Ключови фрази


9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 360


гр. София, 08.06.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1950 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на две касационни жалби против решение № 37/06.04.2021 г. по гр.д. № 44/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което, след частична отмяна / потвърждаване на решение № 350/23.10.2020г. по гр.д. № 909/2020г. на Окръжен съд - Бургас е уважен предявеният от З. М. Иванова против ЗД „Бул Инс“ АД иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на получените вследствие на ПТП от 25.04.2016г. увреждания /ексцес/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 23.03.2020г., като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Ищцата З. М. Иванова обжалва въззивното решение в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на иска й за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева. Сочи, че тази част решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „Бул Инс“ АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата.
Касаторът ЗД „БУЛ ИНС”АД е недоволен от въззивното решение в частите, в резултат на които е уважен искът на З. М. Иванова против застрахователното дружество за сумата от 20 000 лева. Твърди, че решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на закона. Претендира направените по делото разноските в размер на 30 лева – заплатена държавна такса по жалбата, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. С допълнителна молба от 02.02.3022г. /съобразно датата на пощенското клеймо/ се представя допълнителен списък по чл.80 ГПК, с който се иска присъждане на разноски в размер на 1800 лева с вкл. ДДС за заплатено в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Г., съобразно приложен към списъка договор за правна защита и съдействие от 26.01.2022г.
Ответникът по жалбата и ищца по делото З. М. Иванова, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените разноски за отговора на касационната жалба в размер на 1350 лева с ДДС - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като оспорва и реалното заплащане на хонорара.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпили от влошено здравословно състояние, което не е било взето предвид при първоначалното решаване на спора с влязло в сила решение /ексцес/, предявен срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента.
Въззивният състав е посочил, че наличието на непозволено увреждане на ищцата при процесното ПТП и отговорността на застрахователя са установени със сила на присъдено нещо по предходното дело и не могат да бъдат преразглеждани в настоящия спор, при който предмет на доказване е влошаване състоянието на увредения, настъпило в резултат на съществено отклонение от прогнозата при първоначално определеното обезщетение.
Определил е за безспорно установено от фактическа страна, че с влязло в сила на 03.04.2019г. решение № 4575/26.06.2017 г. по гр.д. № 12431/2016г. на Софийски градски съд, „ЗД Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на З. Иванова сумата от 70 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от претърпени телесни повреди в резултат на ПТП на 25.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на деликта. Констатирал е, че за да определи посоченият размер, съдът е съобразил получените от ищцата при ПТП травми - разкъсно-контузна рана на главата /теменно/, сътресения на мозъка, счупване на дясната подбедрица в долната трета и счупване на дясната ключица. Отчетено е проведено болнично лечение за общо 14 дни, с извършено на 26.04.2016г. зашиване на раната на главата, проведена на 30.05.2016г. операция за наместване и фиксация на подбедрицата и на 05.04.2017г. - изваждане на двата горни метални винта от подбедрицата. Взето е предвид, че лечението на пострадалата не е завършило, предстои нова операция за изваждане на металните тела, след което ще се разбере колко ще продължи оздравителния процес с провеждане на лечение с рехабилитация и лечебна физкултура на крака, което ще причини нови болки и страдания за още 3-4 месеца. В предходното производство било съобразено още, че при ищцата са налице трайни последици - походка с две патерици, която е трудна, бавна, с накланяне на тялото встрани при стъпване на вътрешния ръб на дясното ходило, болезнена подутина на мястото на счупването на голямопищялната кост, в която има поставен пирон и два винта, белези: два на дясната подбедрица от по 1,5 см., един от 5 см. и един от 3 см., на главата един от 2,5 см. Обезщетението обхваща и извършвани движения в обем по-малък от нормата с 27% при дясната колянна става и с 30 % по-малък от нормата при дясната глезенна става, както и зараснало в неправилно положение счупване на двете кости на дясната подбедрица, при което долната част на подбедрицата и стъпалото са изместени навън с отклонение от 15 градуса, а така също и натрупано костно вещество и зарастване на двете кости една с друга. В потвърждаващото решение № 1701 от 03.07.2018 г. по в.гр.д. № 6041/2017 г. на Апелативен съд -София са описани същите травми, проведено лечение и състояние на пострадалата една година след увреждането, трайните последици, съобразена е предстоящата операция, но тъй като лечението не е завършило и е бил неизвестен начинът на протичане на оздравителния процес с възможност за други неблагоприятни последици, които все още не са били настъпили, е пояснено, че същите биха могли да бъдат основание за допълнително обезщетение. Цитираното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, установено от определение № 215 от 03.04.2019г. по т.д. № 2687/2018г. на ВКС, II т.о.
За установяване на предявеното в настоящия спор влошаване на здравословното състояние на ищцата, пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-медицинска експертиза. Съгласно същата, след присъждане на първоначалното обезщетение, здравословното състояние на Иванова е било предмет на оценка по експертно решение на ТЕЛК № 473/06.02.2020 г., с което на освидетелстваната са определени 30 % ТНР /трайно намалена работоспособност/ за срок от 2 години, при диагноза: гонартроза на колянната става, ограничени движения в дясна колянна става, умерена ПСУ /периферно- стволова увреда/ на нервус фибуларис и тибиалис в дясно, лека ПСУ на нервус феморалис в дясно, обезитас /затлъстяване/ АХ 1 степен без усложнения. В неврологичния статус е констатирана хипестезия /намалена чувствителност/ за болка в областта на дясно ходило, липса на коленен и ахилесов рефлекс в дясно. В ортопедичния статус е отбелязано хиперкалус /натрупване на костно вещество на мястото на счупването/ и неотстранена МО.
На 28.08.2020 г. вещото лице д-р П. П. е извършил преглед на ищцата, при който е установил, че тя се предвижва с патерица с накуцваща походка и стъпва на външния ръб на дясното стъпало. Глезенната става е с отток и парпаторна болка. Движенията в дясното ходило са затруднени, ограничена дорзифлексия /сгъване/. Не може да върви на пръсти и пети с дясно ходило. Липсват рефлекси на дясно ходило и ахилесов рефлекс. При опит за самостоятелен ход /без патерица/ губи равновесие и залита. Намалена сила и чувствителност в дясна подбедрица, не може да изкачва стълби. При натоварване /движение/ има болки в десен глезен и подбедрица. При продължително стоене трудно раздвижва десен глезен и стъпало. Експертизата дава заключение, че травмите на Иванова са свързани с болки и страдание, поради неудобство при обслужване и предвижване. Движенията в дясната глезенна става са затруднени, което налага ползване на помощни средства. Гонартрозата и загубата на сетивност в дясно ходило, липсата на коленен и ахилесов рефлекс за първи път е отбелязано в документите на ТЕЛК през 2020 г., както и затлъстяване. Прогнозата е песимистична. Лечението е проведено съобразно медицинската практика, като съпътстващи заболявания не са повлияли на оздравителния процес, а затлъстяването е вследствие обездвижването след травмата.
В съдебно заседание вещото лице пояснило, че гонартрозата се характеризира с генеративни промени с натрупване на съединителна тъкан в ставите и образуване на костни израстъци, което състояние е свързано с болки и понякога ограничение в движението на колянната става. Появява се, когато има обездвижване на някоя от ставите, което в случая е свързано с травмата и предписанието на лекарите, както и с продължителното лечение, което и до момента е свързано с обездвижване, тъй като при последната операция е извадена само част от металната остиосинтеза. След като не е била извадена изцяло, ищцата не се е възстановила на сто процента и според вещото лице, това състояние предполага евентуална следваща операция, за да се възстанови движението на глезенната става и придвижване без помощни средства. Няма данни за степента на гонартрозата. Наднорменото тегло на ищцата оказва влияние на заболяването, тъй като натоварва ставата, но не го предизвиква, след като е увреден само травмираният крайник. Намалените рефлекс и сетивност също причиняват затруднение в движенията в долната част на крайника. Описаното състояние е във връзка с първоначалната травма на ищцата.
По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза с проведено интервю и изследване на ищцата на 07.08.2020г. От заключението е установено, че Иванова не е посещавала психиатър или психолог преди и след инцидента и няма данни да е боледувала от психично заболяване. Вследствие сегашното й здравословно състояние е констатиран психичен статус с бърза динамика - от страх, към тъга и гняв, намалена устойчивост към стрес, нарушен сън. Налице са множество промени на емоционално ниво - ниско самочувствие, депресивно настроение, неудовлетвореност, загуба на интереси, както и на личностно ниво - песимизъм, нарушени социални умения, непълноценност. Настъпило е дистанциране, поради срам, чувство на вина, отдръпване на приятели, липса на трудова дейност, безпомощност. Иванова определяла бъдещето си като тежко и безперспективно, при нарушен стереотип на живот, което поставяло ищцата в емоционално състояние на фрустрация, като излъгана в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне желани цели.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката И. В.. От показанията й е установено, че Иванова е негативно настроена, откакто с течение на времето разбрала, че няма шанс за възстановяване. Има затруднение при изкачване на стълби, задъхва се при вървене, страхува се да пътува. Преди била по-слаба, леко пълна, но след катастрофата напълняла с около 30 кг. Преди ходела с две, а сега ходи с една патерица. Има болки в коляното. Много рядко излиза, няма желание за нищо, за приятели. Търси работа, но не намира. След инцидента прекъснала следването си, но сега продължава да учи в Колежа по туризъм в [населено място]. Винаги някой я придружава, когато отива някъде.
При така изложените фактически обстоятелства, въззивната инстанция намерила, че е налице влошено здравословно състояние на ищцата, настъпило извън обхвата на влязлото в сила решение по предходното дело. Влошаването се състои в установената и отбелязана за първи път от ТЕЛК през 2020 г. и потвърдена от съдебно-медицинската експертиза диагноза за настъпили към настоящия момент допълнителни телесни увреждания - гонартроза на колянната става, загуба на сетивност в дясно ходило, липса на коленен и ахилесов рефлекс, за които медицинската експертиза дава песимистична прогноза за възстановяване. Приел е, че посочените увреждания са в причинно-следствена връзка с травмите, получени от ищцата при процесното ПТП. Възприел е, че според вещото лице, лечението на Иванова е проведено съобразно медицинската практика, като съпътстващи заболявания не са повлияли на оздравителния процес. Установеното затлъстяване не приел за последица от деликта, тъй като св. В. заявила, че ищцата е била „леко пълна“ и преди инцидента, а последвалото затлъстяване, дори и при обездвижване при лечението, не би настъпило при спазване на съответен хранителен режим.
Апелативният състав е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба на застрахователя, че ищцата не е провеждала адекватно лечение и рехабилитация и това е причина за влошеното й здравословно състояние. Констатирал е, че липсват доказателства за предписано лечение, което Иванова да е отказала или да не е изпълнила. Възприел е, че в тази насока експертът е заявил, че металната остиосинтеза пречи на движенията. При операцията през 2017 г. е извадена не цялата, а само част от нея. Към момента на премахване на част от метала, ищцата не е била възстановена изцяло, а съществува и вероятност до живот да бъде с метала. Все още не е извършена операция за цялостното премахване на МО, което забавя лечението и възстановяване движението на крака, от където е приел, че следва продължителното обездвижване и свързаните с него настъпили усложнения. Не приема наднорменото тегло на Иванова като предизвикало влошаване на здравето й, тъй като съгласно вещото лице д-р П., ако се приеме, че теглото предизвиква гонартроза, то заболяването щеше да бъде и в двете стави, а тя е налице само в травмирания крайник.
Предвид горното, е намерил предявеният иск за допълнително обезщетение, поради настъпил ексцес по смисъла на чл.51, ал.З ЗЗД за доказан по основание.
За да определи размерът на обезвредата следва, съдът се е съобразил с критериите по чл.52 ЗЗД и икономическите условия в страната.
Намерил е за безспорно, че в резултат на изложеното по-горе влошаване на здравословното състояние, ищцата търпи телесни увреждания, изразяващи се в настъпила гонартроза на колянната става, загуба на сетивност в дясно ходило, липса на коленен и ахилесов рефлекс, които заболявания водят до преживявани от пострадалата физически и душевни болки и страдания. Тя изпитвала трайни болки в крака при движения, които са ограничени и възможни само с патерица. Съобразил е обясненията на вещото лице д-р П., че има намалена чувствителност при допир, при натиск и намаляване и унищожаване на рефлексите на коляното и стъпалото, както и затруднение в оросяването на крайника, поради травмата на двата нерва на десния крак. Не могат да се регулират точно движенията и кракът се влачи, а не се движи. Счел е, че това влошено състояние предизвиква и психически страдания на ищцата, изразяващи се в страх, гняв, ниско самочувствие, депресивно настроение, неудовлетвореност, чувство на безпомощност в резултат на безперспективността. В личностен план преживява песимизъм, нарушени социални умения и непълноценност. Настъпило е дистанциране, отдръпване на приятели, липса на трудова дейност. Приел е, че емоционалното й състояние сочи на фрустрация.
С оглед установените по-горе фактически обстоятелства за вида, характера и обема на уврежданията при разглеждания ексцес и свързаните с него болки и страдания, търпени от пострадалата, при съобразяване на състоянието й и с оглед нейната млада възраст, въззивната инстанция е намерила, че сумата от 20 000 лева се явява справедливо допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди от влошаване на уврежданията от ПТП на 25.04.2016 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищцата са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следвали съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 99/8.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на II т.о. на ВКС и решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на I т.о. на ВКС.; 2/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Сочи се несъответствие с: решение № 99/8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т. о. на ВКС, решение № 66/3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 83/6.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о. на ВКС, решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на II т.о. на ВКС, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на II т.о. на ВКС и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/5.12.2008 г., по т. д. № № 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о.“ Касаторката се позовава на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл.последно ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на застрахователното дружество са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ Преценката на съда при приложение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в случай на ексцес следва ли да е съобразена със задължителната съдебна практика - ПП на ВС №4/1968год. като се посочи конкретната икономическа конюктура в страната при определяне размера на обезщетението.; 2/ Следва ли наличието на заболяване, констатирано след като е присъдено обезщетението за претърпени неимуществени вреди, да е безспорно установено като степен и тежест и да е в причинно-следствена връзка с уврежданията, за които вече е определено обезщетението, и следва ли да се приеме наличие на "ексцес" при положение, че установената от ТЕЛК "гонартроза" /шипове/ на колянната става е в причинно-следствена връзка с проведено лечение, обездвижването и затлъстяването на пострадалата, към които единствено тя има отношение. Твърди се наличие на противоречие на въззивното решение с ПП ВС №4/30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по двата въпроса, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втори въпрос, както и на основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първи въпрос на касаторката – ищца, не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като решението е постановено в съответствие с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1968 г., като съдът, противно на твърдението на пострадалата, е обсъдил и анализирал всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението. Въззивният съд е съобразил, че при ексцес при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид само тези болки и страдания, които произтичат от допълнително настъпили /след присъждане на обезщетението по чл.266 КЗ/ увреждания /гонартроза на колянната става, загуба на сетивност в дясно ходило, липса на коленен и ахилесов рефлекс/, които са в причинно следствена връзка с произшествието. Взети са предвид намалена чувствителност при допир, при натиск и намаляване и унищожаване на рефлексите на коляното и стъпалото, както и затруднението в оросяването на крайника, поради травмата на двата нерва на десния крак. Включително е отчетено, че не могат да се регулират точно движенията и кракът се влачи, а не се движи. Съобразено е, че това влошено състояние предизвиква и психически страдания на ищцата, изразяващи се в страх, гняв, ниско самочувствие, депресивно настроение, неудовлетвореност, чувство на безпомощност в резултат на безперспективността, както и че в личностен план тя преживява песимизъм, нарушени социални умения и непълноценност, настъпило е дистанциране, отдръпване на приятели, вкл. е взета предвид и липсата на трудова дейност. Съобразено е, че емоционалното й състояние сочи на фрустрация. Същевременно, съдът е обосновал, че установеното затлъстяване не е последица от деликта, тъй като свидетелката В. е заявила, че ищцата е била „леко пълна“ и преди инцидента, а последвалото затлъстяване, дори и при обездвижване при лечението, не би настъпило при спазване на съответен хранителен режим. С оглед на изложеното, не е налице соченият от ищцата допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението в отхвърлителната му част до касация.
Поставените и от двете страни въпроси за значението на нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и конкретната икономическата конюнктура в страната при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди също не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е съобразил икономическите условия в страната, като нормативно определените нива на застрахователно покритие, както е посочено в цитираната практика по чл.290 ГПК на ВКС, са само ориентир, индиция за икономическата обстановка, поради което липсата на изричното им посочване, доколкото те са нормативно определени по размер, не води до извод, че не са съобразени от съда.
Вторият въпрос от изложението на застрахователя /в първата му част/ не може да обуслови допускането на решението в уважителната ум част до касационен контрол, тъй като въззивният съд именно въз основа на доказателствата по делото – заключенията на вещите лица медици, е приел, че допълнителните увреждания са в причинно-следствена връзка с травмите, получени от ищцата при процесното ПТП, като въпреки, че липсва медицинска документация за степента на „гонартрозата“, при присъждане на обезщетението е съобразено, как това заболяване е повлияло на функционалността на десния крайник, с оглед на което е отчетена тежестта на увреждането посредством последиците от него. Ето защо, решението е постановено в съответствие с цитираната практика на ВС, поради което не са осъществени сочените основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, доколкото липсва и необходимост от даване на различно тълкуване, поради промяна на закона или на обществените условия. Във втората си част въпрос № 2 /от изложението на дружеството – касатор/ не покрива общия критерий по чл.280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него невярно твърдение на касатора – търговско дружество, че съдът е приел наличие на "ексцес" при „гонартроза" на колянната става, въпреки, че то е следствие на несъответстващо на дължимата грижа поведение на пострадалата – проведеното от нея лечение, обездвижване и затлъстяване, което твърдение противоречи на мотивите на обжалвания акт, поради което не е обусловило изхода на спора. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на застрахователя, че ищцата не е провеждала адекватно лечение и рехабилитация и това е причина за влошеното й здравословно състояние. Изложени са съображения, че липсват доказателства за предписано лечение, което Иванова да е отказала или да не е изпълнила. Съдът се е позовал и на посоченото от експерта, че металната остиосинтеза пречи на движенията, като при операцията през 2017г. е извадена не цялата, а само част от нея, тъй като към момента на премахване на част от метала, ищцата не е била възстановена изцяло, като съществува и вероятност до живот да бъде с метала. Отчетено е, че това обстоятелство обективно забавя лечението и възстановяването движението на крака, с оглед на което е прието, че то е довело до продължителното обездвижване на крайника и свързаните с него настъпили усложнения. Същевременно изрично е посочено, че наднорменото тегло на пострадалата не е предизвикало влошаване на здравето й, тъй като съгласно вещото лице д-р П., ако се приеме, че теглото предизвиква гонартроза, то заболяването е щяло да бъде и в двете стави, а тя е налице само в травмирания при ПТП крайник. Видно от изложеното, въззивната инстанция, противно на съдържащото се във въпроса твърдение, не е приела, че ексцесът се дължи на поведението на ищцата.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ищцата – касатор следва да се присъди договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева с вкл. ДДС /договор за правна защита и съдействие № 157/16.08.21г., регистрация по ДДС на АД „Г. и партньори“ и платежно нареждане от 19.08.2021г./ за изготвяне на отговор /вх. № 103694/ 23.08.2021г./. на касационната жалба на застрахователя, по която не се допуска касационно обжалване.
Застрахователят с молба от 02.02.2022г. е поискал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с вкл. ДДС, като представя договор за правна защита и съдействие № 1358/26.01.2022г. с пълномощника си по делото с предмет „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване, защита и процесуално представителство пред ВКС, по дело № 44/21г. на АС-Бургас, 2 състав“. В договора е посочено, че възнаграждението е заплатено авансово изцяло в брой. Дружеството не е представило отговор на жалбата на ищцата – касатор, като посредством адвоката си е подало касационната си жалба на 17.05.2021г., по която не е допуснато касационно обжалване. Доколкото чрез пълномощника си дружеството не е извършило действия по защита срещу подадената от насрещната страна касационна жалба, а по неговата жалба не е допуснато касационно обжалване, на същото не се дължи присъждане на адвокатски хонорар за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37/06.04.2021г. по гр.д. № 44/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на З. М. Иванова, ЕГН 95011087777, разноски в размер на 1350 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.