Р Е Ш Е Н И Е № 465 Гр.София, 03.01.2011 година. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 397/2010 г Касационното производство е образувано по личните и на защитниците жалби на подсъдимите И. Х. М. и М. П. П. против решение № 78/1.6.2010 г. по нохд № 107/2010 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. В жалбите на М. и защитниците му се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното по вид наказание. С касационните основания по чл.348 ал. 1 т. 1-3 НК се обосновават алтернативни искания-за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или изменение и замяна на наказанието „доживотен затвор” с наказание „лишаване от свобода”, което да бъде определено в справедлив размер. Подсъдимият П. и защитника му също поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържат се алтернативни искания- за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и за отстраняване на процесуалните нарушения или изменение с преквалифициране на деянието като извършено при условията на чл.20, ал. 4 НК и при първоначалната или новата квалификация да се намали или определи справедливо по вид наказание под предвидения в закона минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите и поддържа, че няма допуснати нарушения от конкретизираните, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл. 347 НПК намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 107/2010 г. потвърдил присъда № 20/15.2.2010 г. по нохд № 1644/2009 г. на Варненския окръжен съд, с която признал подсъдимите М. и П. за виновни в това, че на 4.7.2008 г. в гр.Варна в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив умишлено умъртвили Ю. П.. На осн.чл. 116 ал.1 т. 12 вр.чл.115 вр.чл.20, ал. 2 вр.чл.54 НК ги осъдил: М. на доживотен затвор, който да изтърпи при специален затворнически режим в условията на затвор, а П.-на лишаване от свобода за срок от 17 год., което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. Признал ги за невиновни и ги оправдал по обвинението по чл.116, ал.1 т.6 НК. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59 НК, за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Варненската окръжна прокуратура, съдържащ искане за отмяна в оправдателната част, както и по личните и на защитниците на подсъдимите М. и П. жалби. Основният довод, който е поддържан както в жалбите, така и в съдебното заседание, отнасящ се до подсъдимия М., е за явна несправедливост на наказанието, определено по вид „доживотен затвор”, както и неразглеждането на делото по реда на предвидената в гл.27 НПК деферинцирана процедура. Доводите в жалбите на П. и защитника му, както и в пледоарията пред въззивния съд са за нарушение на закона като е приложен чл.20 ал. 2 НК и за явна несправедливост на наложеното наказание поради завишения му размер. Въззивният съд е взел предвид доводите и е извършеил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Направил е извод, че няма основание да бъде уважен нито протеста на прокурора в частта му относно искането за осъждане на подсъдимите и по първоначалното обвинение за квалификацията по чл.116 ал.1 т. 6 НК, нито жалбите на подсъдимите и техните защитници. В решението си е изложил подробни фактически и правни съображения, които по своето съдържание отговарят на изискванията по чл.339, ал. 2 НПК, и са израз на взетото по вътрешно убеждение с оглед предписания в чл.14 НПК начин за обосноваването му като е упражнил правомощията по чл.334 т.6 НПК-да потвърди първоинстанционната присъда. Неоснователни са доводите, поддържани от името на подсъдимия М., че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на предвидените в НПК права в качеството му на подсъдим. Не е вярно твърдението, че е нарушен чл.339, ал.1 НПК. От съдържанието на решението е видно, че съдията, изготвил мотивите, е спазил стриктно изискванията на посочената разпоредба и вярно, според правомощията си, е посочил кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание. Няма нарушение и в съдържанието на мотивите, така, както е предписано в чл.339 ал. 3 НПК. По ясен и несъмнен начин въззивният съд е изложил своите съображения за верността на приетата за установена фактическа обстановка. Обосновал е и извода си, че е основана на достатъчно и възможните, събрани по предвидения процесуален ред, доказателствени материали, както и че оценката им е направена след съпоставяне и анализ с оглед действителния им смисъл. Изразил е становището си за извършената процесуална дейност на първоинстанционния съд при изготвяне на съдебния акт като съответстваща на изискванията по чл.305, ал. 3 НПК. Обстоятелството, че не е изложил подробни мотиви, обосновани на самостоятелен и нов анализ на доказателствения материал, не е основание за извод, че във въззивния съдебен акт не се съдържат мотиви. С разпоредбата на чл.339 ал. 3 НПК законодателят изрично е предвидил задължение за въззивната инстанция да приложи изискванията на чл.305 НПК, но само когато упражнява правомощието си по чл.336 ал.1 вр.чл.334 т.2 НПК и постановява нова присъда, какъвто не е настоящият случай. Страните не са оспорили обосноваността на съдебния акт-напротив, изрично в съдебното заседание пред въззивния съд защитниците на подсъдимите са заявили изрично становището си, че приетата за установена фактическа обстановка обосновава извода досежно виновността на подсъдимите. Допълнителните съображения в подкрепа на възражението за несправедливост на наложеното по вид наказание въззивният съд е обсъдил и е мотивирал подробно отказа си да ги приеме за основателни. Мотивите и в тази им част са съобразени с процесуалното задължение на съда, основавайки се на доказателствата по делото, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата в тази й част. Няма допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т. 2 НПК и да са пренебрегнати от въззивния съд по начин, който да се отрази по неблагоприятен начин за подсъдимите. Процесуалните действия и изготвените протоколи за следствен експеримент и за оглед са в съответствие с изискванията на чл.166 и сл. и чл.155 и сл. НПК. Извършени са с участие на поемни лица и специалисти на 3.2.2009 г. от компетентно лице на едно и също място. Неотразяването в единия от протоколите името на едно от поемните лица не опорочава протокола като доказателствено средство след като фактически е удостоверил с подписа присъствието си и възможността да упражни правата си. Изписването на часа като време на извършване и приключване на следствения експеримент и отразеното, че огледът е започнал по време на предхождащото го действие при конкретната обстановка и участници, целта на тези действия, насочени към разкриване на престъпление, предмет на същото производство, не е основание да се определи като съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователни са доводите в жалбите и на двамата подсъдими, че съдът неправилно е отказал приложението на предвидената по глава 27 НПК деференцирана процедура, което би довело до правната възможност наказанията да бъдат определени при предпоставките по чл.58 А НК под предвидения минимум. Обосновано и с разпоредбата на чл.2 ал. 2 НК такова възражение е поддържано и пред въззивния съд. Правилно по изложените съображения съдът е обосновал своите виждания, че при прилагане на процесуалната норма разпоредбата на чл.2 ал. 2 НК е неприложимо, тъй като се прилага при решаване на въпроса за квалификацията на деянието, т.е. отнася се за приложимия материален закон. Освен изложеното поначало законодателят е предвидил възможността да се разгледа делото по реда на глава 27 НПК /чл.370-чл.374 НПК/, когато са налице предпоставките за това, но в производството пред първата инстанция. Въззивният съд би могъл да се произнесе и изпълни предписанията по чл.373 ал. 2 НПК, но само ако са били налице предпоставките и първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си. Конкретният случай не е такъв, тъй като с оглед предявеното бвинение за извършено престъпление по чл.116 НК е действала нормата на чл.369 А и тази квалификация е от основанията, при които е била предвидена забрана за приложението на съкратеното съдебно следствие, т.е. провеждане на такова производство пред първата инстанция и е било недопустимо. Съгласно ТР № 1/2009 г. на Върховния касационен съд след започване на съдебното следствие по общия ред не може да се преминава към съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373 ал. 2 вр.ал. 4 НПК. От изложеното следва, че въззивният съд е постановил обжалваното решение след отмяна на забраната по чл.369 А от НПК, но не е имал никакво основание да приложи глава 27 НПК, поради което не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Основателно се поддържа в жалбата, че наказанието по вид „доживотен затвор” на подсъдимия И. М. е явно несправедливо. Въззивният съд е обсъдил подробно и е изложил своите съображения за основателността на този, поддържан и пред него, довод. Основал е своите изводи на данните за личността на подсъдимия и преди всичко на тези за многобройните му осъждания, за системната употреба на наркотици, за трайно установените му престъпни навици и за степента на участие. Основателни са възраженията, че не са отчетени съществени обстоятелства – за възрастта, на която е бил при извършване на престъпленията-(за част от тях с оглед времето на извършването им е бил непълнолетен), за вида и мотивите за извършването им, които могат да се изведат от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи. В последните се обосновава наличието на социопатно личностно разстройство и синдром на зависимост към хероина, както и за последиците-личностовото проявление в ситуация като установената преди извършване на престъплението. Подценено е значението на установеното, че е активен наркоман, което го определя като личност със здравословни проблеми, към която и подобни на него няма адекватно отношение от обществото и държавата. В недостатъчна степен е отчетено и поведението на пострадалото лице, както и въздействието на взетите наркотици, очевидно повлияло върху възникналия конфликт за неуредени сметки /отново относими към наркотичната зависимост/.Обобщената оценка на всички приети за установени от инстанциите по същество индивидуализиращи обстоятелства и техния действителен смисъл и значение за решаването на въпроса за обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия М. дава основание за извод, че за постигане целите по чл.36 НК е достатъчно да изтърпи наказание лишаване от свобода, което с оглед изискванията за съответствие с извършеното следва да бъде в размер на 20 години с изтърпяване при строг режим в затвор. В изложения смисъл жалбата е основателна и решението следва да бъде изменено. Жалбата на подсъдимия М. П. и защитника в частта относно довода за нарушение на закона е неоснователна. Въззивният съд подробно и задълбочено е анализирал всички доказателства, съдържащи се в събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства, съпоставил ги е и е направил верен правен извод, че са налице признаците на чл.20, ал.2 НК а не ал.4. Изложил е съображения, които настоящият състав изцяло споделя. При установеното за наличие на удари-макар и категорично три съгласно заключението на съдебната експертиза, но в различни части на главата, опитът да бъдат укрити използваните два вида предмети-тесла и дървен крак от мебел, показанията на свидетелите, частичните обяснения на подсъдимия П. друг извод, освен изведения, не може да бъде направен. След като се е включил в нанасянето на удари върху тялото на пострадалия това означава, че е участвал в изпълнителното деяние. Продължил е и активното си участие в дейността по укриване на тялото и вещите, които биха улеснили разкриването на престъплението. Цялостното обективирано поведение на този подсъдим при конкретно установената фактическа обстановка е мотивирало законосъобразния извод, че той е извършител по смисъла на чл.20 ал.2 НК. Помагач по см. на чл.20, ал. 4 НК може да бъде лице, което не е участвало пряко с действия в изпълнителното деяние, а само умишлено е създавало условия, каквито например могат да бъдат премахването на пречки, за изпълнение на взето от друг решение да извърши престъпление. Така евентуално би могло да се квалифицира поведението на подсъдимия, но само ако действително не беше взел участие при нанасяне на удари и в последвалите смъртта на пострадалия действия от страна на М.. Наказанието в размер на 17 години лишаване от свобода при правилно определения режим и място на изтърпяване е постановено при спазване правилата за индивидуализация. Отчетени са и правилно оценени всички установени обстоятелства, имащи значение за определяне степента на обществената опасност на личността с оглед данните за броя, вида и тежестта на престъпленията, за които е осъждан, степента на участие в престъплението и цялостното му поведение по време и след извършването му, както и при провеждане на наказателното производство, подбудите, отношението му към резултата, последиците. Не може да се приеме наличие на признание, което да не е оценено от инстанциите по същество, нито защото такова изрично не е направено, нито защото с поведението си в различните фази на процеса не е дал основание за извод, че е осъзнал тежестта на извършеното и е дал отрицателна оценка на поведението си за извършеното нарушение на закона. Законосъобразен е изводът, че не са налице основания да се приложи предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК и да се определи наказанието под предвидения минимум. Касационното основание по чл.348 ал. 5 вр.ал.1 НПК е налице, когато определеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Когато установените са оценени правилно и са обосновали извод, че в определения размер наказанието ще изпълни целите по чл.36 НК, в който смисъл е решението на въззивния съд, наказанието не е явно несправедливо и не следва да бъде намалявано, за да се уважат претенциите на подсъдимия. Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна или по съображенията за наличие на предпоставки за изменение в частта за наказанието по отношение на подсъдимия М. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на осн.чл. 354 ал. 2 вр.ал.1 т. 3 НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 78/1.6.2010 г. по въззивно нохд № 107/2010 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение в частта относно наказанието „доживотен затвор”, наложено на подсъдимия И. Х. М. и определя наказание „лишаване от свобода” в размер на 20 /двадесет/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: