Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 13.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав: ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 293 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен против въззивна присъда № 3/22.01.2019 г. на Плевенския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 1005/2018 г. С нея е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 151/27.09.2018 г., постановена от Плевенския районен съд по НОХД № 1123/2018 г., като вместо това подсъдимият В. К. Т. е бил признат за невинен в това, че на 21.12.2017 г., в [населено място], управлявал МПС – л.а. „М. ЦЛК 200” с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и кокаин (установени по надлежния ред съгласно Наредба № 30/2001 г. с протокол за съдебно-химическа експертиза), поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В протеста, поддържан в с. з. от представителя на ВКП, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Счита се, че изводите на решаващия съд по правнозначимия въпрос, дали подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества са били изградени при неправилна оценка на доказателствените материали, като незаконосъобразно са били изключени обективни данни с обвинително значение, което е довело и до неправилното му оправдаване по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК Претендира се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския окръжен съд. В с. з. пред ВКС подсъдимият и неговия защитник изразяват позиция за неоснователност на доводите в протеста, поради което и молят оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Същото становище излага подсъдимият и в последната си дума. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът е основателен. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е приел деянието за недоказано по категоричен и несъмнен начин главно поради неустановяване на употребата на наркотични вещества по “надлежен начин” съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г споменавана по-нататък в мотивите като Наредбата. (в редакцията, публикувана в ДВ., бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), която е била приложима към датата 21.12.2017 г. – в различие от записаното в обвинителния акт, че това е Наредба № 30/2001 г. Основните пропуски са се свеждали на първо място до липсата на съставен протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в който да са описани данни не само за техническото средство и неговите показания, но и такива относими към основанието за спиране и тестване на водача, (като външни признаци, поведение, реакции) и неизпълнение на задълженията, свързани със съобщаване на резултата, връчването на екземпляр на подсъдимия и прилагането на такъв към талона за изпращане за медицинско изследване. При наличието на посочените нарушения по извършване на проверката и надлежното й документиране, въззивният съд е счел, че валидността й е компрометирана. Отделно от това, по въпроса за външните признаци въззивният съд е констатирал, че съмнителни такива не са били установени и в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Същевременно, в мотивите си е отразил изрично, че кредитира показанията на полицейските служители К. В., И. Н. и В. Л., съобщили данни, че при проверката подсъдимият е бил нервен и превъзбуден. На второ място въззивният съд е изтъкнал съмнение, че доброволно дадените от подсъдимия кръвни проби са идентични на изследваните от първоначалната токсилогична експертиза, доколкото в протокола за медицинско изследване не било отразено колко проби кръв са били взети и в какъв обем, а също така в протокола за химическо/токсилогично изследване не било вписано кога, как и какви проби били постъпили, тяхното състояние и номерата на стикерите, с които са били запечатани, за да е възможно да се направи нужното сравнение. По тези причини е отхвърлено и доказателственото значение на токсилогичната експертиза, установила в изследваните проби кръв наличие на метаболити на две наркотични вещества: на тетрахидроканабинол (ТНС) – карбокси-делта9-ТНС (199 ng/ml.) и на кокаин – бензоилекгонин, а също и в урината – на кокаин и конкретно посочени метаболити на кокаина. В края на мотивите са маркирани съображения за липсата на признаци, които да сочат, че подсъдимият е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества, които да са повлияли върху способностите му за безопасно шофиране и поради това деянието не притежава необходимата степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. ВКС споделя възраженията по протеста за реализиране на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съвсем очевидно е, че в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява по “надлежен начин”, въпреки, че е повече от безспорно наличието на такава регламентация в Наредба № 1/2017 г., действаща към момента на деянието – 21.12.2017 г. След като надлежният начин не е елемент от обективната страна на престъпния състав, то доказването на изпълнителното деяние управление след употреба на наркотични вещества може да се извършва с всички допустими по НПК доказателства. В този аспект фокусирането върху формалните изисквания за установяване и документиране на деянието по Наредба № 1/2017 г., без изследване на въпроса доколко евентуални нарушения са съществени и дали могат да бъдат компенсирани чрез събиране на допълнителни доказателства, се отчита за неправилен процесуален подход, който по същество е довел и до незаконосъобразно оправдаване. С прилагането му са игнорирани показанията на полицейските служители, съобщили причините, поради които подсъдимият е бил спрян за проверка (като детайлите в тях са разкривали доста повече информация както за шофирането му преди спирането, така и след това), неговото конкретно поведение и външни признаци, създали съмнение за употребата на наркотик, които са били потвърдени при първоначалното му тестване и последващото токсилогично изследване. Съмненията за идентичност между взети кръвни проби и изследвани такива са твърде произволни, като не държат сметка за действителното съдържание на направените в съответните документи отбелязвания за техния брой, състояние и начин на постъпване за изследване, а позоваването за необходимост от запечатването им със стикери е очевидно неуместно, доколкото нормата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата не е била приложима към момента на деянието и извършваните изследвания (същата е в сила от 01.07.2018 г. - вж. пар. 2, т. 2 от ПЗР). Напълно игнорирани са били и разясненията на едно от вещите лица по токсилогичната експертиза в с. з. на 10.09.2018 г. по НОХД № 1123/2018 г. (вж. л. 47 от същото дело), че установените метаболити на посочените две наркотични вещества „се приемат за употребени в период до 12, максимум 24 часа, преди вземане на кръвната проба”. Изключването на горепосочените данни и експертни констатации без надлежната им съпоставка с останалите, събрани по делото, вкл. обясненията на подсъдимия, а по необходимост и проверката им чрез допълнителни медицински изследвания, е довело до непълна и некоректна оценка за действителната картина на деянието, което препятства и формирането на правилни изводи за неговата съставомерност. Това важи и за възможните възражения за липса на субективна страна или ниска степен на обществена опасност на деянието в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК, като проблемите в тази насока са били само маркирани, но не и разрешени по надлежен процесуален начин. В тази връзка въззивният съд си е спестил усилията чрез комплексно медицинско изследване да провери доколко отразеното от експертите по токсикология за естеството и количеството на установените метаболити в изследваните кръвни проби, а също и период на тяхното действие (вж. разяснения на един от експертите), конкретните признаци за поведението на водача, съобщени от полицейските служители, както и данните в научните изследвания, обуславят преценка за знанието на дееца, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества и каква е степента на обществена опасност на деянието, с оглед евентуалното приложение на чл. 9, ал. 2 от НК или при обсъждане на въпроса за наказанието. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския окръжен от друг състав за поправяне на констатираните процесуални нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 3/22.01.2018 г. на Плевенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1005/2018 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.