4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60626 София, 07.12.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 311/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Х. М., [дата на раждане] в Сирия, с постоянен адрес в Република Сирия, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10173 от 30.06.2020 г. по в.т.д. № 77/2020 г на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 210 от 20.12.2019 г. по т.д. № 205/2019 г. на Окръжен съд – Плевен за отхвърляне на предявения срещу Застрахователна компания „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на А. Д. И. – седемгодишен внук на ищцата, настъпила в резултат на ПТП на 17.07.2014 г., ведно със законната лихва от произшествието. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е дал собствено разрешение на материалноправния спор, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, а от друга страна, неправилно е интерпретирал установените релевантни факти. Касационната жалбоподателка оспорва извода на съда за наличието на „друга причина” да остане в дома си в Сирия, освен твърдяната от нея – нужда да полага грижи за гробното място, в което са положени внука и дъщеря й. Счита, че неправилно апелативният съд е възприел мотивите на първата инстанция по въпроса - дали е налице трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалото й внуче, и доколко продължителните страдания от неговата смърт са извън обичайните. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, инкорпорирано в самата жалба, както и в отделно изложение към нея. Формулирани са следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството, дълбочината и трайността на емоционалната връзка между ищцата и пострадалия, като предпоставка за обезщетяване съобразно ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и 2. Какви са критериите, определящи в конкретна житейска ситуация, за да бъде установена и доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, за да са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални и душевни болки и страдания и се приеме, че те надхвърлят обичайните такива между баба и внуче, като предпоставка за присъждане на обезщетение. Допълнителната селективна предпоставка по първия въпрос е обоснована с: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия: по т.д. № 3466/2013 г., по т.д. № 823/2018 г. на I т.о. и решение по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о., а по втория въпрос – с решения по: т.д. № 2108/2019 г., т.д. № 1404/2018 г., т.д. № 1218/2018 г., т.д. № 1380/2017 г. на II т.о. и решение по т.д. № 670/2017 г. на I т.о. От ответника - Застрахователна компания „Лев инс” АД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че въззивният съд е съобразил задължителните указания, дадени в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи и за неоснователност на касационните оплаквания. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Велико Търново е приел за правилни правните изводи на първостепенния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, като е препратил към мотивите, съгл. чл.272 ГПК. Не са възприети единствено съображенията на окръжния съд в частта им, в която е отразено, че тъй като при произшествието е загинал не само внука, а и дъщерята на ищцата, то не може да се посочи за кого точно скърби неутешимо ищцата. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията в сезиращата го жалба за неправилна оценка на създадената между ищцата и внука й дълбока духовна и емоционална връзка, и относно интензитета на търпените от ищцата болки и страдания. Според съда, първата инстанция правилно е кредитирала показанията на св. Ш. И., който е установил, че между ищцата и нейния внук е съществувала силна емоционална привързаност, присъща на традициите на сирийското общество, съгласно които, децата на близките се възприемат като свои деца и грижите за тях са като за свои деца. Счел е за правилно становището на окръжния съд, че в посочените традиции, идентични с тези в българското общество, няма нищо извънредно и подобни грижи и ежедневни контакти между баба и внуче, не предпоставят изключителна емоционална близост. Апелативният съд не е възприел оплакванията във въззивната жалба във връзка със значим за спора факт – оставането на ищцата да живее в един от най-опасните райони на Сирия, за да може да посещава гроба на внука си, а и на дъщеря си. Отхвърлени са и твърденията на ищцата за неправилна преценка на гласните доказателства, установяващи : интензитета на връзката между баба и първо внуче от дъщеря, в сравнение с връзката между бабата и всяко следващо внуче /съобразно традициите в сирийското общество, отличаващи се от тези, в българското общество/; приравняване на децата на близките на собствени деца и че загиналото внуче на ищцата е било единствено, което реално е контактувало с баба си, т.к. останалите били напуснали Сирия заради войната. Решаващият състав е извел извод, че с оглед сходството /почти идентичност/ в традиционните отношения между баби и внуци както в сирийското, така и в българското семейство, отличаващи се с почти ежедневна помощ в грижата за внуците, взаимна обич и привързаност, и въз основа на установените от разпитания свидетел обстоятелства, отношенията между ищцата и починалото й внуче А. не са били извън рамките на обичайната близка емоционална връзка и не предпоставят възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по процесуалноправния въпрос, конкретизиран, съобразно правомощията на касационната инстанция / т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие на атакувания съдебен акт с цитираната по-горе задължителна за всички съдилища тълкувателна практика и постановени от ВКС решения по чл.290 ГПК. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10173 от 30.06.2020 г. по в.т.д. № 77/2020 г на Апелативен съд – Велико Търново. Делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: