Ключови фрази


13

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148

гр. София, 17.03.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 887 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД чрез процесуален представител адв. Д. Ф. Х. срещу решение № 98/11.02.2021 г. по в. гр. дело № 2362/2020 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав в следните части: частта, с която е потвърдено решение № 1075 от 10.02.2020 г. по гр. дело № 7157/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-28 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е осъдено да заплати на Н. А. А. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над 5 000 лв. до 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат З. А., настъпила при ПТП, реализирано на 11.01.2016 г.; частта, с която след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 4 000 лв., преставляваши разликата между присъдените 16 000 лв. и дължимите 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на З. А. А., настъпила от ПТП на 11.01.2016 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху главницата от 16 000 лв. за периода от 11.01.2016 г. до 30.05.2019 г. включително; частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. М. на основание чл. 38 ЗАдв. сума в размер 254,75 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, и сумата 813,60 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 160 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 80 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Касаторът прави оплакване за нищожност на въззивното решение поради липса на задължителен реквизит на съдебния акт – решението не съдържа изискуемата съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Релевира доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
Материалноправният въпрос за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне обезщетение за неимуществени вреди, е решен в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 149/2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 83/2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. на ВКС, ТК. II т. о. /т. I и т. II от изложението/.
В т. III от изложението касаторът поддържа, че въззивният съд е разшерил следните въпроси в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС:
1. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС разширява ли се кръгът на лицата, имащи право на обезщетение от смърт на лице при ПТП, или се признава правото на лица извън посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. да получат обезщетение, „когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“, т. е. когато „най-близките на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители?
2. Какви са критериите, за да бъде определена изключителната емоционална връзка между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. като трайна и дълбока?
3. При частично влизане в сила на първоинстанционното решение, този факт освобождава ли въззивния съд от задължението при определяне на действителния размер на тьрпените вреди да изследва събраните в хода на процеса доказателства? До каква степен и в какви насоки е необходимо решаващият съд да изследва характера и продължителността на връзката приживе между починалия и претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тьлк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с оглед преценка на действително търпените вреди, респективно определяне на размера на застрахователното обезщетение?
4. Какви са критериите за определяне на претърпените болки и страдания от претендиращия, който основава материалната си легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на свой близък на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като значително надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, при преценка на размера на дължимото застрахователно обезщетение?
5. Необходимо ли е решаващият съд при преценка на търпените морални болки и страдания от смъртта на близък, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, да съобразява и традиционните и обичайните за българското общество отношения на привързаност и обич семейни отношения, при определяне на размера на застрахователното обезщетение?
6. При преценка на приноса на пострадалия за настъпване на вредите по отношение на него, допустимо ли е решаващият съд да поставя преценката за размера на този принос в пряка зависимост от поведението на делинквента?
Касаторът е посочил и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Н. А. А. чрез процесуален представител адв. Р. М. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като касаторът не е посочил задължителната практика на ВКС, с която Софийски апелативен съд не се е съобразил. Поддържа, че формулираните шест въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, доколкото същите не допринасят за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателсвото и обществените условия, нито за да се създаде съдебна практика по прилагането на закона. Ответникът излага, че въпросите не са решавани противоречиво от съдилищата, напротив относно същите съществува константна съдебна практика, с която решаващият съдебен състав се е съобразил. Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение с начислен ДДС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение на СГС в частта за присъденото на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на З. А. А., настъпила от ПТП на 11.01.2016 г., в размер 5 000 лв., въззивният съд е приел, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вредите, претърпени от смъртта на неговия брат, причинени от процесното ПТП. Констатирал е, че между ищеца и починалия му брат е имало изградена дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща традиционната за българското семейство връзка, двамата братя са имали отношения, надхвърлящи обикновените, традиционно близки отношения между братя. Посочил е, че тяхната връзка се е развивала от детски години, продължила е, когато са създали семействата си, отношенията помежду им се характеризирали с близост, взаимопомощ и привързаност един към друг като близнаци, заедно изживяващи живота си.
След обсъждане на показанията на свидетелите Ф. А. и Б. Ч. съдебният състав е приел, че смъртта на З. А. е причинила на ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщи такива при смърт на брат; ищецът приел много тежко смъртта на брат си, пропил се, развел се с жена си, повтарял, че е сам, защото брат му го няма, продължава да говори за него, да се оплаква от чувство за самота, не може да превъзмогне неговата неочаквана загуба и по празници почита починалия според обичаите. Направил е извод, че търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на брат му З. А. надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер 40 000 лв., въззивната инстанция се е съобразила с изпитаните от ищеца болки и страдания, изключително близките братски отношения между него и починалия, поддържаните близки контакти, създадените общ бит и навици в ежедневието, осъществяваната подкрепа в живота, шока от внезапната и неочаквана смърт на брат му, изпитаните чувства на необратимост, загуба, тъга и самота, все още непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на починалия брат. Съдебният състав е отчел също момента на настъпване на вредата, стандарта на живот и конкретните икономически условия в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Въззивният съд е изложил съображения за неприложимост на разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018 г./, предвид правното основание на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото процесното ПТП, при което е загинал братът на ищеца, е станало на 11.01.2016 г., а застраховката „Гражданска отговорност“ на виновния водач при ответника е сключена през 2015 г. Приел е, че мтериалноправните норми на сега действащия КЗ, на които се позовава застрахователят, са приложими само за ПТП, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили след влизането му сила, а именно след 01.01.2016 г., какъвто не е настоящият случай.
По отношение на релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия въззивният съд въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Б., водач на автомобила, в който е пътувал З. А., е приел, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани, но починалият е пътувал на дясна предна седалка без поставен колан. Констатирал е, че първоначално тялото му се е ударило в предна дясна врата и напред, а след ротацията на автомобила около хоризонталната му ос тялото му се е удряло във вътрешността на автомобила, докато изпаднало от него през счупения прозорец на дясна предна врата. Въз основа на заключенията на съдебните автотехническа и медицинска експертизи съдебният състав е приел за установено, че ако З. А. е бил с правилно поставен обезопасителен колан, тялото му не би изпаднало от автомобила, тежките гръдни и коремни травми, които са причина за настъпилата смърт, не биха се получили. Направил е извод, че поведението на починалия е в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП, в пряка причинна връзка с тежестта на настъпило увреждане, което е причинило неговата смърт и вредите на ищеца, поради което е заключил, че починалият е съпричинил нараняването си. За да определи обем на съпричиняване в размер 50%, въззивната инстанция е отчела и отговорността на водача, поел отговорност и за живота на пътниците в автомобила си и грубо нарушил правилата за движение по пътищата, като е избрал да управлява автомобила със скорост, при която не може да упражнява ефективен контрол. Предвид определения размер на съпричиняване присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в размер 20 000 лв.
Въззивният съд е присъдил лихва за забава върху обезщетението, считано от 11.01.2016 г. – датата на процесното ПТП, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводът на касатора за нищожност на въззивното решение поради липса на задължителен реквизит на съдебния акт – решението не съдържа изискуемата съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, е неоснователен. Съгласно константната практика, обективирана в множество решения на ВКС /напр. решение № 1188/19.11.2008г. по гр. д. № 4694/2007г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 123/04.04.2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 114/13.10.2014г. по гр. д. № 1954/2014г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 63/30.11.2016г. по т. д. № 1512/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 355/03.10.2012г. по гр. д. № 35/2012г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 73/18.05.2015г. по гр. д. № 5113/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 318/29.11.2013г. по гр. д. № 2009/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Останалите нарушения на материалния закон и същественото нарушение на останалите процесуални разпоредби са относими към допустимостта или правилността на решението, чиято проверка се извършва в производството по обжалване на невлезлия в сила съдебен акт, както и в съответните хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. В конкретния случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, тъй като обжалваният съдебен акт отговаря на изискванията за валидност.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора в т. III. 1 - 5 от изложението материалноправни въпроси са относими към установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение в качеството си на брат на починалия З. А. и в този смисъл са свързани с предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като активната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, починал при процесното ПТП, е установена със сила на пресъдено нещо /СПН/, предвид влязлото в сила първоинстанционно решение в осъдителната част за сумата 5 000 лв. Задължението на съда да зачете СПН на влязло в сила съдебно решение, включително и когато е влязло в сила частично, е установено в чл. 297 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС обективните предели на СПН на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези – юридически факт, от който е възникнало, съдържането и субектите на правоотношението, както и правно естество, а субективните предели на СПН се отнасят до нейните адресати – в случая страните по делото. Решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат, настъпила при процесното ПТП, в размер 5 000 лв., поради което въззивният съд в съответствие с константната практика се е съобразил с тази част на първоинстанционния съдебен акт и формираната с него СПН относно правопораждащите факти. Предвид формираната СПН относно активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди в качеството си на брат на починалия З. А. е недопустимо пререшаване на поставените от касатора материалноправни въпроси.
Поставеният от касатора в т. I и т. II от изложението материалноправен въпрос за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди е релевантен, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., ППВС 4/25.05.1961г., както и постановените множество съдебни решения на различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални страдания, техните степен и интензитет, прогнозите за в бъдеще и други. Съобразно практиката на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК /решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. д. № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, при определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични на чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/. В практиката на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм/, респ. § 27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 от отменения КЗ /сега чл. 492 КЗ/ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай въззивният съд съобразно константната практика на ВКС е съобразил установените въз основа на събраните доказателства болки и страдания, които ищецът е изпитал и изпитва от смъртта на неговия брат З. А., изключително близките братски отношения между двамата братя, съществувалата между тях дълбока и трайна емоционална връзка, възрастта на починалия към датата на настъпване на застрахователното събитие, шока от внезапната и неочаквана смърт на брата на ищеца, изпитаните чувства на необратимост, загуба, тъга и самота, все още непреодолени и чувството на липса от отсъствието на починалия брат. Релевантните факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност въз основа на събраните доказателства в съответствие с константната съдебна практика. Цитираните от касатора решения на ВКС не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай и се доказват с конкретни различни по всяко дело доказателства. В съответствие с константната практика на ВКС съдебният състав е отчел също момента на настъпване на вредата, стандарта на живот и конкретните икономически условия в страната.
Посоченият от касатора в т. т. III.6 от изложението правен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос не е осъществена твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е решен в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963 г., т. 7 и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове /напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169/02.10.2013г. по т. д. № 1643/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 97/29.06.2016г. по т. д. № 1084/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 71/14.07.2016г. по т. д. № 1241/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 84/15.08.2016г. по т. д. № 1308/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 144/27.12.2016г. по т. д. № 1000/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/31.08.2017г. по т. д. № 2272/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 34/15.07.2019г. по т. д. № 1562/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60104/29.06.2021г. по т. д. № 1353/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60023/02.08.2021г. по т. д. № 2956/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др./, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Разяснено е, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице при ПТП е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и задълженията на участниците в движението. При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и вредоносния резултат на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.
В конкретния случай въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС въз основа на събраните доказателства е установил механизма на процесното ПТП, констатирал е наличието на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия – непоставяне на предпазен колан в нарушение на нарушение на чл.137а ЗДвП, като тежките гръдни и коремни травми, причинили смъртта, не биха се получили, ако починалият е пътувал с поставен обезопасителен колан. Съдебният състав е извършил и преценка за конкретния принос на всеки от участниците в съответното ПТП, поради което е определил съпричиняване на увреждането от страна на починалия в размер 50%.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като релевантните правни въпроси не са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.
Не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на константна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която е съобразена от въззивната инстанция, и липсата на изменения в законодателството и обществените отношения, които да налагат нейната промяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение касаторът следва да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение в размер 882 лв. с включен ДДС, предвид регистрацията на адвокат Р. И. М. по ДДС, видно от удостоверение за регистрация от 15.12.2015 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98/11.02.2021 г. по в. гр. дело № 2362/2020 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав в следните части: частта, с която е потвърдено решение № 1075 от 10.02.2020 г. по гр. дело № 7157/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-28 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е осъдено да заплати на Н. А. А. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над 5 000 лв. до 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат З. А., настъпила при ПТП, реализирано на 11.01.2016 г.; частта, с която след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 4 000 лв., преставляваши разликата между присъдените 16 000 лв. и дължимите 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на З. А. А., настъпила от ПТП на 11.01.2016 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху главницата от 16 000 лв. за периода от 11.01.2016 г. до 30.05.2019 г. включително; частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. М. на основание чл. 38 ЗАдв. сума в размер 254,75 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, и сумата 813,60 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 160 лв. и по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 80 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н Възраждане,[жк], [улица], ет. 5 да заплати на адвокат Р. М. на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение сума в размер 882 лв. /осемстотин осемдесет и два лева/ – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.