1 Р Е Ш Е Н И Е № 51 ГР. С., 14.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 14 февруари през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1690/11 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Е. А. за отмяна на влязлото в сила първоначално решение на Районен съд София/РС/ по гр.д. №28307/06 г. и допълнителното на Софийски градски съд/ГС/ по гр.д. №9195/10 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 от ГПК. С решенията са уважени предявените от Ц. Г. срещу молителката искове по чл.87, ал.3 и чл.55, ал.1 от ЗЗД – развален е договорът за продажба на недвижим имот, сключен между страните / съответно като продавач и купувач/ с нот. акт №13/03 г. и ответницата е осъдена да върне на ищцата прехвърления с договора имот. Прието е, че при сключване на договора ответницата по иска е договаряла сама със себе си, като пълномощник на продавачите - съпрузи/Ц. Г. и починалия и наследен от нея Г. Г./ и като купувач, и не е доказала, че покупната цена в размер на данъчната оценка на имота е платена на продавачите. В процеса ответницата, сега молител, е призована по реда на чл.50, ал.1 от ГПК, отм. и е представлявана от особен представител по ал.2 от с.р. Молителката твърди, че към подаване на исковата молба на 20.12.06 г. и през време на процеса е била в Италия, където живее и работи постоянно от 2005 г. За решението научила след връщането си в РБ на 18.08.11 г. Намира, че е нередовно призована, с което е лишена от участие в делото и от възможността да се защити срещу иска. Представя като ново доказателство по чл.303, ал.1,т.1 от ГПК разписка от 13.11.03 г., издадена от починалия през 2004 г. съпруг на ищцата Г. и продавач заедно с нея по договора – Г. Г., с която удостоверява, че е получил пълната цена от 6 500 лв. на продадения имот . Ответницата Ц. Г. оспорва молбата като недопустима и евентуално – неоснователна. ВКС на РБ, трето г.о. намира молбата за допустима - липсват данни, че молителката е узнала за решението по см. на чл.305, т.5 от ГПК в момент по –ранен от сочения - 18.08.11 г., когато се завърнала в България, видно от представения самолетен билет на нейно име. Във връзка с основанието по чл.303, ал.1,т.5 от ГПК представя още лична карта от 13.05.10 г., издадена от [община] – Италия и писмо за назначението й на работа от 29.10.07 г., издадено от център за заетост – обл. Н.. От тях се установява, че молителката се намира постоянно в Италия най – рано от 23.10.07 г., когато е регистрирана на работа там. По делото на РС тя е призовавана от постоянния й адрес в [населено място] – [улица], съгл. изисканото от съда удостоверение на СДП от 13.06.07 г. и от адреса на закупения с процесния договор имот в [населено място],[жк], ул.14-та, №5. От постоянния адрес в [населено място] призовките са върнати невръчени с посочване, че лицето живее и работи в С. / призовка от 13.05.07 г., 15.10.07 г. и 20.11.07 г./. От адреса в[жк]призовките са върнати невръчени с отметка, че не живее на адреса - призовка от 11.04.07 г., и че е напуснала страната от един месец – 2 призовки от 5.11.07 г. При тези данни се налага извод, че са налице предпоставките по чл.50,ал.1 от ГПК, отм. за призоваване на молителката като ответник по иска чрез публикация в ДВ – тя е с известен към завеждане на делото постоянен адрес / който е адрес за кореспонденция по чл.27 от ЗБЛД/, но в продължение на повече от месец не е призована от него. Отсъствието й е удостоверено с подпис на свидетел, както изисква чл.50, ал.1, пр.1 от ГПК. В този случай съдът няма задължение да издирва друг адрес на страната / Р №738/08 г. по т.д. №338/08 г. на ВКС, второ т.о., по гр.д. №2662/08 г. на ВКС,І-во г.о. и др./. Призоваването и представляването на молителката, като ответник по делото на РС и ГС по реда на чл.50 от ГПК не е в нарушение на съдопроизводствените правила и затова не е налице основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1,т.5 от ГПК. Основанието по чл.303, ал.1,т.1 от ГПК също не се установява – молителката, като ответник по иска е била редовно призована за делото и е могла да възрази за направеното плащане и да представи своевременно намиращата се в държането й разписка за него, съставена според отбелязаната дата през 2003 г.. Или соченото обстоятелство макар и от значение за делото не е ново, защото е било известно на ответницата по иска, не е ново и представеното за установяването му писмено доказателство – разписка, намираща се у ответницата. Сочените в молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. А. за отмяна на влезлите в сила първоначално решение на Районен съд София по гр.д. №28307/06 г. от 14.07.08 г. и допълнителното на Градски съд С. по гр.д. №9195/10 г. от 1.04.11 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: