2 Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 05 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1087 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 5898/12 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия З. Д. З. на основание чл.339, ал.1, във връзка с чл.2, ал.2 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода, условно за срок от 3 години. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. По внохд № 4177/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Софийският градски съд отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея постановил нова присъда - № 38 от 10.02.2016 г., с която оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК и се произнесъл по веществените доказателства. Срещу новата присъда на СГС е постъпил касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за осъждане на подсъдимия по възведеното му обвинение. След запознаване с мотивите на оспорената нова присъда, е депозирано допълнение, в което са изложени данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Подсъдимият лично и защитата му изразяват становища за отсъствието на основания за отмяна на въззивната присъда. Представя се писмена защита. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е основателен, макар и не по всички посочени в него причини. За да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение въззивният съд е приел, че заради изключването на протокола за претърсване и изземване от 14.02.2006 г. в жилището на подсъдимия, по делото липсват доказателства за това, че той е държал в последното инкриминираните взривни вещества (л.52 от мотивите). Съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК; взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обстоятелствата по чл.102 от НПК подлежат на изясняване чрез всички видове доказателствени средства, като нито едно от последните няма предварително определена сила. Тъкмо такава сила е признал СГС на протокола за претърсване и изземване, като е счел, че изключването му от доказателствената съвкупност, „влече след себе си негодност на всички веществени доказателства, иззети/приобщени в хода на претърсването”. Иначе казано, въззивният съд е приел, че намирането на инкриминираните вещи и изземването им от дома на подсъдимия са факти, които не могат да бъдат установявани в наказателния процес посредством други източници на доказателства, а единствено и само чрез съответния протокол. От съществено значение за правилното решаване на делото са показанията на свидетелите С. и Ж. – поемни лица. СГС е заявил в мотивите, че обсъжда показанията им, дадени от тях пред първоинстанционния съд, в хода на въззивното съдебно следствие и на досъдебното производство пред съдия, последните приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК(л.49). Последното е било предопределено от заявеното от двамата свидетели пред СГС, че е налице липса на спомен (обяснимо доколкото през 2016 г. свидетелите е трябвало да изяснят възприетото от тях през 2006 г). По-важно е друго, че съдът дължи анализ и преценка на събраните от него доказателства. Добре е видно, а е и налице нарочно определение на СГС (л.42 от внохд), че показанията на свидетелите С. и Ж., дадени от тях пред друг съдебен състав – първоинстанционния такъв, не са приобщени във въззивното съдебно следствие по единствено възможния начин – чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Щом СГС е счел, че повторният разпит на коментираните свидетели е необходим, и при заявената от тях липса на спомен, той е бил длъжен да приобщи към материалите по делото не само показанията им от досъдебното производство, снети по реда на чл.223 от НПК, но и тези, дадени от тях пред друг съдебен състав, каквито са двата първоинстанционни съдебни състава (първоинстанционното разглеждане на делото се характеризира със съдебни следствия, проведени последователно от два съдебни състава). Така показанията на същите свидели, дадени от тях пред СРС – на л.л.75 и 119 за С. и л.л.76 и 120 за Ж., не са включени в съвкупния доказателствен материал надлежно и въззивният съд не е могъл да ги цени, а и фактически не са ценени, което добре е видно от мотивите на съдебния акт. ВКС намира за необходимо да отбележи, че СГС е обосновал заключението си да изключи посочения по-горе протокол, включително и с аргументи за възможно чуждо неправомерно поведение, съответно мотивирано (по причини, изложени на л.51). Пропуснал е обаче да изложи съображения, въз основа на кои данни, съществуващи в кориците на делото, са направени тези изводи. Предприетия от СГС процесуален подход всъщност игнорира съществената по делото улика – наличието на биологичен материал от подсъдимия върху определени части от опаковката на инкриминираните вещи. Доказателствената дейност на СГС очевидно е в отклонение на споменатите по-горе принципи, което очертава наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предопределящо цялостна отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да събере всички налични по делото доказателства, да ги анализира внимателно и ясно да посочи въз основа на кои доказателства прави изводите си по фактите. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 38 от 10.02.2016 г., постановено по внохд № 4177/15 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: