Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * нередовност на исковата молба * допустимост на иск * спор за материално право * пасивна процесуална легитимация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

София, 02.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 26/2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. В. В. и И. В. В. против определение от 28.08.2010г. по ч. гр.д.№ 324/2010г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2498/21.07.2010г. по гр.д.№ 326/2010г. на Р. РС. С последното е прекратено производството и е върната исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й..
Жалбоподателят обосновава допускането до касационно обжалване позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК без да формулира ясно правен въпрос.
По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалните правила, защото съдът иска очертаване на спора, а липсвал спор между страните. .
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Частният жалбоподател не е формулирал ясно въпроса, който да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От съдържанието на частната жалба и изложението се разбира, че се поставя въпроса какво е съдържанието на петитума по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, кога този иск е допустим, кои са пасивно легитимираните ответници и каква е характеристиката на този иск. По този комплекс от въпроси, съдът намира, че следва да се произнесе в хипотезата по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Исковата молба е върната поради не формулиране на петитум към съда въпреки дадените указания, че обстоятелствата, изложени в исковата молба сочат на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Ищците твърдят, че собствения им имот с идентификатор 61710.612.4326, който според н.а. № 90/09.11.1978г. е 1,3 /1,2/ дка, но е заснет в кадастралната карта с площ 915 кв.м. Разликата от 285 кв.м., ищците твърдят, че е неправилно заснета към имот 61710.612.5266., собственост на ответниците – физически лица, но те я владеят. Поискали са от съда да установи грешката и да осъди ответниците Агенцията по геодезия кадастър и картография, О. управител Р., [община] и физическите лица А. И. Б., И. И. Б., И. Е. Б. и Р. Е. Б. да я поправят. Съдът е насочил ищците да формулират петитум по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКР, като посочат спора за материално право за каква площ е и какво е искането към всеки от ответниците. Петитум обаче, съответстващ на изложените обстоятелства не е формулиран, поради което исковата молба е върната, а производството е прекратено. Въззивният съд е потвърдил определението на РС, като е възприел изложените от него аргументи.
Обжалваното определение е правилно. Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета. Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по административен ред, съгласно чл. 53, ал.1 от ЗКИР. Ищците са се възползвали от този ред, но са получили отказ. Затова единствената възможност за тях е предявяване на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Не подписването на протокол между собствениците на съседни имоти е достатъчно, за да се обоснове отказ и наличието на спор, като причината за това е без значение. Петитумът към съда по този иск съдържа две части – установяване правото на собственост за ищците върху спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта и установяване на грешното и заснемане. Пасивно легитимирани по този иск са собствениците на имота, към който е присъединена неправилно заснетата площ според твърденията на ищците. Административните органи, ангажирани с правилното заснемане на имотите не са страни по спора за материалното право на собственост. Те са обвързани от съдебното решение, съгласно чл. 297 от ГПК, поради което те не са пасивно легитимирани по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Въз основа на съдебното решение при уважаване на иска кадастралната карта се привежда в съответствие с установеното право на собственост от съда, защото заснемането на имот в плана е производно на правото на собственост. Кадастралната карта трябва да отразява пространствените предели на материалното право на собственост.
Предмет на доказване и установяване на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения момент – одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се касае за придаваемо место. Ако се докаже правото на собственост се изследва въпроса дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота в кадастралния план/, или че е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка в кадастралния план/.
Частните жалбоподатели не са формулирали петитум, който да съответства на изложените обстоятелства в исковата молба. Тя и уточненията към нея не съдържат изобщо петитум, по който да може да се квалифицира предявения иск, а още по малко като такъв по чл.- 53, ал.2 от ЗКИР. Разбирането на ищците, че няма спор и че той може евентуално да възникне, сочи на липса на правен интерес от предявяване на този иск. Спор е налице винаги, когато не е подписан протокол за уточняване на точната граница между двата имота без оглед на причините за това. Разрешаването на този спор означава установяване дали ищците са собственици на площта, която твърдят, че е неправилно заснета и в какво се изразява грешката. Ищците не са изпълнили задължението си по чл. 127, ал.1 т.5 от ГПК, поради което изводът на съдилищата за нередовност на исковата молба е правилен и законосъобразен. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.08.2010г. по ч. гр.д.№ 324/2010г. на Р. окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 28.08.2010г. по ч. гр.д.№ 324/2010г. на Р. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: