6 Р Е Ш Е Н И Е № 46 Гр.С., 19.04.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 455 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 586/03.11.2009г., постановено по гр.д.№ 625/2009г. от Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 84/07.05.2009г. по гр.д.№ 16/08г. на Б. районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2006г. и с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор № 02508.85.296 в[населено място] заедно с построените върху него 12 бунгала. Постъпила е касационна жалба и срещу решение № 73/15.02.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 586/03.11.2009г. в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство. Ищецът по иска – настоящ касатор е твърдял в исковата молба, че сключената сделка за покупко – продажба на недвижим имот с ответника от 12.06.2006г. е нищожна на три основания: 1.Представителят на продавача по договора - М. Т. не е била управител на дружеството, което се е представлявало от ликвидатора М. К., а представеното пълномощно от 27.03.2006г. не съдържало овластяване за извършване на разпоредителни действия с недвижимия имот, предмет на сделката, правото на собственост върху който е придобито на 05.06.2006г., 2. Общото събрание на дружеството, респ. едноличният собственик на капитала не са приемали решение по реда на чл.137, ал.1, т.7 и чл.147, ал.2 ТЗ за отчуждаване на имотите по нотариалния акт и 3.Купувачът по договора – [фирма], в което съдружник и управител е сина на Т. – В. Т., е учреден като дружеството в деня, в който е съставен нотариалния собственост на продавача по давност – 05.06.2006г., както и продажната цена не била преведена по сметка на ТД на НАП за погасяване на публичните задължения на продавача съгласно уговорката в договора. За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на исковете за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба и за предаване на владението, въззивният съд е приел, че ищецът е представляван по договора от лице, разполагащо с представителна власт, учредена му от ликвидатора на дружеството. Изложени са съображения, че в ликвидационното производство функциите на изпълнителния орган са упражняват от ликвидатора и с оглед на характера на ликвидационното производство компетентността на Общото събрание за вземане на решение за извършване на разпоредителни сделки с недвижим имоти следва да се счита за отпаднала и за предоставена на ликвидатора по силата на чл.268 ТЗ. С определение № 805/01.12.2010г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Следва ли да се считат за отпаднали правомощията на Общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала в ЕООД, при обявяване на ликвидация на търговското дружество и ликвидаторът замества ли органите на дружеството при вземането на решение за извършване на отчуждителна сделка по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ вр. чл.147 ТЗ? По поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира следното: Общото събрание на дружество с ограничена отговорност, респ.едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, вземат решение за отчуждаване на недвижими имоти – чл.137, ал.1, т.7 и чл.147, ал.2 ТЗ. В производството по ликвидация ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган – чл.269, ал.1 ТЗ. По силата на чл.268, ал.1 от ТЗ ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари и да удовлетворят кредиторите, като могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Изброяването на функциите на ликвидаторите в законовата норма представлява регламентация на целите на ликвидационното производство. Относно правата и задълженията на ликвидаторите е направено препращане към правата и задълженията на изпълнителния орган на дружеството, т.е. при дружеството с ограничена отговорност - към управителния съвет и управителя. Компетентността на Общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, не е изключена изрично от законодателя, но правомощието им по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е несъвместимо с целите на ликвидацията. Производството по ликвидация е предшествано от прекратяване на дружеството – чл.156 ТЗ, в хипотезите на изтичане на срока, за който е учредено дружеството – чл.154, ал.1, т.1 ТЗ, по решение на съдружниците – чл.154, ал.1, т.2 ТЗ и по решение на съда – чл.154, ал.1, т.5 вр. чл.155 ТЗ. Решението на съдружниците за прекратяване, както и прекратяването след изтичане на определения в дружествения договор срок, предполагат и волеизявление за извършване на ликвидацията, която има за последица превръщане на имуществото на дружеството в пари, включително чрез отчуждаване на недвижимите имоти на дружеството. В този смисъл, решението за прекратяване на дружеството инкорпорира в себе си и решение за разпореждане с недвижими имоти по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Ликвидацията на дружеството, прекратено в хипотезите по чл.155 ТЗ, представлява последица от съдебното решение. Отказът на Общото събрание или на едноличния собственик на капитала да вземат решение за отчуждаване на недвижимите имоти на дружеството, биха препятствали превръщането на имуществото на дружеството в пари и следователно изпълнението на съдебното решение за прекратяване на дружеството. При изпълнение на функциите на ликвидаторите, свързани с целите на ликвидационното производство, освен правата и задълженията на изпълнителните органи, ликвидаторите разполагат и с правомощието на Общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, да извършват отчуждителни сделки с недвижими имоти по силата на задължението им по чл.268, ал.1 ТЗ да превърнат останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари. По тези съображения на поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС, ТК, І отд. отговоря така: С отриване на производство по ликвидация по чл.156 ТЗ правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, респ. на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.7 вр. чл.147, ал.2 ТЗ, следва да се считат за отпаднали, като ликвидаторите заместват органите на дружеството при вземането на решение за извършване на отчуждителни сделки с недвижими имоти. По същество на касационната жалба. Не е налице касационното основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, в частта, с която въззивният съд е приел, че с пълномощното от 27.03.2006г. е предоставено право на пълномощника да се разпорежда с недвижимия имот на дружеството – продавач. Решаващият състав се е позовал, както на правомощията, изброени в пълномощното, а именно: “правото да прехвърля без ограничение на избрани от нея лица и при определени от нея условия” недвижимите имоти, така и на останалите клаузи от упълномощителната сделка – снабдяване с документи за доказване на правата на дружеството върху имотите, описанието им според акта за държавна собственост и индивидуализацията им по скица и съпоставянето на стар и нов идентификатор. Обстоятелството, че към момента на упълномощаването дружеството не е разполагало с легитимационен документ за собственост няма за последица нищожност на сделката. Упълномощителят е предоставил право на пълномощника да снабди дружеството с необходимите документи, удостоверяващи правата му върху имотите, какъвто е издаденият на 05.06.2006г. констативен нотариален акт за придобиване на право на собственост на основание давностно владение. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен въпрос основанието за отмяна на въззивното решение поради неправилно приложение на нормата на чл.137, ал.1, т.7 вр. чл.147, ал.2 ТЗ не е налице. Изводите на окръжния съд за обема на представителната власт на ликвидатора, включваща и правомощието за отчуждаване на недвижими имоти на дружеството без решение на Общото събрание на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала, съответстват на даденото разрешение от ВКС. Въззивният съд не е допускал соченото от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на довода му, купувачът не е заплатил цената на имота по сметка на ТД на НАП –[населено място] за погасяване на публичните задължения на продавача и че пълномощникът е договарял със сина си. По първия въпрос се изложени съображения на стр. 5 от решението, като изрично е посочено, че неплащането на цената по уговорения от страните начин представлява неизпълнение на облигационни отношения, но не е основание за нищожност на договора. Вторият въпрос е бил въведен с исковата молба, но в контекста, че дружеството – купувач е възникнало на датата на издаване на констативния нотариален акт, учредено е с минимален капитал и съдружник в същото е сина на пълномощника. Тези факти и обстоятелства не биха могли да се квалифицират като конкретно основание за нищожност на сделката. Във въззивната жалба фактите са интерпретирани в смисъл, че не е имало намерение за плащане на цената, което представлява ново основание за недействителност, и поради това правилно не е обсъждано от въззивния съд. Касационният довод за договаряне на между сина и пълномощника на продавача е свързан с твърдение за “измамна цел” – основание, което е извън предмета на делото. Касационната жалба срещу решението в частта за разноските е неоснователна. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционния акт, с който касаторът е осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Съставът на окръжния съд не е постановил намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл.64, ал.4 ГПК /отм./. Съображения не са били изложени, тъй като не е било заявено искане от страната, но доколкото по реда на чл.64, ал.4 ГПК /отм./ намаляването е могло да се извърши и по почин на съда, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по касационната жалба в тази част. Намаляването на възнаграждението за адвокат се постановява, не само при съобразяването му с минималните размери на адвокатските възнаграждение по Наредба № 1/2004г., но и ако заплатените суми не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. В случая, в първоинстанционното производство са проведени четири открити съдебни заседания в период от около една година. Ответникът по иска е представляван от адвокат, който е депозирал становища и се е явявал в съдебните заседания. Част от правните доводи са по въпроси, по които няма задължителна за съдилищата практика на ВКС, а интересите на страните могат да се определят като значителни, поради което уговореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно и правилно не е намалено от съда. По тези съображения обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. По касационната жалба срещу решение № 73/15.02.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските. Решението е постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./, като съдът е констатирал, че в мотивите е определено заплащането на сумата от 6000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, но е допуснал грешка, като не постановил диспозитив в този смисъл. В производството по поправката касаторът е направил искане по чл.64, ал.4 ГПК /отм./, което правилно не е разгледано от въззивния съд. Решението за поправката се добавя към самото решение и този смисъл, доводите на касатора следва да се разгледат по същество. Въззивното производство е протекло в едно открито съдебно заседание, не са събирани доказателства, както и не са въвеждани нови правни доводи от страните. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2 и Пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. е 3450 лв., тъй като интересът се формира от цената на двата предявени иска. Към този размер не следва да се прибавя ДДС, предвид на обстоятелството, че договорът е сключен на 02.10.2010г., а нормата на Пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г.е в обнародвана на 08.06.2010г. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 3450 лв. По разноските за касационното производство. Право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 3600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.01.2010г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 586/03.11.2009г., постановено по гр.д.№ 625/2009г. от Добричкия окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 73/15.02.2010г., постановено по гр.д.№ 625/2009г. от Добричкия окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 586/03.11.2009г., в частта, с която [фирма],[населено място] е осъдено да заплати на [фирма],[населено място] направените съдебни разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение за разликата между сумата от 3450 лв. до 6000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/15.02.2010г., постановено по гр.д.№ 625/2009г. от Добричкия окръжен съд в останалата част, а именно за сума на разноските в размер на 3450 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.