Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                 № 451     София 16.06.2010 г.                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на тринадесети май,  две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                                                                                                      БОРИС ИЛИЕВ     при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 240/2009 г.              Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. Ш. И., град Р., подадена от пълномощника и адвокат Х, за отмяна на влязло в сила решение №975 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 4052/2007 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставено в сила решение №251 от 09.05.2007 г. по гр. д. №1224/2006 г. на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на Е. Ш. И. срещу Н. М. И. с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на апартамент, находящ се в град Р.. Ответникът Н. М. И., град Д., оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Молителката твърди, че в протокола от съдебното заседание, проведено на 13.10.2008 г., неправилно е отбелязано, че ответникът по касационната жалба се е явил и е представил писмени бележки. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК/отм./ и е била лишена от възможността да отговори на направените възражения в писмените бележки. Освен това неправилно ВКС е приел, че не са налице предпоставките на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. В случая молителката твърди, че са допуснати грешки в изготвения протокол за съдебното заседание, проведено на 13.10.2008 г., но констатирането на такива и отстраняването им е можело да стане единствено по реда на чл.126, ал.2 ГПК/отм./ Самата молителка заявява, че не е проведена процедурата за поправки на протокола. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителката в производството. Останалите изложените в молбата доводи се отнасят до правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Те не могат да бъдат основания за отмяна. Сочените пороци на касационното решение са свързани единствено с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 301, ал.1 ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Ш. И., град Р., за отмяна на влязло в сила решение №975 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 4052/2007 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставено в сила решение №251 от 09.05.2007 г. по гр. д. №1224/2006 г. на Русенския окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.