Р Е Ш Е Н И Е № 466 Гр.София, 30.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1510/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 5/16.01.12 г., постановена от РС-Мадан по Н.О.Х.Д.210/11 г., подсъдимият С. А. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,ал.1, б.А НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е времето, през което лицето е било задържано по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 05.12.11 г. С решение №30/ 29.02.12 г.,постановено от ОС-Смолян по В.Н.О.Х.Д. 16/12 г., е потвърдена посочената присъда на РС-Мадан. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /29.02.12 г.-17.07.12 г./, е постъпило искане за възобновяване на въззивното наказателно производство с оплаквания за допуснати нарушения на чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК. Настоява се за изменение на решението в насока на намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането с изложените в него доводи. Представителят на ВКП намира, че не следва да се възобновява наказателното производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: В искането са релевирани възражения, които цифрово са описани като касационни основания по чл.348,ал.1, т.2 и 3 НПК. Същевременно обаче е развит и довод за неприложение на нормата на чл.55 НК. Словното съдържание на отправената претенция навежда на извод за въздигане и на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. ПО ДОВОДИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. На първо място в искането за възобновяване се твърди, че е нарушено правото на защита на К., като съдът не е допуснал назначаване на медицинска експертиза с цел изясняване на намалената и отслабена волева задръжка при умствена недоразвитост на лицето. Нито на първата инстанция, нито пред второстепенния съд има отбелязвания за подобно процесуално искане, отправено от осъдения и/или неговия защитник. В кориците на делото се съдържа информация за несъгласие да се приеме съдебно-икономическото експертно заключение, депозирано пред РС-Мадан, но нищо различно в експертен смисъл. Така че лансираното възражение е неоснователно от една страна поради казаното, а от друга-в кориците на делото липсват доказателства, които да навеждат по някакъв начин на извод за необходимост от назначаване на психиатрична експертиза с цел изследване на психичния статус на осъдения в контекста на възведеното му обвинение. А установеното по свидетелски показания и от самия К. негово пияно състояние само по себе си не е достатъчно за назначаване на коментираната експертиза. На второ място, в искането е изписано изречение, че съдът не е обсъдил възражението за грешна квалификация на деянието, изложено в Маданския РС. Повече пояснения липсват. Не става ясно дали се има предвид липса на отговор и от двете съдилища или само от второстепенния съд, нито пък какво точно възражение се има предвид. Ако то е свързано с искането за приложение на чл.194,ал.3 НК и следваща поради това невъзможност за квалификация на деянието като такова по чл.196 НК, то съдилищата са дали отговор на този въпрос и ВКС се присъединява към решението им. Ако пък се има предвид сочената в жалбата пред въззивния съд нужда от квалифициране на деянието по чл.197,т.2 НК, то същата отново е свързана с неприетата в квалификационен план позиция за това, че основното извършено деяние е такова по чл.194,ал.3,а не ал.1 НК от една страна. От друга- в третирания законов текст става дума за връщане /доброволно/ на предмета на престъплението или негово заместване. В случая процесният мобилен телефон и сим картата към него са взети от извършителя от един от свидетелите, който, заедно с друг свидетел издирил лицето. Впоследствие инкриминираните вещи били предадени на полицейски служител. Така че не може да става дума за доброволно предаване или заместване на вещта по смисъла на чл.197 НК. ПО ДОВОДИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.3 НПК. На първо място се претендира неправилно отчитане като отегчаващо обстоятелство на миналите осъждания на дееца, тъй като те влизали в квалификацията на деянието и така се нарушавала нормата на чл.56 НК. Казаното би било вярно, ако К. бе осъждан само веднъж преди процесното деяние и предишното му осъждане формираше квалификацията “опасен рецидив” по смисъла на чл.29,ал.1,б.А НК. Видно от свидетелството за съдимост на К., той е осъждан многократно, което е и описано по обстоятелствената част на обвинителния акт,но не формира квалификацията по смисъла на чл.56 НК. Съдилищата по фактите са имали предвид миналите осъждания, извън това, определящо престъплението по настоящото дело като такова, извършено при условията на опасен рецидив. Подобен подход е законосъобразен и допустим. Вярно е обаче изтъкнатото в искането за възобновяване, че РС-Мадан и ОС-Смолян не са съобразили при оценката на облекчаващите несъставомерни субективни елементи признанията на осъдения и факта, че той доста скоро след отнемането е върнал мобилния телефон и сим картата към него. В тази връзка се явява несъстоятелно заключението на съдилищата по същество, оспорено от защитата, за затруднено общуване с близки и познати от страна на пострадалото лице. Още повече,че последното доста неблагоразумно е оставило апарата си със свободен достъп до него. ПО ДОВОДА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. И РС-Мадан, и ОС-Смолян не са счели за налични предпоставките за приложение на нормата на чл.55,ал.1,т.1 НК. В тази връзка са отразили общи доводи и най-вече са се позовали на предишните осъждания на дееца и високата му лична степен на обществена опасност. По мнение на ВКС е налице едно изключително смекчаващо вината обстоятелства, в светлината на което и най-лекото, определено на К. наказание, се явява несъразмерно тежко. Това е ниската стойност на отнетата вещ- мобилен телефон и сим карта към него за обща сума 102,20 лв. Наистина, решаващите съдилища са отчели този фактор като смекчаващ, но той, огледан на плоскостта на общия фон, при който е извършено престъплението и малкото време, минало до връщане на вещите на собственика, дават повод на настоящата инстанция да приеме, че следва да бъде приложена нормата на чл.55,ал.1,т.1 НК. На осъдения трябва да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца, който срок се явява необходим и достатъчен за изпълнение на целите на наказанието, прогласени в разпоредбата на чл.36 НК. В крайна сметка така се стига и до намаляване на определеното наказание. В тази връзка въззивното наказателно производство следва да бъде възобновено и да бъде изменено решението, постановено от ОС-Смолян, което по същество означава преценка за положението на осъдения, с ясна насоченост в негова полза. Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.3 вр.чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.16/12 г.по описа на ОС-Смолян. ИЗМЕНЯВА решение №30/29.02.12 г.,постановено от ОС-Смолян по В.Н.О.Х.Д.16/12 г.,както следва: На основание чл.55,ал.1,т.1 НК определя на С. А. К. за извършеното от него престъпление по чл.196,ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/