2195 от 3.09.2007 г. по ф.д.№81/91 г. и на иск по чл.71 от ТЗ за защита на членствени права - за установяване на размера на притежаваните дялове от капитала на дружеството, а доколкото е налице спор за правата на ищцата върху дяловете от капитала на „Симона” ООД, той следва да бъде разрешен с участието на дружеството и на лицето, чиито членствени права се отричат - А. Д. И., по отношение на който исковете са с правно основание чл.124 от ГПК. Въззивният съд е изследвал подробно вписаните регистърни решения по отношение на ответното дружество, вкл.: решение №2366/20.07.1994 г., с което е вписана като управител Д. Н.; решение №1520/09.06.1997 г., с което е вписано преобразуване на „Симона” ЕООД в „Симона” ООД; решение №1047/5.04.1999 г., с което е вписана промяна на капитала от 2 772 000 лв. на 5 000 000 лв.; решение №547/21.02.2003 г., с което са вписани деноминация на капитала от 5 000 000 на 5000 лв., освобождаване на Д. Н. като съдружник и управител, приемане на съдружник К. Б., прехвърляне на дружествени дялове от Д. Н. на К. Б., избор на нов управител К. Н.; решение №1724/29.07.2005 г., с което заличава като съдружник А. И. и вписва като съдружник К. Н.; решение №2195/3.09.2005 г., с което въз основа на решение №24/23.03.2007 г. по т.д.№110/2005 г. на ОС Русе /признаващо за неистински протоколи от Общо събрание на съдружниците на „Симона” ООД №4/20.10.1998 г., №7/22.10.1998 г., №8/01.09.2002 г., №9/29.12.2002 г. и №10/29.12.2002 г. (за съставянето и използването на част от които спрямо ищцата е налице влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.308 и чл.316, вр. чл.308 от НК) и за несъществуващи следните вписани обстоятелства по ф.д.№81/91 г. на ОС Русе: освобождаване на съдружник и управител Д. Н., вписване на нов съдружник К. Б., вписване на нов управител К. Н., прехвърляне на 50 дружествени дяла от Д. Н. на К. Б./ са заличени вписаните с решение №547/21.02.2003 г. обстоятелства: вписаното освобождаване като съдружник и управител на Д. Н., вписаната като съдружник К. Б., вписаната като управител К. А., вписаното прехвърляне на 50 дружествени дяла от по 50 лв. всеки един от Д. Н. на К. Б. и с което са вписани следните промени: заличава като управител Д. Н. и вписва като управител А. И.. Взел е предвид и приетия по делото протокол от Общо събрание на съдружниците на „Симона” ООД, от който се установява, че на 08.06.2007 г. е проведено Общо събрание на съдружниците в „Симона“ ООД, на което е прието решение, с което се оттегля овластяването на Д. Н. като управител и се избира нов управител – А. И., както и обстоятелството, че със заявление, подадено на 18.12.2014 г., Д. Н. е поискала вписване на промени по партидата на дружеството - освобождаване на А. И. като управител, откриване процедура по ликвидация на дружеството и вписване като ликвидатор на Д. Н., като на 29.12.2014 г. исканите промени са вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър, но с влязло в сила решение №60 от 20.04.2016 г. по т.д.№48/2016 г. на ОС Русе е признато за установено несъществуването на посочени по-горе вписани в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства. Въззивният съд е изложил съображения, че от учредителния договор-устав от 6.11.1996 г., от Протокол №1 от Общо събрание на съдружниците на „Симона” ООД от 20.02.1997 г. и от удостоверение на ОС Русе от 30.12.2011 г., издадено на основание §4, ал.2 от ПЗР на ЗТР се установява, че капиталът на дружеството е разпределен между съдружниците както следва: А. И. 80 дяла от по 50 лв. и Д. Н. 20 дяла от по 50 лв., като по делото липсват доказателства, от които да са направи друг извод за разпределението на капитала между съдружниците - в търговския регистър е обявен единствено учредителния договор от 06.11.1996 г., а друг дружествен договор няма обявен и няма данни дружествения договор да е изменян. Посочил е, че с решение №1047/05.04.1999 г. е вписана единствено промяна в размера на капитала от 2 228 000 неденоминирани лв. на 5 000 000 неденоминирани лв., но въз основа на това решение не е била вписвана промяна в съотношението на притежаваните от съдружниците дялове от капитала. Изразил е становище, че протокол №4/20.10.1998 г. за проведено ОСС за разпределение по равно на дяловете между съдружниците /според твърдението на ищцата/, както и протокол №9/29.12.2002 г. за проведено ОСС за освобождаване на съдружника Д. Н. и приемане на нов съдружник с оглед попълване на дружествения дял, са признати за неистински документи с влязлото в сила решение №24/23.03.2007 г. на ОС Русе, с което са признати и за несъществуващи тези вписани обстоятелства. По отношение твърдението на ищцата, че след увеличението на капитала на дружеството, което е вписано с решение №1047/05.04.1999 г., има ново разпределение на дяловете, които съдружниците притежават от капитала на дружеството, е счел, че липсват доказателства в процеса - липсват дружествен договор след увеличението на капитала, доказателства за направени вноски от съдружниците за увеличението на капитала, решение на общото събрание на съдружниците за това увеличение и как ще се извърши то. В този смисъл е достигнал до извод, че не се установява ищцата като съдружник в „Симона” ООД да притежава 50% от капитала на дружеството. По отношение вписването на несъществуващи обстоятелства с решение 2195/03.09.2007 г. въззивният съд е посочил, че видно от решение на ОСС от 08.06.2007 г., Д. Н. е освободена като управител и като такъв е избран А. И., като това решение предхожда вписването на новия управител с решение №2195/3.09.2007 г., а наведените от ищцата пороци за проведеното ОСС от 08.06.2007 г., всъщност представляват пороци за незаконосъобразност на приетите решения на това общо събрание, които могат да се релевират само с иск по чл.74 от ТЗ, но такъв иск не е бил предявяван. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като в решението е дадено собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по всички допустими, респективно своевременно наведени и релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В случая решаващите изводи на съда относно размера на притежаваните от ищцата дялове от капитала на ответното дружество са направени след преценка на всички релевантни доказателства и констатацията, че след вписаното с решение №1047/05.04.1999 г. на ОС Русе увеличение на капитала на дружеството, няма ново разпределение на дяловете, като липсва и дружествен договор и доказателства за направени вноски от съдружниците за увеличението на капитала, респективно решение на общото събрание на съдружниците за увеличение и как ще се извърши то /Протокол №4/20.10.1998 г. за проведено Общо събрание на съдружниците, за разпределение по равно на дяловете между съдружниците и Протокол №9/29.12.2002 г. за проведено Общо събрание на съдружниците за освобождаване на ищцата и приемане на нов съдружник, с оглед попълване на дружествения дял, са признати за неистински документи с влязлото в сила решение №24/23.03.2007г., постановено по т.д.№110/2005 г. ОС Русе, с което прехвърлянето на 50 дружествени дяла е признато от съда с влязло в сила решение за несъществуващо обстоятелство и вписването му по партидата на дружеството е заличено/. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възражения на страната /друг е въпросът, че в случая доводите, че А. И. не е съдружник са направени едва с въззивната жалба/ и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. От друга страна при постановяване на решението, съдът се е съобразил и с дадените в т.3 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма, респективно касационно обжалване не следва да се допусне и по втория от формулираните то касатора въпроси. Касационно обжалване не следва да се допусне и по третия от въпросите. С този въпрос се предпоставя възприето от съда становище, че към датата на провеждане на общото събрание от 08.06.2007 г. А. И. не е бил съдружник в ответното дружество, каквото становище обаче не е изразявано, респективно въпросът не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Също така с ТР №1 по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения, кое обстоятелство е несъществуващо - което не е възникнало валидно, като в зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези: Несъществуващо обстоятелство е липсващото /невзетото/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистър на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. С решение №110 от 04.06.2010 г. по т.д.№799/2009 г. на ВКС, ТК, е прието, че конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Обстоятелството дали едно събрание е проведено и дали на проведено събрание е прието конкретно решение или то само е отразено в протокола, е въпрос на преценка на конкретните факти и събраните за тях доказателства, поради което не може да се разглежда като въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена практика на ВКС /още повече, че в случая по делото е представен, подписан и от ищцата протокол за провеждане на общо събрание на съдружниците на 08.06.2007 г., на което е взето решение за смяна на управителя и избиране на А. И. за управител/. По отношение но четвъртия въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респективно касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложеното и тъй като при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на поддържаната и от двамата касатори очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №154 от 26.06.2019 г. по в.т.д.№365/2018 г. на АС Велико Търново. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.