О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 610 гр. София, 07.08.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 434 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на О. у. на о. с а. ц. [населено място], чрез юрисконсулт Д. Б., против определение № 784 от 21 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 598 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е потвърдено протоколно определение от 1 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 13159 по описа на районния съд в гр. Варна за 2011 г. за спиране на производството по делото до приключване на производството по преписка № 362/2011 г. по описа на пети специализиран състав на К. за з. от д., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, защото наличието на висящ спор пред КЗД за установяване на нарушение на забраната за дискриминация, не е правно основание за спиране на делото, в какъвто смисъл е постановено решение на самата КЗД; доводите за дискриминация по настоящия спор са част от основанието за атакуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна, а не е предявен отделен иск за установяване на дискриминационно третиране; въпросът за дискриминацията не обуславя изхода на делото по предявения иск. В молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отговори на въпросите: може ли да се приеме за преюдициален спорът пред КЗД по отношение на образуваните производства пред гражданските съдилища при положение, че КЗД е независим специализиран държавен орган и не е част от съдебната власт; следва ли на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да се спира производството по гражданско дело до приключване на производството, образувано пред КЗД. Сочат се определение на петчленен състав на ВАС, решение на ВАС и решение на КЗД. Ответникът Г. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Т., в отговор на частната касационна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема, че с допълнителна молба по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ ищецът заявил, че работодателят осъществил дискриминация по признак увреждане, съставляващо нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ, както и че във връзка с това нарушение ищецът депозирал и жалба пред КЗД; такова производство пред КЗД действително е висящо; спорът пред КЗД е преюдициален за гражданския спор – нормата на чл. 8, ал. 3 КТ е императивна и нарушаването й е основание, относимо към законосъобразността на уволнението; макар да не е съдебен орган по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, по силата на ЗЗДискр именно КЗД е компетентният държавен орган, който ще установи осъществена ли е твърдяната дискриминация, като решението й, респективно – решенията на ВАС по инстанционния му контрол, ще имат задължителна сила за страните по спора. След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения от настоящия съдебен състав въпрос, обусловил изхода на спора: има ли значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК решение на държавен орган, който не е част от съдебната система. Отговорът на поставения въпрос е отрицателен. За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва да се разглежда дело относно правоотношение, съответно – факт в предвидените от закона случаи, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо, каквото произнасяне не може да има в производството пред държавен орган, който не е част от съдебната система. Изискването на закона "решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора" ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, чиято правна последица е сила на пресъдено нещо - с този акт ще се даде дължимата защита-санкция, чрез която се бранят засегнатите от правния спор материални субективни права, което ще е обуславящо за съответния граждански спор. Частната касационна жалба е основателна. За да постанови съответното разрешение въззивният съд не е взел предвид характера на производството пред К. за з. от д.. Както е заявено и в самото обжалвано определение, ищецът е подал жалба пред КЗД с искане да бъде установено, че при уволнението му работодателят е извършил дискриминация по признак увреждане. Способите за осъществяването на съответната защита са определени в Закона за защита от дискриминация. Производството за защита от дискриминация е уредено в глава ІV на закона, предвиждаща производство пред К. за з. от д. (раздел І) и съдебна защита (раздел ІІ). Засегнатите от дискриминационно третиране лица могат сами да изберат да получат защита по реда на административното производство по раздел І или по реда на съдебната защита по раздел ІІ, като и при двата вида производство се цели установяване и санкциониране на факта на дискриминация, а при положителен за жалбоподателя изход от спора обезщетяването за претърпените вреди се реализира по реда на чл. 74 ЗЗДискр – пред гражданския съд в случай, че ответникът е частноправен субект или пред административния съд по реда на ЗОДОВ, ако ответникът е орган на власт. В рамките на съдебното производство по чл. 74 ЗЗДискр съдът подлага на преценка съществуването на вреди, произтекли от дискриминационно третиране, установено с акт на КЗД. Следователно, с жалбата пред КЗД се цели установяване на дискриминационно третиране, като след евентуалното му установяване ищецът ще има правото да претендира вреди, произтекли за него от дискриминационното третиране, по посочения ред. Законът не поставя разрешаването на трудовия спор в зависимост от установяване на дискриминационното третиране от специализирания държавен орган. Такава връзка евентуално би могла да се твърди при избрана от ищеца съдебна защита по раздел ІІ, глава ІV ЗЗДискр. В разглеждания случай съдът дължи произнасяне и по довода на ищеца за наличието на основанието на чл. 8, ал. 3 КТ за незаконност на атакуваното уволнение. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а искането за спиране – да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 784 от 21 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 598 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г. ОТМЕНЯ определение № 784 от 21 март 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 598 по описа на окръжния съд в Варна за 2012 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Т. Г. от [населено място] за спиране на производството по гр.д. № 13159 по описа на районния съд в гр. Варна за 2011 г. до приключване на производството по преписка № 362/2011 г. по описа на пети специализиран състав на К. за з.от д., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: