ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 505 София, 23.09.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря..................... и с участието на прокурора......................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2242 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 15086 от 2.VIII.2019 г.) на Р. Д. П. и В. И. П. - двамата от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1444 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 17.VI.2019 г., постановено по гр. дело № 5669/2018 г., с която са били отхвърлени претендираните срещу ответната ЗК „Лев Инс" АД-София - на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от по 60 000 лв. В останалата част - за отхвърляне на тези два субективно съединени преки иска на настоящите касатори срещу застрахователя до техните пълни размери от по 120 000 лв., това решение на САС е влязло в сила. Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в горепосочената негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Р. и В. П. претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който техните два субективно кумулативно съединени преки осъдителни иска срещу „Лев Инс" АД за репариране на неимуществени вреди от процесното ПТП на 19."VI 11.2013 г. да бъдат уважени до размер на претенциите им от по 60 000 лева (на колкото възлизал обжалваемият им интерес), вкл. ведно със законната лихва върху главниците на дължимите им застрахователни обезщетения, както и с присъждане на всички направени от тях по воденето на делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата двамата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол с твърдението си за „очевидна неправилност" на въззивното решение в горепосочената негова отхвърлителна част /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, поддържайки, че: „САС е интерпретирал разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП в противоположен на нейния действителен смисъл". Допустимостта на касационното обжалване се аргументира от П. още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 37/29.111.2012 г. на 1-во г. о. по гр. дело № 241/2011 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при формирането на своите решаващи изводи относно релевантните за разглеждания спор факти?" Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд с атакуваната отхвърлителна част на неговото решение и по материалноправния въпрос: „При извършване на маневра „изпреварване", дали водачът на изпреварващия автомобил дължи съобразяване на скоростта си с поведението на изпреварвания автомобил, в случай, че последният даде индикации, че ще извърши някаква маневра, която е вероятно да създаде опасност от настъпване на ПТП?" Ответната по касация /и по преките искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ застрахователна компания „Лев Инс" АД-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията в жалбата за неправилност на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. П. П. от София, конституиран в процеса като трето лице-помагач на страната на застрахователя, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от П. негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че: „на мястото на произшествието не е налице пряка, която да предполага извършването на маневра завой наляво от страна на водача на товарния автомобил, а крайпътна територия /уширение/, която се намира в противоположната посока на посоката на движение на двата автомобила и в този връзка водачът на товарния автомобил е нарушил и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП". Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Р. и В. П. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да отмени изцяло първоинстанционното осъдително решение на СГС, с което преките искове на настоящите двама касатори за неимуществени вреди срещу ответната ЗК „Лев Инс" АД са били уважени частично - до размер на по 10 000 лв. /от претендираните по 120 000 лв. обезщетения за всеки един от тях/ и при счетено за основателно на защитното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия водач на товарния автомобил „Ивеко", въззивната инстанция е приела - при едни и същи доказателства по делото - че водачът на леката кола „Тойота Корола Версо" не бил нарушил правилата за изпреварване, в частност на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП да се движи с безопасна скорост, понеже дори и при движение в пределите на максимално разрешената в този пътен участък скорост от 90 км/ч, и при предприемане на спиране с максимална интензивност след възприемане на маневрата на товарния автомобил във видимата й част - пресичането на разделителната линия, ударът между тези две МПС би бил непредотвратим, но щял да настъпи вместо в предното ляво колело на камиона, по-встрани - в лявата му част, намираща се между неговите кабина и каросерия. Така и с позоваването същевременно на водещия за леталния изход характер на причинената на водача на камиона „Ивеко" гръдно-коремна травма (разпит на в.л. М. в о.с.з. на 15.11.2018 г.), чието настъпване било резултат от притискане на тялото му върху терена, „каквото не би се получило при поставен обезопасителен колан", съставът на САС е изградил решаващия си правен извод за основателност на доводите на жалбоподателя-ответник, т.е. на застрахователя, че в процесния случай не е била реализирана хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „да е налице опасност, която водачът да е бил длъжен да предвиди, тъй като инцидентът е настъпил по време на изпреварване от страна на лекия автомобил, при ясна видимост и в този момент, дори водачът на л. а. да е установил натискане на стоп-светлини и намаляване на скоростта на товарния автомобил, той не е бил длъжен да предположи, че ще бъде предприето отбиване в насрещното платно на движението, а не по посока на движението на пътя". Обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. То не само е явно необосновано, но и относимата към разрешаването на процесния спор разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е била приложена от въззивния съд contra legem: в нейния обратен, противоположен смисъл. Вместо да е ангажиран от базисното си задължение за съобразяване на скоростта на движение - в пределите на общия законов запрет за непревишаването на стойност от 90 км/ч при движение извън населено място - с конкретната пътна обстановка, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съответно да я намали, а при необходимост и да спре, когато възникне опасност за движението, преживелият процесното ПТП от 19.VIII.2013 г. водач на участващия в него лек автомобил „Тойота Корола Версо", застраховал гражданската си отговорност като автомобилист при ответната ЗК „Лев Инс" АД, се е оказал „освободен" от състава на САС от всички тези нормативни ограничения. С аргумент, наведен в заключението на тройната авто-техническа експертиза, за непредотвратимост на удара и при скорост на движение от 90 км/ч. Така, вкл. и в грубо нарушение на правилата на формалната логика, е бил сложен знак на равенство между сблъскването между двете МПС /изпреварващо и изпреварвано/, от една страна, и конкретния вредоносен резултат, стоящ в основата на преките искове срещу застрахователя: настъпилата смърт на водача на товарния автомобил, движил се до този момент /на сблъсъка с л.а./ със скорост от порядъка на 18.34 км./ч, при включена втора предавка и видимо за изпреварващия го водач извършено вече пресичане на хоризонталната надлъжна маркировка от вида МЗ - „Единична прекъсната линия" по чл. 63, т. 3 ППЗДвП. В атакуваната си част въззивното решение е било постановено и в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ТР № 142 от 1 .XII. 1966 г. на ОСГК по гр. дело № 112/1966 г., в което по категоричен начин е изразено перманентното виждане на съда, че: „Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние". Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според т. 15 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.XI.2013 г.на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 6/2012 г., приравнено по значение на влязла в сила присъда /по см. на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/ е и решението по чл. 78а НК с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание. А според чл. 383, ал. 1 НПК: „Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда". На плоскостта на тези разграничения и предвид липсата в процесния случай на присъда /била тя осъдителна или оправдателна/ или други съдебни актове, имащи значението на такава, недопустимо е извършеното от САС de facto приравняване на съдебно потвърденото /с Опр. от 19.VIII.2015 г. на ОС-Плевен по ч. н. дело № 588/2015 г./ постановление на Окръжната прокуратура-П. за прекратяване на наказателното производство по дознание Д-180/2013 г. с влязла в сила оправдателна присъда. Напротив, гражданският съд е дължал самостоятелно произнасяне по твърденията в исковата молба на настоящите двама касатори за наличие на деликт, причинен от конституираният в процеса като трето лице-помагач на ответната ЗК „Лев Инс" АД водач на изпреварващия лек автомобил, като се ръководи от оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и принципа, че за разликата от договорната, деликтната отговорност може да бъде ангажирана и за непредвидимите вреди. В този връзка горецитираният решаващ извод на състава на САС, в който е обективирано прилагането соп(га 1е%ет на ключовата за изхода на делото разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, игнорира данните за подаден светлинен сигнал /"включен ляв мигач"/ от водача на товарния автомобил за завиване наляво, а също и онези части от заключението на автоекспертите за възможността ударът да се ограничи до средната част /а не в кабината/ на товарния автомобил „Ивеко", както и да бъдела намалена силата на този удар, „при което деформациите и последствията биха били с по-малки стойности". Предвид обстоятелството, че с разпореждане на първостепенния съд от 3.XI.2016 г. само В. Ив. Х. е бил освободен - на основание чл. 83, ал. 2 ГПК - от заплащането на държавна такса по прекия си осъдителен иск срещу ответната ЗК „Лев Инс" АД-София, ще следва да бъде указано на касаторката Р. Д. П., че тя дължи заплащане на допълнителна държавна такса за касационното обжалване съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) по своя пряк иск срещу застрахователя „Лев Инс" АД-София. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1444 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 17.VI.2019 г., постановено по гр. дело № 5669/2018 г. В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени преките искове на двамата касатори с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ срещу ответната ЗК „Лев Инс" АД до размер на претендирани застрахователни обезщетения от по 60 000 лв. за всеки един от тях УКАЗВА на касаторката Р. Д. П. чрез нейния процесуален представител по пълномощие адв. Д. Й. Н. от САК с кантора в [населено място], [улица], ет. I, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство по прекия й иск ще бъде прекратено. След надлежното внасяне от страна на касаторката Р. Д. П. на тази допълнителна д. т., делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, вкл. и на третото лице-помагач на ответното по преките искове застрахователно дружество. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2