2 Р Е Ш Е Н И Е № 143 гр. София, 28.06.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4498 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. против решение №152/13.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 201/2017 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т.. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не ся явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, като процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно правомощията на въззивния съд при направено от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане и преценката на въззивния съд, че същото не представлява възражение за извънсъдебно материалноправно прихващане, а е упражнено като средство за защита в процеса от страна на ответника. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: В трайно установената си практика ВКС приема, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска. Горното се отнася както до неправилната квалификация на предявен иск, така и по отношение на направените възражения от страните, в т.ч. и по отношение на направено възражение за прихващане, независимо от неговия характер на средство за процесуална защита или материалноправно прихващане. Въззивният съд е приел, че с писмения отговор на исковата молба ответникът е направил процесуално възражение за съдебно прихващане като средство за защита срещу иска, което се различава от материалноправното възражение за извънсъдебно прихващане, което първоинстанционния съд е разгледал. Прието е, че при евентуална основателност на направеното процесуално възражение за прихващане, ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост – чл.298 ал.4 от ГПК. Съдът е направил извод, че Окръжен съд – Русе недопустимо се е произнесъл по същество не по направеното с писмения отговор на исковата молба от ответника процесуално възражение за съдебно прихващане като средство за защита срещу иска , а по извънсъдебно материалноправно възражение за прихващане, каквото не е предявявано от ответника. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че решението на Окръжен съд – Русе , в частта му, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата 13 418.60 евро до размер на 45 000 евро, предвид уважаването на извънсъдебно материалноправно възражение за прихващане на ответника, следва са се обезсили като постановено по непредявено такова възражение и делото да се върне на Окръжен съд – Русе за произнасяне от друг състав на същия съд по направеното с писмения отговор на исковата молба от ответника процесуално възражение за съдебно прихващане със сумата 61 746.92 лв. Предвид отговора на така поставения и формулиран правен въпрос, решението на апелативния съд е неправилно. При това положение въззивният съд е следвало да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателността или неоснователността на иска, както и по направеното възражение за прихващане. Като е приел, че първоинстанционното решение е постановено по непредявено възражение за прихващане, въззивният съд е нарушил процесуалния закон, което налага въззивното решение да бъде отменено изцяло и делото върнато на друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по спора в съответствие с действителната правна квалификация на възражението. Разноските по делото следва да се определят и присъдят при новото разглеждане на спора, като се вземат предвид и направените съдебни разноски и в настоящото производство. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №152/13.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 201/2017 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Т.. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.