1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162 гр. София, 31.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно частно дело № 803/2022 г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Софийски градски съд (СГС) между него и Софийски окръжен съд (СОС). Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което делото следва да се изпрати по компетентност на СОС съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1, чл.36 ал.1 и ал.3 от НПК, така както е приел СГС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: По повод внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура срещу подсъдимите: И. Х. Г. за престъпления по чл.321, ал.3, предл. 2 и 3, т.1, вр. ал.1 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 , вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК и по чл.339, ал.1, предл. 2 от НК; Б. В. А. за престъпления по чл.321, ал.3, предл. 2 и 3, т.2, вр. ал.2 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 , вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; С. М. Б. за престъпления по чл.321, ал.3, предл. 2 и 3, т.2, вр. ал.2 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК; чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 , вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК и чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, в Специализирания наказателен съд (СНС) е било образувано НОХД №1661/2022 г. С Определение №1113/13.07.2022г. по същото дело СНС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на СОС, като е приел, че след законодателните промени за закриването на специализираните органи на съдебната власт, в това число на СНС, считано от 28.07.2022 г., СОС е „съответният“ първоинстанционен съд, който е компетентен да разгледа делото по силата на установените в пар.49 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр.32/2022 г.) правила за местна и родова подсъдност на делата, образувани първоначално в СНС. В тази връзка пред СОС е било образувано НОХД № 462/2022 г., по което с Разпореждане № 360/24.08.2022 г. съдията –докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на СГС, като в мотивната част на разпореждането е изложил съображения, че с оглед предвидената наказуемост (лишаване от свобода от пет до петнадесет години) най-тежко се явява престъплението, предмет на обвинението срещу подсъдимия И. Г. по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. Поради това и като е приел, че същото, според обвинението, е извършено в гр. София, изпратил делото на СГС като местно компетентен да разгледа делото на основание чл.36, ал.1 от НПК. В СГС било образувано НОХД № 3370/2022 г. по описа на същия съд. С Разпореждане от 03.10.2022 г. по същото дело, съдията-докладчик изразил несъгласие с преценката на СОС относно местоизвършване на най – тежкото престъпление, предмет на обвинението и на свой ред прекратил съдебното производство, като повдигнал спор за подсъдност между СГС и СОС, който настоящият съд счита, че следва да се реши в полза на СГС, като делото се изпрати за разглеждане на СОС. Правилно СНС е приел, че местно компетентният съд е СОС, тъй като към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.), с който се закриват специализираните органи на съдебната власт, в това число и СНС, по делото не е било проведено разпоредително заседание и съгласно особеностите на конкретния случай и пар. 49 от посочения изменителен закон, той се явява съответният първоинстанционен съд, който е компетентен да разгледа делото. Изложените в тази връзка съображения от СГС на стр. 3-7 от мотивната част на прекратителното разпореждане, се споделят от настоящата инстанция предвид подкрепеността им от обстоятелствената част на обвинението, съдържанието на която се явява законоустановеният в чл.42, ал.1 от НПК критерий за решаване на въпроса с подсъдността. Следва да се допълни, че сложността на поставения пред ВКС спор за подсъдност се предпоставя от пропуска на законодателя да уреди изрично в ПЗР на изменителния закон кой е компетентният (първоинстанционен) съд в случаи като настоящия, при които от обстоятелствената част на обвинението не може да се определи еднозначно мястото, където е извършено най - тежкото по смисъла на чл.38 от НПК престъпление, предмет на обвинението, и досъдебното производство е завършено от закритата понастоящем Специализирана прокуратура. От съдържанието на установените в чл.36, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК общи правила за определяне на местната подсъдност по местоизвършване на престъплението се налага изводът, че нито едно от тях не може да бъде приложено директно поради несъвпадане на хипотезите и диспозициите на посочените правни норми с особеностите на настоящия случай. Така например неправилна е преценката на СОС за приложение на правилото в чл.36, ал.1 от НПК, че делото е подсъдно на СГС като съд, в чийто район е извършено най - тежкото престъпление, тъй като от обвинителния акт, включително от обстоятелствената му част, не може да се определи мястото, където то е извършено. В тази връзка изводът на СГС за липсата на фактически обвинителни твърдения подсъдимият И. Г. да е ръководил процесната ОПГ само от гр. София се подкрепя от обстоятелствената част на обвинителния акт. Това (най-тежко) обвинение касае продължено престъпление (осъществявано, непрекъснато през инкриминирания период), поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на посочената разпоредба, тъй като в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че инкриминираното ръководство на конкретната ОПГ е осъществявано от подсъдимия И. Г. освен в гр. София, също и в село Несла, общ. Драгоман, област Софийска“ (вж. стр.16 от обвинителния акт), което (второ по ред) населено място е в района на СОС. Неприложимо е и правилото чл.36, ал.2 от НПК, че когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено, тъй като в обвинителния акт не е уточнено къде е започнало инкриминираното ръководство (в гр. София или в село Несла), съответно не може да се установи в кое от двете места, които попадат в района на различни първоинстанционни съдилища, е довършено. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от НПК в такива случаи, когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чиито район е завършено досъдебното производство. Неприложимостта на това правило пък се извежда от факта, че досъдебното производство е довършено от Специализираната прокуратура, която преди закриването й със закон имаше обща териториална компетентност относно досъдебните производства за разследване на престъпленията по дела, подсъдни на СНС, която надхвърляше района на спорещите съдилища. Аргумент за решаване на повдигнатия спор не може да бъде извлечен и от пар. 59, ал.1 от ПЗР на изменителния закон (ЗСВ), тъй като посочената разпоредба урежда качеството на СГС като правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Специализирания наказателен съд без да го сочи като компетентен първоинстанционен съд относно висящите съдебни производства в СНС към момента на закриването му. Още повече, че по силата на пар. 49 от същия закон СНС следва да изпрати първоинстанционните наказателни дела, по които до влизането в сила на изменителния закон не е проведено разпоредително заседание, по подсъдност „на съответните съдилища“, а липсата на изрична уредба на случаи като настоящия по гореизложените съображения затруднява определянето на съответния първоинстанционен съд, съответно правоприлагането. При това положение празнотата в НПК и ЗСВ относно неуредеността на юридическите факти по конкретния казус налага правоприлагането да се осъществи по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА. В процесния случай фактическата и правна рамка на обвинението обуславят несъмнена функционална връзка между това най - тежко престъпление и вторичните престъпления, предмет на обвинението срещу подсъдимия И. Г., както и между него и вторичните престъпления, които според обвинението са извършени от другите двама подсъдими. Съобразно данните в обвинителния акт всички те са извършени в района на СОС, поради което и съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, вр. с чл.36, ал.1 от НПК делото следва да се изпрати на този съд като компетентен съгласно приложените по аналогия правила на местната подсъдност. По изложените съображения и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НОХД № 3370/2022 г. по описа на СГС за разглеждане и решаване на Софийския окръжен съд. Препис от определението да се изпрати на СГС за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/