5 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 02 юни 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря…….Марияна Петрова……….и в присъствието на прокурора…………………….....Тома КОМОВ…………….………..изслуша докладваното от съдия Мина Топузова н. д. № 25/2020 г. Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане, подадено лично от осъдения К. Д. К., за възобновяване на нохд № 335/2018 г. на районен съд гр. Велинград. В искането се твърди, че осъденият останал лишен от възможност да упражни правото си на защита, поради здравословни причини – психично разстройство на съзнанието, в следствие на което не успял да се защити пълноценно и производството в съдебна фаза е проведено в негово отсъствие, без да знае за него. Настоява за възобновяване на наказателното производство. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения К. – адв. А. поддържа искането по посочените в него съображения, като в допълнение развива аргументи, относими към чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и моли да бъде спряно изпълнението на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. Заявява, че осъденият е участвал в досъдебното производство и упражнил правата си, след което не взел участие в съдебната фаза на процеса, тъй като самоволно се укрил. Предвид липсата на предоставени гаранции по чл.423, ал.5 от НПК прокурорът счита, че искането за възобновяване не следва да се уважава. Осъденият К. поддържа жалбата както е подадена и моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 28 от 18.09.2018 г., постановена по нохд № 335/2018 г. районен съд Велинград е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в това, че на 14.07.2018 г., в [населено място] е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „П.” с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест дрегер 7410 с фабр. № 0290, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - със споразумение № 132/10.05.2016 г., постановено по нохд 867/2016 г. на районен съд гр. Пазарджик, в сила от 10.05.2016 г. поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от осемнадесет месеца при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 750 лева, платими в полза на държавата. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспаднал времето, с което осъденият К. е задържан със Заповед за задържане на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С протоколно определение на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение отложеното спрямо осъдения К. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, наложено му със споразумение № 132/10.05.2016 г. по нохд 867/2016 г., по описа на районен съд гр. Пазарджик, което да изтърпи отделно, при първоначален строг режим. С решение № 158 от 06.12.2018 г., постановено по внохд № 749/2018 г., окръжният съд в гр. Пазарджик потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е направено в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Началото на производството е поставено със съставяне на протокол от първото действие по разследването - разпит на свидетел /л. 11 от ДП/ по бързо производство № ЗМ 482/2018 г. по описа на РУ Велинград. С постановление от 17.07.2018 г. /л.9 от ДП/ К. Д. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”, с която същият се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Обвинението му е предявено лично и в присъствието на защитник, а при последвалия разпит /л.10 от ДП/ обвиняемият е дал обяснения по повдигнатото обвинение. На същата дата му е предявено и разследването. Всички процесуални действия с участието на обвиняемия са извършени в присъствието на упълномощения му защитник – адв. К.. След приключването на разследването, досъдебното производство е изпратено от разследващия полицай с мнение за предаване на съд. По внесен обвинителен акт за същото престъпление е образувано нохд 335/2018г. на РС Велинград. За насроченото първо съдебно заседание на 31.07.2018 г. К. е призован чрез защитника си, като в съдебното заседание последният заявил, че няма връзка с подсъдимия и не знае къде се намира. Независимо от положените от страна на съда усилия, К. не е открит. Производството продължава по реда на чл. 269 от НПК и приключва с присъда № 28 от 18.09.2018 г., на районен съд Велинград, постановена по същото дело и потвърдена с решение № 158 от 06.12.2018 г. по внохд № 749/2018 г. на окръжния съд гр. Пазарджик. За изпълнение на горепосочените наказания от РП Велинград е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) № 421 от 19.03.2019 г., в която не са предоставяни гаранции за възобновяване на производството по конкретното дело. Осъденият е екстрадиран от Република Франция и приведен в затвора гр. Пазарджик на 05.02.2020г. за изпълнение на наложените му наказания. Тези фактически обстоятелства и процесуално развитие на делото дават основание да се заключи с категоричност, че осъденият К. е знаел за воденото срещу него наказателно дело. Нещо повече, той и упълномощеният му защитник пълноценно са взели участие при реализирането на основните процесуални институти, намиращи проявление в досъдебна фаза на процеса – привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 от НПК/, предявяване на обвинението /чл. 219, ал. 4 от НПК/ , разпит на обвиняемия /чл. 221 от НПК/ и предявяване на разследването /чл. 227 от НПК/. Всичко дотук изложено обуславя неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК. Не е налице и хипотезата по чл.423, ал.5 от НПК. В случая, провеждането на съдебната фаза по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, се дължи единствено на недобросъвестното процесуално поведение на осъдения К., от което същият не може да черпи права. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по наведените в искането за възобновяване и поддържани в съдебното заседание доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при разглеждане на първоинстанционното дело, тъй като същите се отнасят до касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК по влязъл в сила съдебен акт, постановен от районен съд. В тази хипотеза компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд в гр. пловдив. Разпореждането на и.ф. председателя на Пловдивски апелативен съд от 22.10.2019г., с което е отказано образуването на производство по възобновяване на делото по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК поради просрочие, не подлежи на касационен контрол, тъй като такъв не е предвиден от процесуалния закон. Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. К. за възобновяване на нохд № 335/2018 г. на Велинградски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: