5 Р Е Ш Е Н И Е № 188 София,31.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 451/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ И. Н. И. с фирма „И. И. - Ив М.-92” със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 100 от 17.02.2010 г. по т.д.№ 2483/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 60/2009 г. на Врачанския окръжен съд е отхвърлен предявения от касатора срещу Областна дирекция на МВР – В. иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 238 000 лв., претендирана като обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договор за охрана със сигнално-охранителна техника, сключен на 26.11.2003 г. В касационната жалба касаторът излага доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон. Поддържа, че при правилно установена по делото фактическа обстановка във връзка с механизма на противоправното проникване в златарското ателие, незаконосъобразно въззивният съд приел, че с пристигането на патрулната кола в рамките на не повече от 3 минути след получаване на сигнала, ответникът е изпълнил задълженията си по договора и не са налице основания за ангажиране на договорната му отговорност. Развити са и съображения срещу извода на съда за недоказаност и на размера на вредите, претърпени в резултат на извършената кражба чрез взлом. Ответникът по касация Областна дирекция на МВР-В. оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, подробно изложени в писмения му отговор, депозиран в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК и в писмените му бележки. С определение № 529 от 20.07.2011 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: С постановеното въззивно решение апелативният съд е приел, че по сключения между страните договор от 26.11.2003 г. ответната дирекция на МВР се задължила да извършва охрана на имуществото в помещенията на касатора, които се ползват като златарско ателие със сигнално охранителна техника (С.) и полицейски сили, изразяваща се в наблюдение над помещенията, регистрация и реагиране на сигналите от С., като при получаване на алармен сигнал охраняваният обект следва да бъде блокиран в срок до 5 минути. Прието е за установено, че около 03.00 часа на 06.10.2008 г. неизвестен извършител е проникнал в охраняваните помещения чрез разбиване на отвор в тухлената стена, както и на намиращите се в тях четири метални каси, като установеният от техническия експерт механизъм на разбиване предпоставя според него време на действие от 9 минути в случай на действие в група и на 15-22 минути при самостоятелни действия на едно лице. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е направен извод, че те не установяват виновно неизпълнение на задълженията на ответника да действа в рамките на 5 минути след получения на 06.10.2008 г. в 3 часа, 17 минути и 31 секунди сигнал за проникване в ателието на ищеца, което да ангажира отговорността му за репариране на вредите на ищеца, претърпени в резултат на кражбата на златните бижута. Изтъкнато е, че хипотезата на вещото лице от съдебно-техническата експертиза за предварително проникване в обекта с изолиране на охранителната система и активирането й след приключване на кражбата не е обоснована по категоричен начин, като освен това е посочено, че тя е и ирелевантна за изхода на спора с оглед липсата на позоваване от ищцовата страна на предварителната неизправност на системата, респ. на неизпълнение на задължението на ответника за поддръжката на техническата й изправност в срока на договора, предвид което и доказателства в тази насока не са били събирани. Направен е и извод за недоказаност на предявения иск по размер, като в тази насока съдът е изложил, че характерът на представените от ищеца доказателства, дори без изрично оспорване не е от естество да установи вида и стойността на имуществото към момента на кражбата, като в тази насока е подчертал необходимостта от счетоводна експертиза, която ищецът не е поискал да се възложи със задача да засече данните по материалната книга и инвентаризационния опис с първичната счетоводна документация да посочи наличните златни изделия по вид, количество и стойност към релевантния за спора момент. Касационната жалба е основателна. Съгласно т.2 от договора, от който са обвързани страните, охраната на златарското ателие със специална-охранителна техника /С./ и/или полицейски сили означава защита от противоправно проникване на външни лица в обекта. Следователно тази защита е именно дължимата от ответника престация, а визираните в раздел ІІІ от договора задължения на изпълнителя за охраняване със С. на имуществото на възложителя, съхранявано в обекта, за извършване на наблюдение на охраняваното помещение, регистрация и репариране на сигналите на С., вкл. чрез блокиране на обекта в срок до 5 /пети/ минути при получаване на алармен сигнал и противодействане с полицейски сили са само действията, необходими за осъществяване на дължимата от изпълнителя престация. Изложеното позволява да се направи извод, че макар и да съдържа белезите на договор за услуга, доколкото посочените фактически действия изпълнителят дължи за целия период на неговото действие, по правната си същност договорът за охрана е договор за изработка, предмет на който е дължим от ответната страна резултат – защита от противоправното проникване на външни лица в охранявания обект. При произнасяне по същността на договора за охрана, решаващият състав не е подложил на тълкуване отделните клаузи във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от целия договор, с което е допуснато нарушение на установения в чл. 20 ЗЗД правен режим на тълкуването, съобразно регламентираните кумулативни критерии. Направеният поради това извод с обжалваното решение, че правнорелевантнен за изхода на спора по делото е фактът, че ответникът е реагирал в рамките на предвидените в договора пет минути след получаване на първоначалния сигнал за проникването в процесния обект по описания в решението механизъм е направен в противоречие с материалния закон. Съжденията, основани на клаузата на т.14 обективират извършено от въззивния съд нарушение на посоченото в чл.20 ЗЗД правило поради подлагането й на изолирано тълкуване и игнориране на целта на договора, която по ясен и недвусмислен начин сочи на волята на съдоговорящите да се защити процесния обект от противоправното проникване на външни лица чрез поставянето му под охрана със С. и полицейски сили. Предявеният иск за заплащане на обезщетение ищецът е основал на неизпълнението на задължението на ответника да защити имуществото му, съхранявано в предоставения за охрана обект. Прецизирането в исковата молба на конкретните причини, довели до безпрепятсвеното проникване в него на външни лица не може да бъде вменено в задължение на ищеца, както неправилно е прието от решаващия състав, доколкото установяването на самият механизъм предполага специални познания, каквито несъмнено не само той, но и съдът не притежава. При безспорната установеност, че аларменият сигнал е подаден след извършване на взломната кражба, а не непосредствено при проникване в охраняемия обект, въпросът дали това се дължи на неизправност на охранителната система или на предприети действия за временното й изолиране, в какъвто смисъл е изложената от вещото лице хипотеза е въпрос, който неправилно въззивният съд е счел за правноирелевантен за изхода на спора. От правно значение в случая би било единствено наличието на някое от визираните в т.26 основания за изключване отговорността на изпълнителя, каквито възражения обаче не са противопоставени в процеса. Изложеното позволява да се обобщи, че претърпените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на задълженията на ответника по договора за охрана и като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Основателен е довода на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на съществени процесуални правила. За разрешаването на гражданскоправния спор относно размера на претърпените от ищеца вреди съдът съгласно т. 10 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е имал възможност и без да е направено искане, служебно да назначи експертиза за установяване на фактическата наличност в обекта към момента на кражбата чрез съпоставяне на първичните счетоводни документи и записванията в книгите на ищеца. По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до неправилност на обжалваното въззивно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а делото - върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Това се налага на основание ал. 3 на чл. 293 ГПК предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, включително и назначаване на съответната съдебно-счетоводна експертиза. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 100 от 17.02.2010 г. по т.д.№ 2483/2009 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: