Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * разпознаване на лице * разпознаване по снимков материал * изменение на обвинението * анализ на доказателствена съвкупност * авторство на деянието * Кражба, представляваща опасен рецидив * множество осъждания * обществена опасност на деец

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

231

 

С  о  ф  и  я, 26 април 2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  16  а п р и л  2010  година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                          ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

 

при секретар Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Димитър Генчев

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 145/2010 година.

 

Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Направено е искане от осъдения К. Н. Н. от София по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 215/25.06.2009 г. по ВНОХД № 269/2009 г. на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, без да е уточнен стадия на процеса.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Осъденият Н. , лично и чрез защитника си адв. Н. Делчев от САК моли да бъде уважено искането му.

 

Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 26/06.10.2008 г., постановена по НОХД № 2877/2007 г. на Софийския градски съд отговорността на подсъдимия К. Н. Н. от София е ангажирана за извършено на 10.08.2006 г. в София престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК и в съучастие с другите двама подсъдими по делото Р. С. и Т. К.

Със същата присъда последните двама подсъдими Р. С. и Т. К. са признати за невинни и са оправдани по предявеното им обвинение в съучастие с Н. да са извършили престъпления съответно по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за първия и по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК за втория.

Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Н с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при непълнота на доказателствата с искане за отменяването й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване под законовия минимум на размера на наложеното му наказание, но с въззивното решение тя е изменена досежно мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а в останалата част е потвърдена.

Въззивното решение е било съобщено на служебния защитник на подс. Н. адв. И. Абаджиев от САК на 02.07.2009 г. и втори път на 22.07.2009 г. за подсъдимия, след получаване на сведения, че на посочения адрес по делото последният не е открит, а уведомлението е върнато със забележка, че от 2 години не живее там, а нов адрес не е бил установен. На 28.10.2009 г. в СГС е постъпило искане от осъдения Н. за групиране на наказанието, наложено му по настоящето дело (като изрично е посочено влизането на присъдата в законна сила), с наказания по предишни негови осъждания. Като адрес за призоваване е посочен известният по делото в София, на който адрес молителят Н. е бил призован за насроченото открито съдебно заседание на 14.12.2009 г. чрез майка му З. К. Х. на 08.12.2009 г. По делото е представено и пълномощно за договорно нает от него защитник на 10.11.2009 г. – адв. Н. Делчев от САК, с когото осъденият се е явил на разглеждане на делото пред СГС. С протоколно определение от 14.12.2009 г. е извършено групиране на наказанията по установените по делото осъждания с влезли в сила съдебни актове, което определение е било обжалвано пред Апелативен съд-София и с определение № 58 от 02.03.2010 г. по ВЧНД № 28/2010 г. извършеното групиране е потвърдено, като е приспаднат от размера на наложеното му общо наказание времето на изтърпяване на наказания с лишаване от свобода или на мярка за неотклонение “задържане под стража” по някои от наказателните производства.

Искането от страна на осъдения К. Н. на основание чл.420, ал.2 от НПК е подадено в СГС на 08.02.2010 г. При провеждане на съдебното заседание на 28.05.2009 г. пред въззивния съд се е установило, че за заседанието той е бил призован чрез началника на затвора София на 21.05.с.г., но съдът едновременно с това е бил уведомен, че Н. е бил освободен от пенитенциарното заведение на 22.05.2009 г. “по изтърпяване” и няма да може да бъде осигурен. Призовката от известния по делото негов адрес е била върната със забележка, че от м.март 2007 г. не живее на адреса. Това е налагало, при неговото явяване в съдебното заседание на 28.05.2009 г. пред апелативния съд, да се уточни и запише в протокола на кой адрес живее като настоящ такъв, за да може да бъде уведомен своевременно за съдебния акт, ако такъв не бъде постановен в същото съдебно заседание. Полученото за него уведомление от служебния му защитник адв. А не може да бъде прието като редовно уведомление най-малкото за това, че нему е било възложена защитата му, когато Н. е бил в затвора и не е ясно дали получавайки уведомлението до него, е бил в състояние да му го връчи. От друга страна, от изявлението на Н. пред ВКС и подаденото пред СГС чрез адв. Н. Делчев искане за групиране на наказания, включително и на това по НОХД № 2877/2007 г. като влязло в законна сила, следва да се приеме, че той е бил известен за въззивното решение, не го е обжалвал в законния срок, но и от тогава следва да тече срокът по чл.421, ал.3 от НПК за подаване на искането на основание чл.420, ал.2 от НПК.

Затова Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, не обжалвано пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество обаче, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

От досъдебно производство делото е протекло с проблеми заради пропуските на разследващия орган и липсата на други очевидци на случилото се извън пострадалата св. М. Те обаче не са останали извън анализа на доказателствените материали още от първоинстанционния съд, които са били подложени на внимателна проверка и от въззивния съд. Пострадалата доста подробно е описала както групата, сред които преди деянието е бил нападателят й, но и отличителните белези на последния, по които е категорична, че го е разпознала както при проведеното разпознаване, така и в съдебното заседание. Неопитността на дознателката, провела първоначалните следствени действия, включително разпознаванията на подс. Н. и подс. Каменов, а по снимков материал – и на подс. Стамов обективно е намерила отражение в протоколите за тези следствени действия, като вместо да отрази своевременно объркването на св. М при отделните разпознавания със съответни забележки, които да се приподпишат от участващите поемни лица и от разпознаващия, е задълбочила грешката, оформяйки и разпознаването по снимки по недопустим начин. Това е дало основание и на двата инстанционни съдебни състави да изключат като годни доказателствени средства протоколите за разпознаване на л.24 и л.26 от досъдебното производство. В тази насока допълнително е разпитано едното поемно лице св. С, чиито показания до известна степен са посочили причините за “объркването” на пострадалата и невярно отразените й констатации за нападателя й и съучастниците му. В крайна сметка, изводите на съда кой в действителност е издърпал найлоновата торбичка от ръката й са следствие на внимателен анализ на доказателствените материали, на детайлна проверка на твърденията й, в резултат на което постигането на обективната истина за случилото се не е резултат на предоверяване на единствения свидетел М, а при спазване на принципите в чл.13, 14 и чл.107, ал.3 и 5 от НПК. В тази насока е било променено и вътрешното убеждение на държавния обвинител, който при условията на чл.287, ал.1 от НПК е изменил обвинението срещу осъдения Н. , определяйки го за извършител на деянието, макар и да е запазил възприетата квалификация като грабеж в съучастие с другите двама подсъдими. Дори и от обясненията на подс. Стамов, който е отрекъл въобще този ден да е бил с другите двама подсъдими, могат да се извлекат косвени данни за случилото се – ако и да “не е бил с тях” в парка, той се позовава на това, което “ще каже жената” (пострадалата св. М) пред съда, очевидно, защото знае какво тя е видяла и кого да я ограбва. От обясненията на подс. Каменов и данните от СППЕ пък се изяснява и връзката между тримата, особено между него и осъдения Н. като наркотично зависими лица. Необяснимо е поведението на осъдения Н. вън от процеса по установяване авторството му по настоящето дело – той е присъствал на откритото съдебно заседание пред въззивния съд, когато е бил освободен от затвора, но не се е заинтересовал за резултата от въззивната проверка, след като не е постигнал оправдаване, а впоследствие е упълномощил адвокат не за обжалване на въззивното решение пред ВКС, а за участие в производство по реда на чл.306 от НПК и едва когато му е било наложено за множеството му престъпления едно сравнително тежко наказание, е решил да се възползва от реда на глава 33 от НПК за възобновяване на делото, която непоследователност е индиция не в негова полза.

ВКС намира, че въззивният съд е направил необходимия всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, проверил е, с оглед развитите от жалбоподателя оплаквания, направените изводи по фактите в проверявания от него съдебен акт и е дал убедителен отговор защо също възприема истината да бъде извлечена от показанията на пострадалата, а е отрекъл вяра на твърденията на Н. и останалите двама подсъдими, които са били оправдани поради липса на участие в упражняването на насилие или в отнемането на вещите от последната. Показанията й за проявена ловкост за измъкване на торбичката от ръката й са мотивирали съда да не приеме факта за приложена спрямо нея сила, намерило отражение в правната квалификация на извършеното. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, нито пък позоваване на негодни доказателствени средства, поради което не е налице основание за възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Както за авторството на деянието, съдът е дал и вярна правна оценка на фактите за извършеното спрямо пострадалата, приемайки най-благоприятната за осъдения Н. квалификация по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК (която не е могъл и да промени при липса на протест). Видяната от пострадалата ловкост в действията му е мотивирало първоинстанционния съд да определи деянието като кражба при условията на опасен рецидив и да го оправдае за грабеж. Извършителството му е уточнено при изменение на обвинението от прокурора в съдебното заседание, поради което не е ограничено по никакъв начин правото му на защита, а оправдаването на съподсъдимите му С. и К. обезмисля оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с посочването им като негови помагачи. Те и обективно не са били такива, доколкото няма данни да са извършвали действия, с които да са облекчили по някакъв начин осъдения Н. да достигне до пострадалата и да й въздействат върху психиката или да са й приложили по някакъв начин сила или заплашване, за да й бъде отнета торбичката от ръката и да бъде установена фактическа власт върху вещите й с цел да бъдат противоправно своени от тримата. Поради това не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Развито е и оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения Н. наказание. То е било определено при условията на чл.54 от НК на предвидения за престъплението законов минимум, като няма доводи против отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. ВКС намира, че наложеното на Н. наказание е съответно на обществената опасност на извършеното и на самия него като престъпен деец с множество осъждания, с данни за редица висящи производства за други престъпления, главно кражби, на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи такива, нито пък наказанието му се явява несъразмерно тежко на извършеното спрямо не само пострадалата, но и спрямо внучето й с оглед причинения му стрес от деянието. Затова и изводите на съда, че спрямо Н. следва да се приложи по-осезателна санкция са правилни и законосъобразни и няма основание за проява на по-голямо снизхождение.

Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Н. Н. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 215/25.06.2009 г. по ВНОХД № 269/2009 г. на Софийския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: