Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * изменение на трудовото правоотношение * трудово възнаграждение * допълнително споразумение * споразумение за намаляване на трудово възнаграждение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 216


София, 17.07.2012 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 724 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1573 от 14.12.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение от 17.12.2010 година по гр.д. № 11650/2010 година на Софийски градски съд, с което е признато за установено на основание чл. 357 КТ, че между И. С. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] е налице валидно трудово правоотношение от 17.07.2007 г. при месечно трудово възнаграждение 500 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 118, ал.1 КТ - може ли да бъде променено уговореното трудово възнаграждение по взаимно съгласие на страните без други изменения на трудовото правоотношение.
По изведения въпрос по приложението на чл. 118 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното:

В чл. 118 КТ е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. В съответствие с чл. 9 ЗЗД, всяко друго изменение на уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и начина и периодичността на плащането му, продължителността на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение. С допълнително споразумение, по взаимно съгласие страните могат да уговорят и намаление на размера на трудовото възнаграждение, доколкото минималният му размер не е определен с нормативен акт. При липса на порок на волята на договарящите, уговорката за намаляване размера на трудовото възнаграждение не е недействителна и без да е уговорена промяна в останалото съдържание на трудовия договор.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 17.07.2007 г., ищцата е изпълнявала длъжност „Мениджър продажби” при ответника [фирма] срещу месечно възнаграждение от 500 лева и допълнително възнаграждение при изпълнение на определени в договора показатели. На 22.01.2008 г. между страните е било подписано допълнително споразумение, с което трудовото възнаграждение е било намалено на 250 лева месечно при уговорени процент на допълнително възнаграждение за доход от застрахователни премии по застрахователни договори, сключени от агенти, обучавани и контролирани от ищцата. На 22.01.2008 г. ищцата е сключила и граждански договор с дружество [фирма] срещу месечно възнаграждение от 250 лева и допълнително възнаграждение в процент от приход по застраховки, платимо в сроковете и при условията на трудовия и договор с ответника [фирма]. Работодателят [фирма] и възложителят на работата по гражданския договор [фирма] са дъщерни дружества на [фирма]. При така установените факти в решението е признато за установено на основание чл. 357 КТ, че между И. С. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] е налице валидно трудово правоотношение от 17.07.2007 г. при месечно трудово възнаграждение 500 лева. Прието е, че постигнатата между страните по трудовия договор уговорка в допълнително споразумение от 22.01.2008 г. за намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 250 лева е недействителна, тъй като не е намален обема на работата, няма промяна в останалото съдържание на трудовия договор, а уговорените проценти върху постъпили премии по отделни застраховки са неясни. Искът срещу ответника [фирма] е прекратен като недопустим с влязло в сила решение при условията на чл. 296, т.2 ГПК.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът, в нарушение на чл. 118 ГПК и чл. 9 ЗЗД е приел за недействителна уговорката за намаление на трудовото възнаграждение, постигната по взаимно писмено изразено съгласие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.
Изводът на въззивният съд, че постигнатата между страните по трудовия договор уговорка за намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 250 лева е недействителна, поради това, че намаляването на възнаграждението не е обусловено от намален обема на работата, нито от друга промяна в съдържанието на трудовия договор е неправилен, формиран в нарушение на чл. 9 ЗЗД. Неправилен е и изводът, че уговорените в допълнителното споразумение от 22.01.2008 г. проценти върху постъпили премии по отделни застраховки са неясни. Извън обстоятелството, че и без промяна на допълнителното възнаграждение, страните могат свободно да уговорят намаляване на основното трудово възнаграждение, то уговорките не са неясни – работодателят се е задължил, а ищцата е приела, че на база приходите по застраховки в [фирма] ще се изплаща различен процент върху постъпилите премии по различните видове застраховки.
Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановяване на ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът за признаване на установено, че уговореното между страните трудовото възнаграждение за периода след 22.01.2008 г. е в размер на 500 лева се отхвърли като неоснователен. Трудовият договор от 17.07.2007 г. е изменен с допълнително споразумение от 22.01.2008 г. за намаляване на месечно трудово възнаграждение от 500 лева на 250 лева, поради което претенцията за признаване на установено, че няма промяна в трудовото възнаграждение е неоснователна. Въведеното от ищцата твърдение, че допълнителното споразумение е недействително, поради упражнена при сключването му принуда върху волята и не е установено – страната по договора може да претендира унищожаването му на основание чл. 30 ЗЗД само когато насрещната по договора страна или друго лице са възбудили в нея основателен страх – страх за живота, здравето, честта или имуществените и интереси, каквито факти по делото не са установи, нито в тази насока са въведени конкретни твърдения. Твърдението, че предложението на работодателя за намаляване на трудовото и възнаграждение е отправено с цел избягване на внасяне на осигурителни вноски не следва да бъде обсъждано във връзка с довода за упражнена принуда, тъй като не може да бъде окачествено като заплаха, насочена срещу ищцата, довела до опорочаване волята и при подписване на споразумението. По делото не е установено и че сключеното с работодателя допълнително споразумение е в заобикаляне на закона. Осигурителните вносни са внасяни от работодателя върху размера на уговореното и действително изплащано на ищцата трудово възнаграждение; ищцата е приела, че ще и бъде изплащан този размер възнаграждение; че ще получава и суми по граждански договор с друго дружество, а уреждането на начина на внасяне на осигурителните вноски по гражданския договор с [фирма] няма отношение към трудовото и правоотношение - въпросът дали сключеният граждански договор с [фирма] е прикривал трудов договор е извън предмета на делото по иска срещу ответника [фирма], [населено място]. Липсват доказателства и че дружество [фирма] е действало като подставено лице, плащайки възнаграждение от името и за сметка на работодателя. Така твърдяната симулация не е установена, тъй като единственият поддържан за доказването и довод относно съдържанието на уговорката в чл. 4 от гражданския договор от 22.01.2008 г. е неоснователен. Уговорката в чл. 4 от договора, съгласно която възнаграждението по гражданския договор ще се изплаща в сроковете и при условията на трудовия договор с ответника [фирма] по съдържанието си е препращане към друг известен на страните частен документ, без да установява симулативност на съглашението.


Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 17.12.2010 година по гр.д. № 11650/2010 година на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, с което е признато за установено на основание чл. 357 КТ, че между И. С. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] е налице валидно трудово правоотношение от 17.07.2007 г. при месечно трудово възнаграждение от 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 357 КТ за признаване на установено, че възникналото по договор от 17.07.2007 г. трудово правоотношение е продължило след 22.01.2008 г. при трудово възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: