Р Е Ш Е Н И Е   № 287   гр.София,  07 юни  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети май    две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                        ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 219/2010 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. В. З. срещу решение № 9 от 28.01.2010 год. по внохд № 625/2009 год. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на основанията по чл. 348 , ал. 1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане без посочване на стадия, от който да стане това. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, а прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 22 от 10.07.2009 год. по нохд № 359/2007 год. на Видинския окръжен съд П. В. З. е признат за виновен в това, че на 06.05.2002 год. около 21:30 ч. е управлявал в гр. В. лек автомобил ОПЕЛ КАДЕТ с рег. номер С 3222 КВ в нарушение правилата на чл. 5, ал. 3, чл.20, ал. 1 , чл 21, ал. 1 и чл. 47 ЗДП , в нарушение още на чл.31, ал. 7 ППЗДП и с алкохолна концентация в кръвта си от 0,55 %о , при което причинил по непредпазливост смъртта на Й. Н. Т. и средна телесна повреда на Н. А. Т. , за което и на основание чл. 343 , ал. 3 (сегашна ал. 4) във вр. с ал. 2 (сегашна ал. 3) , предл. първо , б. „б’’, предл. първо НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК З. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години. В полза на Н. А. Т. са присъдени 15 000 лв. за обезщетяване на причинените й със смъртта на съпруга й неимуществени вреди и 2 000 лв. за обезщетяване на причинените с телесното й увреждане вреди от същия характер. По 10 000 лв. са присъдени на Н. Й. Н. и А. Й. Г., пълнолетни низходящи на загиналия Й. Н. Т. , за обезщетяване на причинените им със смъртта на техния баща неимуществени вреди. На Т. В. С. са присъдени 2 900 лв. за обезщетяване на причинените й имуществени вреди. С обжалваното решение горната присъда е изменена като З. е оправдан по обвиненията в нарушаване правилата на чл.5 и на чл. 20, ал. 1 ЗДП , искът , предявен от Т. В. С. е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено . Постановено е изменение в първоначалния режим на изтърпяване на наложвното на З. наказание лишаване от свобода ,но в действителност е потвърден същия режим - общ - и същото място на изтърпяване на наказанието - затворническо общежитие от открит тип. Жалбата е неоснователна. Съмненията от защитника на подсъдмия , че получените от пострадалия Т. при станалото по вина на З. ПТП телесни увреждания не са могли да доведат до смъртта му , а последната е настъпила вследствие на обстоятелства , които не са в причинна връзка с причинените при транспортния инцидент травми - при тях останали „абсолютно незасегнати... вътрешните органи (бял дроб, черен дроб, стомах, черва, мозък и т.н.)’’- са напълно безпочвени. Вярно е , че по-голямата част от изброените органи действително не са били увредени . В същото време е била налице обаче тежка травма в областта на гръдния кош със счупване на ребра в дясната гръдна половина и кръвонасядания на междуребрената мускулатура в областта на счупванията с последвал пневмохемоторакс . Освен тази изключително тежка контузия на белия дроб , довела до развититето на посттравматична пневмония , изходът от която рядко е благоприятен , пострадалият е получил още съчетана травма с разчленяване на таза , многофрагментно счупване на дясната бедрена кост и на двете кости от лявата подбедрицата в областта на глезенната става . Смъртта на Т. е настъпила в резултат на развилата се посттравматична бронхопневмония като последица от увреждането на белия дроб , при което пряката причинна връзка между смъртта му и поне едно от предхождащите я телесни увреждания , е безспорна . Не е допуснато процесуално нарушение с отказът на въззивният съд да уважи направеното от защитата на З. искане за петорна съдебномедицинска експертиза,„ която да даде по-конкретно и убедително заключение... дали вследствие на ... ПТП ” е починал Т. или пък „ някои други медицински грешки или необръщане на внимание е довело до смъртта му ’’. На това искане съдът правилно е отговорил с отказ едно , защото защитникът не е аргументирал в съответствие с чл. 153 НПК искането си за допълнителна или за повторна експертиза и , друго , защото назначената и изслушана тройна съдебномедицинска експертиза е дала пълен , ясен и обоснован отговор на всички поставени пред нея въпроси , отнасящи се до връзката между причинената на Т. белодробна травма и смъртта му, настъпила 12 дни по-късно. К. процесуално нарушение жалбоподателят е посочил още несъобразяването от предходните съдебни инстанции с вестникарска публикация ( от 09.02.2002 год. във в. „Видин” ) , където се твърдяло , че моторното превозно средство , лек автомобил ФИАТ , след удара с който са настъпили съставомерните последици , не бил управляван от Р. Ст. В. – както съдилищата са приели , а от жена , по повод на която публикация защитникът на З. е поискал да бъде разпитана като свидетел авторката й Л. С. . Твърдението съдържа още позоваване на обстоятелството , че и двете съдебни инстанции не само отказали да приемат като доказателство въпросната публикация , но и невписали в съответните съдебни протоколи искането за приемането й и за допускането до разпит като свидетел на Л. С. . С оглед на второто твърдение , соченото за процесулано нарушение очевидно не би могло да се обсъжда като такова , след като страната на подсъдимия не се е възползвала от правото си по чл. 312 , ал. 1 НПК . Позоваването на неотразени в протоколите за проведените съдебни заседания искания не може да бъде довод за допуснато от съда процесуално нарушение като касационно основание за проверка , а представлява по същността си направено за първи път пред настоящата инстанция искане за попълване на делото с доказателства , обсъждането на каквото искане е процесуално недопустимо . С оглед на дотук изложеното и чл. 354 , ал. 1 , т. 1 НПК , ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 9 от 28.01.2010 год. по внохд № 625/2009 год. на Софииския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:       /СЛ