Р Е Ш Е Н И Е № 533 гр.София, 02 януари 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1271/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 НПК, по касационна жалба от защитата на подсъдимия Р. С. М. против въззивно решение № 158 от 09.05.2013 год., постановено по внохд№296/2013 год. на Апелативен съд гр.София. Изтъкнато е касационно основание нарушение на закона по чл. 348, ал. 1,т.1 НПК с искане за оправдаване по обвинението. В подкрепа се развиват доводи за неправилна правна оценка на установените фактически данни; налице е непосредствено противоправно нападение от пострадалия спрямо подсъдимия, при което той е действал при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК, а не при превишаване на нейните предели; пострадалият е бил по-силен физически от подсъдимия, извършил е нападението с камшик, изработен от кабел и дърво и използването му е застрашавало живота на подсъдимия. Алтернативно се поддържа и тезата, че подсъдимият не следва да се наказва, дори да се приеме превишаване пределите на неизбежна отбрана при отблъскване на нападението, тъй като това се дължи на уплаха и смущение и деянието следва да се квалифицира по чл. 12, ал. 4 НК. В съдебно заседание подсъдимият Р. С. М. и неговият упълномощен защитник – адвокат А. А. не се явяват, редовно призовани, без да сочат уважителни причини за неявяването си. Частната обвинителка и гражданска ищца Г. Л. Т. не се явява, редовно призована. Не депозира основателна причина за неявяване пред ВКС. Явява се частната обвинителка и гражданска ищца И. Б. И., която оспорва жалбата и иска оставяне в сила въззивното решение. Прокурорът от ВКП заключава да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Правилно е прието , че е имало две противоправни нападения срещу подсъдимия като второто не е било прекратено от пострадалия и инкриминираното деяние правилно е квалифицирано като насочено към отблъскване на второто нападение. Основателно е прието от съдебната инстанция, че то не е било съобразено с характера и опасността на нападението, тъй като подсъдимият е използвал оръжие. Върховният касационен съд провери данните по делото, оплакването в жалбата, становищата и доводите на страните, и в пределите на касационна проверка, съгласно правомощията си прие следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 45 от 12.12.2012 г. по НОХД № 336/2012 г. Пернишкият окръжен съд, Наказателен състав е признал подс. Р. С. М., ЕГН: , за ВИНОВЕН в това, че на 21.04.2012 г. в [населено място] е причинил по непредпазливост смъртта на Б. И. Т. вследствие на умишлено нанесена на 21.04.2012 г. тежка телесна повреда - напълно срязана лява бедрена артерия и наполовина срязана лява бедрена вена - представляващи постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт съществува пряка причинно-следствена връзка, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие /удари със самоделен камшик - направен от дървена дръжка и парче кабел, блъскане и юмручни удари/, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, поради което и на основание чл. 124, ал. 2, предл.1 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на 5 /пет/ години „лишаване от свобода", и е оправдан по повдигнатото по-тежко обвинение за престъпление по чл. 124, ал.1, предл. първо НК. По чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор. Съгласно чл.. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 25.04.2012 г. до 04.06.2012 г., както и времето, през което на подсъдимия е наложена мярка за неотклонение „домашен арест", считано от 04.06.2012 г. до влизането на присъдата в сила, като съгл.чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК - един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода, както и два дни домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода. Съгласно чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение присъда № 265/07.03.2012 г., постановена по НОХД № 1786/2011 г. по описа на Пернишкия районен съд, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.На основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание да бъде изтърпяно при строг режим в затвор.Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства. С атакуваното въззивно решение № 158 от 09.05.2013 год., постановено по внохд№296/2013 год. на Апелативен съд гр.София, образувано по жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е изменена като деянието е преквалифицирано по чл. 124, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание на три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Правната оценка на установените, съгласно правилата на НПК, фактически данни от предмета на доказване е правилна. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона, поради което не е налице твърдяното в жалбата касационно основание за отмяна на въззивното решение. Неоснователни са твърденията за наличие на неизбежна отбрана без превишаване на нейните предели. Установено е по делото, че на инкриминираната дата подсъдимият е бил подложен на два пъти от непосредствено противоправно нападение от пострадалия. От значение за правилната квалификация на деянието в конкретния случай е второто нападение от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия – отново удряне с камшик, блъскане, нанасяне на юмручни удари. Основателно е преценено, че кратковременното прекъсване на нападението не означава, че то е прекратено, поради което правилно е приета за несъстоятелна квалификацията на първостепенния съд за извършване на деянието от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за дееца. Отчетени са физическите данни на нападателя и тези на подсъдимия, мястото и времето на деянието, психическото състояние на подсъдимия и всички фактори, които са били от естество да повлияят на реалното съотношение на силите. Основателно съдът е приел, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй като не се е налагало за отблъскването на нападението подсъдимият да използва нож, който безспорно е средство, годно да причини смърт. Съставът на ВКС споделя правните съображения в мотивите на въззивното решение, че начинът и средството за защита на подсъдимия М. явно не съответстват на характера и опасността на нападението и очевидно надхвърлят необходимото за отблъскване на пострадалия. В съответствие с данните по делото, правната теория и устойчивата съдебна практика на ВС и ВКС относно института на неизбежната отбрана и неговите разновидности, съставът на САС е достигнал до правилни правни изводи, че превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението като е извършен верен правен анализ на тяхното съдържание. Данните по делото са, че пострадалият и подсъдимият са били в схватка, паднали са на земята и скопчили са се един в друг и взаимно са си нанасяли удари. Ситуацията е била динамична и пострадалият и подсъдимият са били вкопчени един в друг, като в различно време всеки един е могъл да вземе надмощие над другия. Важен елемент от обективните факти, обуславящ правилната преценка на поведението на подсъдимия по отблъскване на нападението, като надхвърлящ необходимото, е фактът, че за да нанесе ударите с нож, М. се е възползвал именно от момента, в който се е намирал върху тялото на пострадалия Т.. Правилно е преценено, че характера на нападението е обусловен от вида и обекта на защита – обществените отношения, които се засягат, а ако нападението представлява и престъпление, и обстоятелствата, които имат значение за степента на обществена опасност на деянието. Опасността на нападението се определя от обстоятелствата, в които се изразява неговата интензивност, начините и средствата, с които се извършва, броят на нападателите, времето и мястото, където е упражнено насилието и др. Изяснено е също, че при превишаване пределите на неизбежна отбрана защитата очевидно и без всякакво съмнение не съответства на характера и опасността на нападението и недвусмислено надхвърля необходимото за отблъскването му. В конкретния случай както нападението, така и ответната реакция на подсъдимия са били съзнателно насочени към телесната неприкосновеност на личността. Подс. М. е имал право на отбрана, но е могъл и е бил длъжен да не допуска явно несъответствие с елементите на нападението. При конкретните факти, според които подсъдимият двукратно е бил нападан от пострадалия, който го е удрял с камшик- направен от дърво и кабел, а впоследствие му е нанасял и юмручни удари в различни части на тялото, подсъдимият е имал право да се защити и с активни и по-агресивни действия. Но макар и не толкова едър - както пострадалият, той също е притежавал значителна физическа сила. На нивата е имало и други хора, присъстващи на нападението, които са могли във всеки момент да му помогнат в необходимостта да се защити. Като е използвал нож със сила и интензитет, надхвърлящи необходимото за отблъскването на нападателя, той е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Основателно е прието от решаващият съд, че използвайки нож, той макар и да не е целял да причини смъртта на нападателя си, е могъл и е бил длъжен да прецени настъпването на тези последици, които са надхвърляли обема на защитата. Превишаването се изразява не в това, че подсъдимият е извозвал нож за отблъскване на нападението, а в начина на използването на това хладно оръжие, което е и смъртоносно, в мястото, силата и интензитета на нанесените с него удари в тялото на пострадалия. Вземайки превес в борбата и покачвайки се върху тялото на пострадалия Т., подсъдимият е нанесъл два удара с ножа в лявото му бедро. Те са със значителна сила, за което сочат пълното срязване на лявата бедрена артерия и наполовина срязаните вена и мускул. В конкретния случай е можел да използва ножа само за сплашване или дори за нанасяне на по-леки наранявания, необходими и достатъчни за отблъскване на нападението, да респектира нападателя, докато присъстващите наблизо хора се притекат на помощ, но не и да извърши фактическа саморазправа, засягаща не само телесната неприкосновеност, но и живота на пострадалия. Нараняванията са причинени в момент, когато подс. М. е взел надмощие в борбата и се покачил върху тялото на пострадалия. Съзнанието, че е действал ненужно безкомпромисно е обективирано от собствените му думи към свид. Д. Г.: "заклах го". Правилно Софийският апелативен съд е приел, че подсъдимият не е бил в състояние на уплаха и смущение. Гневната реакция и възмущение от нападението не могат да се определят като уплаха и смущение, довели до дезориентация и объркване. Подсъдимият е знаел, че пострадалият не е бил въоръжен, докато самият той е притежавал ловджийски нож, както и че може да разчита на помощ от страна на хора, които са се намирали на недалечно разстояние. В подкрепа на този извод са показанията на свид. Г., разкриващ как в състояние на силна възбуда и яд подс.М. се заканил на пострадалия с псувня и с думите "аз сега ще го оправя". Възникналото намерение и желание за саморазправа изключват наличието на уплаха или смушения по смисъла на чл. 12, ал. 4 НК. Следва да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция, които кореспондират с данните по делото, установени от гласните доказателствени средства и от заключението на съдебно-психолого-психиатричната експертиза, че има активиране единствено на “статичните емоции”, свързани с действена активност. Тези емоции не са от естество да доведат до състояние на внезапен силен страх или на обърканост, при които да е нарушена възможността подсъдимият да получи правилна представа и да реагира със съответната за развоя на обстоятелствата преценка. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания в жалбата на подсъдимия, поради което въззивния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 158 от 09.05.2013 год., постановено по ВНОХД № 296/2013 год. на Апелативен съд гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :