Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 02.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 октомври през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2036/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №640/14 г., с което касаторът е осъден да възобнови подаването на газ към имота на ищеца К. М. по сключения между страните, съответно като продавач и купувач, договор за продажба на природен газ за битови нужди, след заплащане от страна на купувача на направените от продавача разходи за възстановяване на доставката. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса: при предявен иск за реално изпълнение на договор на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и при направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си, защото ищецът е неизправна страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение, може ли да се постанови осъдително решение, с което страните да бъдат осъдени да изпълнят едновременно насрещните си задължения, без да е посочен размерът на насрещното задължение на ищеца, като този размер не е определен и в мотивите на решението?, поради констатирано противоречие на въззивното решение с вл. в сила решение на Градски съд София по гр.д. №1680/07 г. Касаторът поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, за отхвърляне на иска. Ответникът по жалба К. М. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По поставения въпрос: В посоченото при допускане на обжалването решение на Градски съд София по гр.д. №1680/07 г. страните по спора са осъдени да изпълнят едновременно породените от правоотношението им насрещни изискуеми задължения, които са определени по вид и размер. Това разрешение се споделя от настоящия състав на ВКС, като кореспондиращо със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/13 г. ОСГТК, т.4 и ТР №1/01 г., т.6 ОСГК, по възражението за право на задържане по чл.90 ЗЗД с предмет неликвидно вземане, направено своевременно с отговора на исковата молба, съдът може да се произнесе, след като установи съществуването на вземането /ликвидност и изискуемост/. Възражението може да се направи и по –късно в процеса, ако вземането е установено в отделен процес, с вл. в сила решение. Изисква се само участниците в правоотношението да имат насрещни вземания, да са едновременно кредитори и длъжници един на друг. Подобни правоотношения могат да възникнат не само при двустранните договори, но и в правоотношенията, които създава чл. 34, ал. 1 ЗЗД - между страните по нищожните договори също има насрещни задължения - р. по гр.д. №2586/65 г. на първо г.о. на ВС и цитираното вече р. по гр.д. №1680/07 г. на СГС. Съдът не може без искане на заинтересованата страна да постанови едновременност на изпълнението на насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение – р. по гр.д. №899/85 г. на ВС, второ г.о. По основателността на жалбата: С въззивното решение е прието, че отношенията на страните по възстановяване на доставката на газ към имота на ищеца М. се уреждат с чл.24 от сключения с ответника [фирма] договор за продажба на природен газ за битови нужди. Според тази разпоредба от договора, газоподаването следва да бъде възстановено след заплащане от купувача на всички дължими суми и на всички разходи, направени от продавача по възстановяване на доставката. Ответникът е възразил, че не предприема действия за възстановяване на доставката, защото ищецът не му е заплатил сумата от 5 000 лв., дължима на осн. чл.24, вр. с чл.22 от договора, след демонтиране от страна на дружеството на повредения разходомер в имота на ищеца. По делото обаче не е установено ответникът да е направил разходи за възстановяване на доставката в посочения размер. Затова въззивният съд е приел, че може да разреши спора, като в диспозитива си възпроизведе приложимата за случая разпоредба на чл.24 от договора – ответникът да възстанови газоподаването към имота на ищеца след заплащане от страна на последния на направените разходи по възстановяването, без посочване на размера им. В мотивите също няма изводи за сумата на разходите, в отговор на спора на страните за дължимостта и размера им. Основателни са оплакванията в жалбата за допуснати при постановяване на въззивното решение съществени процесуални нарушения с неразпределената пълно и точно от първоинстанционния, а след това и от въззивния съд доказателствена тежест за релевантните за спора обстоятелства – чл.146, ал.1,т.5 ГПК и с неизяснената фактическа обстановка по делото. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не изпълнява задължението си да възстанови доставката на газ поради неизпълнено насрещно задължение на ищеца и това възражение е поддържано в хода на процеса, както е приел и въззивният съд. Искане по чл.90, ал.1,пр.2 ЗЗД – за осъждане на страните да изпълнят едновременно, обаче не е направено от никоя от тях, както е посочено и в отговора на касационната жалба. В практиката на ВКС и съдилищата за подобни случаи е прието, че ответникът има право да противопостави насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора и че в тежест на страната, предявила иска си за реално изпълнение на договорно задължение е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно изпълнение на своите задължения по договора / р. по т.д. №1992/12 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по т.д. №2935/14 г. на ВКС, първо т.о./. В подобен смисъл, макар по иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, е и р. по гр.д. №538/12 г. на трето г.о. на ВКС – прието е, че съгл. чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях и съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с тези уговорки. Когато в сключения между страните предварителен договор е уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца заплати цената му и това условие не е изпълнено, същият не може да иска прехвърлянето да се извърши. В. решение е неправилно – постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, като предметът на спора не е изяснен и спорът на практика не е разрешен. При направеното от ответника възражение за неизпълнено от ищеца насрещно задължение по чл.24 от договора и при наведеното в тази връзка оплакване за неустановеност на разходите за възстановяване на доставката на газ във въззивната жалба на ищеца, въззивният съд и служебно / ТР №1/13 г./ следва да назначи експертиза, която да отговори на въпроса: има ли / с оглед твърденията в отговора на исковата молба и в процеса за разпечатана пломба и демонтиране на повредения с недопустима намеса разходомер от таблото в имота на ищеца и за неплатен поради неправилно отчитане природен газ/ и в какъв размер неплатени от ищеца суми за доставен газ и какъв е определяемият в конкретността на случая размер на всички разходи за възстановяване на газоподаването,съобразно чл.24 от договора. След приемане на експертизата, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за неизпълнено от ищеца насрещно задължение по договора за доставка на газ в имота при преценка за основателността на иска. В. решение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и пълно изясняване на спора със събиране на соченото доказателство, и решаването му съобразно исканията и възраженията на страните. Поради изложеното и на осн.чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №640/14 г. от 15.12.14 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: