7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 683 София, 29.11.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 345/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника [община] чрез процесуален представител адв. Н. Н. срещу решение № 242 от 01.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 375 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 15/2017 г. на Плевенски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [община] е осъдена да заплати на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД, [населено място], [община] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер 44 312,83 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в противоречие с решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Великотърновски апелативен съд е приел, че [община] не е спазила специалната процедура по чл. 16 ЗАЗ, дължимата арендна вноска от арендатора на арендодателя е договорената, а не увеличената едностранно с решение на Общинския съвет, както и че дължимата сума е заплатена чрез ЧСИ В. С. на 03.02.2016 г. Според касатора спорният въпрос е дали издаденото удостоверение № У-372/16.08.2016 г. е отразило действително дължимите суми на [община] от „Сортови семена - Вардим“ ЕАД по сключените арендни договори и дали с посочената в него сума [община] се е обогатила неоснователно. В касационната жалба се поддържа становище, че в издаденото от [община] удостоверение № У-372/16.08.2016 г. правилно са отразени дължимите суми съобразно настъпилите промени в наредбата и тарифата на Общински съвет Гулянци, което съответства и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда в противоречие с практиката на ВКС - решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о.: 1. „Допустима ли е актуализация на арендната вноска по аренден договор в случай, че страните по него са я договорили при подписването му или промяната задължително следва да е по реда на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ?“ 2. „Представлява ли изменение на аренден договор - в частта за задължителната арендна вноска, актуализацията на арендното плащане, уговорена между страните при подписване на договора?“ Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на решението, с оглед изводите на въззивния и първоинстанционния съд за приложението на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ. Ответникът „Сортови семена- Вардим“ ЕАД, [населено място], [община], област Велико Т. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Г. Г. в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради неотносимост на поставените въпроси към конкретното дело. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора за аренда на земеделски земи: 1/ единият от 18.02.2008 г., вписан в службата по вписванията [населено място], с който [община] като арендодател е предоставила за временно и възмездно ползване на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД като арендатор собствена земеделска земя - ниви, описани в 455 точки; на 30.07.2009 г. страните са сключили допълнително споразумение към този аренден договор, вписано в службата по вписванията [населено място], с което частично е прекратен договорът за аренда по отношение на описаните в споразумението общо 17 ниви; 2/ вторият договор за аренда е сключен на 30.07.2009 г., вписан в службата по вписванията [населено място], по силата на който [община] като арендодател е предоставила за временно и възмездно ползване на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД като арендатор 30 ниви. В двата договора е уговорено арендната вноска да се определя от Наредбата на Общински съвет Гулянци за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, в зависимост от категорията на земеделската земя. Съдебният състав е установил, че във връзка с процесните два договора за аренда между страните са водени две дела - едното за стопанската 2009/2010 г., а другото - за стопанската 2011/2012 г., като са налице две влезли в сила съдебни решения, с които е приет различен размер на дължимите от арендатора арендни вноски. С решение № 106 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 190/2011 г. на Районен съд Свищов е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу „Сортови семена - Вардим“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че дружеството дължи на [община] сумата от 21 480 лв. - недовнесена арендна вноска за стопанската 2009/2010 г., цялата от 54 460,60 лв. по двата арендни договора и допълнителното споразумение от 30.07.2009г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1195/2010 г. на Районен съд Свищов. С решение № 487 от 20.12.2011 г. по в. гр. д. № 1143/2011 г. Окръжен съд Велико Търново решението на Районен съд Свищов е потвърдено. С определение № 148 от 22.02.2013 г. по т. д. № 309/2012 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Решението е влязло в сила на 22.02.2013 г. и с него е прието, че арендодателят няма право едностранно да актуализира арендната вноска, в случая липсвало съгласие на арендатора за увеличение на арендната вноска, поради което тази клауза за едностранно увеличение на арендната вноска на базата на решение на ОбС Гулянци е нищожна. [община] е предявила против „Сортови семена – Вардим“ ЕАД иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 8 ЗАЗ за сумата 21 480,15 лв., представляваща неплатена част от арендната вноска по двата арендни договора за стопанската 2011/2012 г., т. е. разликата между платените арендни вноски и едностранно увеличените арендни вноски с решение на Общински съвет Гулянци от 30.09.2009 г. С решение № 159/01.11.2013 г. по гр. д. № 17/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново исковете са отхвърлени като неоснователни. Това решение е потвърдено с решение № 64 от 11.03.2014 г. по в. т. д. № 34/2014 г. на Апелативен съд Велико Т.. Върховният касационен съд с решение № 118 от 27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. е обезсилил въззивното решение в частта относно иска по чл. 86 ЗЗД и в тази част е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. ВКС е отменил въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Окръжния съд в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 8 ЗАЗ е отхвърлен като неоснователен и вместо него ВКС се е произнесъл по същество, като на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 8 от ЗАЗ е осъдил „Сортови семена –Вардим“ ЕАД да заплати на [община] сумата 19 780,35 лв., представляваща незаплатена част от арендните вноски по договора за аренда от 18.02.2008 г. и допълнителното споразумение към него, както и сумата 1 699 лв. по договора за аренда от 30.07.2009 г., заедно със законна лихва върху главниците, считано от 04.01.2013г. Въз основа на влязлото в сила решение [община] се е снабдила с изпълнителен лист за присъдените суми. Образувано е изп. д. № 53/2016 г. по описа на ЧСИ В. С. и по него всички суми са изплатени от „Сортови семена – Вардим“ ЕАД на [община] чрез ЧСИ В. С.. Въззивният съд е посочил, че с приетите изменения на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2016г., в сила от 05.08.2016г./ е въведено допълнително изискване към земеделските производители-ползватели: за да участват същите в процедурата за подписване на споразумение за ползване на земеделски земи по чл. 37в ЗСПЗЗ за съответната стопанска година, следва да са заплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. С цел участие на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД в административната процедура по чл. 37в ЗСПЗЗ [община] му издала удостоверение № У-372/16.08.2016 г., в което посочила, че дружеството има задължения в размер на 44 312,83 лв., от които 42 960,31 лв. сума по наем и 1 352,52 лв. законна лихва към 16.08.2016 г. За да участва в процедурата за подписване на споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г., „Сортови семена- Вардим“ ЕАД е заплатило сумата от 44 312,83 лв. на [община] с вносна бележка от същата дата - 16.08.2016 г. Според въззивната инстанция исковата сума е била претендирана от [община] с посоченото удостоверение № У-372/16.08.2016 г. като останала неразплатена, но дължима за целия период на действие на договорите за аренда, съответно от 18.02.2008 г. до 30.09.2012 г. и от 30.07.2009 г. до 30.09.2012 г., вследствие едностранно увеличение на арендната вноска с решение на Общински съвет Гулянци. Въз основа на заключенията на единичната и тройната съдебно-икономически експертизи съдебният състав е приел, че „Сортови семена - Вардим“ ЕАД е заплащало за всяка стопанска година в срок договорените арендни вноски съобразно размерите по процесните договори за аренда, като за 2008 и 2009 стопански години задължението е изплатено изцяло. Установил е, че за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в счетоводството на [община] има отразени дължими суми от арендатора на основание увеличения размер на арендните вноски по решение но Общински съвет Гулянци, а именно: 21 480,15 лв. за 2010 г.; 21 480,16 лв. за 2011 г. и 21 480,16 лв. за 2012 г. Въззивният съд е отчел също, че решението на Районен съд Свищов по гр. д. № 190/2011 г., влязло в сила на 22.02.2013 г. не е отразено в счетоводните записвания на [община], сумата в размер 21 480 лв. не е приспадната от задължението на „Сортови семена - Вардим“ ЕАД за стопанската 2009/2010 г., а [община] е продължила да я води в счетоводството си като неплатен наем за 2010 г., включително до издаване на удостоверение № У-372/16.08.2016 г. Поради това Великотърновски апелативен съд е достигнал до извода, че в откритото производство по оспорване на счетоводните записвания при [община] „Сортови семена - Вардим“ ЕАД е провело успешно оспорването на доказателствената сила на счетоводните записвания относно дължимите арендни вноски. Поради това, че дружеството е изплатило договорения размер на арендните вноски за петте стопански години, предмет на арендните договори, съдебният състав е заключил, че ищецът не дължи сумата от 42 960,31 лв., представляваща увеличен размер на две арендни вноски с решение на Общински съвет Гулянци, както и сумата 1 352,52 лв. - лихва. С оглед факта, че между страните не е подписано допълнително споразумение за изменение на арендната цена по чл. 16 ЗАЗ, въззивният съд е възприел становището в решението, с което е потвърдено решението на Районен съд Свищов, т. е. становището в решение № 487 от 20.12.2011 г. по в. гр. д. № 1143/2011 г. на Окръжен съд Велико Търново, според което за изменение на арендната вноска, включително по посока на увеличение, следва да има изменение на арендния договор по реда и начина, предвиден в специалната норма на чл. 16 ЗАЗ, а именно: всяка страна може да поиска изменение на арендния договор писмено, насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението и следва споразумение между страните, а ако такова не може да бъде постигнато, по иск на страната която е направила предложението, решение взема районният съд. Тъй като в случая не е спазена специалната процедура по чл. 16 ЗАЗ, според изводите на съда дължимата арендна вноска от арендатора на арендодателя е била договорената, а не увеличената едностранно с решение на Общинския съвет. По отношение на сумата 21 480 лв., едностранно увеличение на една арендна вноска за 2009 г. с решение на Общински съвет - Гулянци, въззивният съд се е позовал на влязлото в сила на 22.02.2013 г. съдебно решение на Районен съд Свищов, че „Сортови семена- Вардим“ ЕАД не я дължи на касатора по делото. По отношение на сумата 21 480 лв., увеличение на арендната вноска за 2011/2012 г. с едностранно решение на Общинския съвет се е позовал на влязлото в сила решение № 118 от 27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което е прието, че за посочената стопанска година „Сортови семена- Вардим“ ЕАД дължи на [община] още и сумата 21 480 лв., представляваща увеличение на арендната вноска, освен вече платената договорена арендна вноска. Съдебният състав е констатирал, че тази сума е изплатена от „Сортови семена - Вардим“ ЕАД на [община] чрез ЧСИ В. С. на 03.02.2016 г. Предвид изложените съображения Великотърновски апелативен съд е направил извод за основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 44 312,83 лв. - платена при липса на основание, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 25.10.2016 г. до окончателното плащане. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни посочените от касатора правни въпроси. Формулираните от касатора материалноправни въпроси са релевантни за делото, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Тези въпроси са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 118/27.07.2015 г. по т. д. № 2137/2014 г. на ВКС, I т. о., поради което е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд. С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение по конкретни правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 886,26 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 01.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 523/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 886,26 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.