Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 13.06.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1672/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Е. Д. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 6.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1907/2011 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 77 състав от 15.12.2010 г., постановено по гр. д. № 38283/2010 г. и е постановено друго решение, с което е призната за незаконосъобразна и е отменена заповед № 269/3.06.2010 г. на управителя на [фирма] Н. И. К. за прекратяване на трудовия договор на А. Г. Ч. ЕГН [ЕГН], заемаща длъжността „специалист „маркетинг, снабдяване и пласмент” в ответното дружество; А. Г. Ч. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода 3.06.2010 г. до 3.11.2010 г. със законна лихва от датата на исковата молба /29.07.2010 г./ до окончателното заплащане на сумата и 250 лв. разноски по делото.
За ответника по касация А. Г. Ч. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 424/21.03.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия формулиран с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно въпросът, касаещ определянето на кръга от „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и в частност служителите по трудовоправни отношения следва ли да се определят като трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо които частни документи, като заповеди за утвърждаване и изменение на щатното разписание са непротивопоставими поради липса на достоверна дата.
Отговор на правния въпрос:
С Р. № 193/4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса, касаещ изясняване кръга на т. нар. „трети лица”, за които съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоставен.
Визираната разпоредба постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Съставът на ВКС в посоченото решение е счел, че за установяване точния смисъл на понятието „трети лица” следва да се изходи от целта на разпоредбата-чл. 46, ал. 1 ЗНА. А целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел e възприето по-тясно тълкуване на понятието „трети лица”, а именно че „трето лице” по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.
Частни документи, каквито са заповедите на работодателя за утвърждаване или изменение на щатно разписание не обективират разпореждане с права. Работниците и служителите не могат да черпят права от заповедите за утвърждаване или промяна на щатното разписание, нито пък могат да черпят права от работодателя или негов представител, подписал документа. Щатното разписание е вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на документа. Следователно, работниците и служителите не могат да бъдат разглеждани като трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо които да е изискването за достоверност на датите на оспорени от тях заповеди и спрямо които те да са непротивопоставими.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че заповедите за утвърждаване на щатно разписание на дружеството и за съкращаване на щатни бройки, издадени от работодателя са частни документи и съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК отбелязаната в тях дата за трети лица се явява достоверна от момента, в който настъпи друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото им съставяне. Затова съдът е приел за достоверна датата на представянето на заповедите в СРС, а именно - 6.09.2010 г., поради което е счел, че към датата на прекратяването на трудовия договор не е било налице реално съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, респ. че не е налице основанието, по силата на което е прекратено трудовото правоотношение между страните-чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
Видно от изложеното по-горе въпросът за изясняване кръга на визираните с чл. 181, ал. 1 ГПК „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата е тълкуван и решен от Върховния касационен съд с Р. № 193/4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 176/2010 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК. В трудовоправния аспект на приетото от ВКС по задължителен начин правният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Следва да се отмени и постанови друго решение, с което исковете се отхвърлят, като неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 6.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1907/2011 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Ч. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] против [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище: [населено място], район „Искър”, [улица] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ – да се признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № 269/3.06.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяване на предишната работа на длъжността специалист „Маркетинг, снабдяване и пласмент” и да се осъди работодателя да заплати сумата от 13 010.90 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 3.06.2010 г. до 3.11.2010 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: