Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 760                  София,  16.10.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  2260/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 400 от 08.10.2008г., постановено по настоящото дело № 2260/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV В отд., № 45 от 18.02.2008г. по гр.д. № 3887/2007г., по касационна жалба на Е. В. Й.. Ответникът по касация М. болница за активно лечение и спешна медицина /МБАЛСМ/ „Н. И. П. ” ЕАД гр. С. в представения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт П. Р. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса налице ли е реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ „Н. И. П. ” ЕАД, извършено с решение на СД от 06.07.2006г. и заповед № 496/07.07.2006г. на изп. директор, послужило за основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ за прекратяване на трудовия договор на Е. Й. С влезлите в сила решение от 10.04.2007г. по гр.д. № 19162/2006г. на СРС, ІІ ГК, 77 с-в и решение № 35 от 08.02.2007г. по гр.д. № 19161/2006г. на СРС, ГК, 55 с-в исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 са уважени като е прието, че е осъществено вътрешноорганизационно преустройство със запазване на част от дейността – по първото дело съдът е приел, че тази част е 15 %. По двете дела съдът е приел, че не е налице реално и пълно закриване на дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека, а сливане на две лаборатории – обща и специализирана, които са осъществявали една и съща дейност. С решение от 16.04.2007г. по гр.д. № 19159/2006г. на СРС, ІІ ГК, 72 с-в е прието, че е налице действително закриване на част от предприятието, тъй като само малка част от дейността на закритото звено е преминало към друга обособена част – Централната клинична лаборатория. По това дело исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени поради неправилно извършен подбор. С въззивното решение на Софийски градски съд, ІV В отд., № 45 от 18.02.2008г. по гр.д. № 3887/2007г., предмет на касационен контрол по настоящото дело, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Е. В. Й. са отхвърлени с мотиви, че преминаването на около 10% от дейността на закритото отделение към друго звено на болницата не сочи на вътрешноорганизационно преустройство, а на закриване на част от предприятието. Преустановена е 90% от извършваната от закритото отделение дейност. В сравнение с общия обем дейности тези, които са преустановени изцяло, обосновават извод за закриване на дейността на отделението. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: От изслушаната в първоинстанционното производство експертиза от вещо лице специалист по клинична лаборатория, се установява, че около 10% от изследванията, които са правени в закритото отделение, са преминали към клиничната лаборатория, а останалите изследвания са прекратени. От изготвената от вещото лице таблица /л. 43/ е видно, че част от дейността на двете звена – отделението и клиничната лаборатория, са се дублирали, а само малка част от извършвани от отделението изследвания след закриването му са преминали към клинична лаборатория. Това са шест показатели от общо 18-те показатели от изследване на венозна кръв, изследване на тиреостимулиращ хормон и FT4, и изследване дигоксин, но с друг метод. Останалите изследвания, които според вещото лице са около 90% от дейността и видно от посочената таблица са се извършвали само в отделението, не са преминали към Клинична лаборатория. Изложените фактически обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че е осъществено реално закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.първо КТ. ВКС трайно приема, че при премахване на щатна бройка от щатното разписание на предприятието съкращаването е фиктивно, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, и е реално /действително/ когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. По аналогия следва да се приеме, че когато част от дейността на закритото звено на предприятието е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е осъществено реално закриване на част от предприятието. В случая към извършваната от клинична лаборатория дейност са преминали част от извършваните от закритото отделение изследвания, съставляващи около 10% от дейността му, следователно съществената и значителна част от дейността на отделението е закрита. Действително в случая е имало и дублиране на част от изследванията в двете звена, но 90 % от осъществяваната само от отделението дейност е прекратена. По изложените съображения ВКС намира за правилно становището, изразено в решение от 16.04.2007г. по гр.д. № 19159/2006г. на СРС, ІІ ГК, 72 с-в и в обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразно извършен подбор. По делото липсват доказателства за извършен от работодателя подбор, но ВКС намира за необходимо да се посочи, че когато подборът не е задължителен, както е в случая /тъй като се премахва цялото отделение/, работодателят може съгласно чл. 329, ал. 1 КТ да извърши подбор за да уволни работници или служители, чиито длъжности не се премахват и да остави на работа работници или служители, чиито длъжности се премахват, в интерес на работата и по критериите на същата разпоредба. В този случай извършеният от работодателя подбор подлежи на съдебен контрол. При уволнението на Е. Й. обаче такъв подбор по чл. 329, ал. 1 КТ не е извършван – уволнена е служителка, чиято длъжност е премахната със закриването на отделението. В този случай дори и работодателят да е съставил сравнителна таблица по показателите образование, квалификация и пр. между отделни служители, той не съставлява подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.   Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІV В отд., № 45 от 18.02.2008г. по гр.д. № 3887/2007г.   Председател:   Членове: