Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 246

София, 14.06.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 665/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Р. М. и И. Г. М. срещу определение № 27 от 25.01.2022 г. по в.ч.т.д. № 969/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.
Ответната страна – „ГЕРИС КОНСУЛТ“ ЕООД, [населено място], депозира становище, с което оспорва наличието на основания за допускане на определението до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Пловдив е отменил определение № 21718 от 30.08.2021 г. по т.д. № 6/ 2021 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 от ГПК е допълнено определение № 21470 от 16.04.2021 г. по същото дело и „ГЕРИС КОНСУЛТ“ ЕООД е осъдено да заплати на частните касатори деловодни разноски в размер на 1 000 лв., като вместо това е оставил молбата по чл. 248,ал.1 ГПК без уважение. За да постанови този резултат, въззивният състав е проследил процесуалната хронология в първоинстанционното производство, като е приел за недоказано извършването на разноски към момента на произнасянето на съда с акта, прекратяващ същото. Приел, че крайният момент за представяне на доказателства за извършените разноски бил 16.04.2021 г. – датата на прекратяване на делото пред Кърджалийски окръжен съд, към който момент двамата ответници не били представили такива, въпреки че още с отговора на исковата молба били искали прекратяване на производството, Прието е още, че те били наясно, че по отношение на тях можело да възникне хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Посочено е, че, реално доказателства за присъждането им били представени едва с молбата по чл. 248 от ГПК на 05.05.2021 г., което се явявало несвоевременно. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: „1. В случаите когато разглеждането на делото е приключило с определение на съда в закрито заседание и не е било проведено въобще открито заседание по делото, следва ли на ответника да му бъде предоставена възможността да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, като подаде молба по реда на чл. 248 ГПК и представи с нея доказателствата за сторените от него разноски и списък по чл. 80 ГПК?“, „2. Заявената претенция за присъждане на разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК с искането за допълване на прекратително определение с молба на основание чл. 248 ГПК, към която са представени доказателства за сторените разноски за адвокатски хонорар, счита ли се за несвоевременно предявена предвид възражение за недопустимост на иска в отговора на исковата молба?“, „3. При прекратяване на делото в закрито съдебно заседание ответникът има ли задължение да представи с отговора доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение и може ли доказателства за извършените разноски преди прекратителното определение да се представят с молба по чл. 248 ГПК?“ и „4. За дължимостта и присъждането на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото в закрито заседание, без провеждане на открито заседание, при възприемане на съда на релевираното възражение за недопустимост на иска в отговора на исковата молба.“ Твърди се, че въпрос първи до трети включително попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъобразяване от въззивния съдебен състав с възприетото в определение № 234/27.05.2021г. по ч.т.д. № 962/2021 г. на II т.о. на ВКС, определение № 439/25.11.2020 г. по ч.т.д. № 1389/2020 г. на I т.о. на ВКС, определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на IV гр.о. и определение № 231/22.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1700/2019 г. на III гр.о. на ВКС. Считат, че въпрос четвърти е от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частните касатори излагат съображения, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е взел предвид константната съдебна практика по прилагането на чл. 78, ал. 4 ГПК относно момента, в който ответникът може да претендира присъждане на разноски. Релевираното възражение за недопустимост на производството в отговора на исковата молба, считат частните касатори, е във връзка с преклузията по чл. 131 ГПК, но не е в състояние да ги лиши от правото им да поискат разноски в случай на прекратяване на производството по делото.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
От формулираните въпроси за релевантен и съответно обосноваващ общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК може да се счете първият въпрос относно реда, по който следва да бъдат възмездени на ответника разноските, в случай, че делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като атакуваният акт противоречи на приетото в определение № 234/27.05.2021г. по ч.т.д. № 962/2021 г. на II т.о. на ВКС и определение № 439/25.11.2020 г. по ч.т.д. № 1389/2020 г. на I т.о. на ВКС, което обуславя допускане на обжалваното определение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Формираният от въззивния съд извод, че крайният момент за представяне на доказателства за извършените от ответника разноски бил датата на прекратяване на първоинстанционното производство, като представянето на доказателства след това било несвоевременно, противоречи на трайната и споделяна от настоящия състав практика по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно същата / в това число и изброените от частните касатори определения/, когато делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание, то правото на разноски може да се реализира само с отправено искане по чл. 248 ГПК. Също така с определение № 439/25.11.2020 г. по ч.т.д.1389/2020 г. на ВКС, както и изброените в него определения по приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на производството по делото, ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски. Няма законово задължение искането за присъждане на разноски да се направи с отговора на исковата молба, нито е въведено от законодателя задължение да представи с отговора на исковата молба доказателства за извършените разноски. Ако производството по делото е прекратено в закрито заседание, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за направените от него разноски в срока и по реда на чл. 248 от ГПК. Разноските следва да са във връзка с производството, т.е. да са извършени до момента на прекратяване на производството по делото.
В настоящия случай следва да се приеме, че въззивният съд, с направеното от него тълкуване, че разноските, извършени от ответника следва да са представени преди прекратяване на производството по делото, е постановил определението си в противоречие с разрешаването на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване с настоящото определение. Изводът, че ответниците са били наясно, че делото може да бъде прекратено, поради което искането им за възмездяване на разноските е следвало да се случи преди прекратяването, е правно неиздържан и не намира опора в процесуалния закон. Страната няма обективна възможност да предвиди действията на съда, поради което същата ангажира своята защита в пълноценна степен от началото на производството до неговото приключване. Изцяло ирелевантни за приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК са правните очаквания на ответника във връзка с развитието на производството по делото. Редът за ангажиране на отговорността на ищеца за понесените от ответника разноски в случай на прекратяване на делото преди провеждане на първото по делото заседание се осъществява по реда и в сроковете на чл. 248 ГПК. В настоящия случай с молба вх. № 211655/10.05.2021 г. (л. 106 от т.д. № 6/2021 г. на Окръжен съд Кърджали), депозирана в срок съгласно определение № 173/11.08.2021 г. по ч.т.д. № 601/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, ответникът отправя своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. За доказване на извършения разход представя договор за правна помощ от 19.02.2021 г., в който е договорено възнаграждение за процесуалния представител на страната в размер на 1000 лв., изплатено изцяло в брой на същата дата. Налице са всички законови предпоставки за удовлетворяване на искането на ответниците и настоящи частни касатори, поради което молбата им по чл.248 ГПК следва да бъде уважена, след отмяна на определението на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 25.01.2022 г. по ч.т.д. № 969/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ изцяло определение № 27 от 25.01.2022 г. по ч.т.д. № 969/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение № 21470 от 16.04.2021 г. по т.д.№6/21г. на Кърджалийски окръжен съд като:
ОСЪЖДА „ГЕРИС КОНСУЛТ“ ЕООД, [населено място] да заплати на Г. Р. М. и И. Г. М. направените пред Кърджалийски окръжен съд разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: