Р Е Ш Е Н И Е № 507 Гр.София, 20 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1659/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 20/29.02.12 г.,постановена от РС-Елена по Н.О.Х.Д. 8/12 г., осъденият Д. Т. Ж. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.195,ал.1,т.2,4 и 5 вр.чл.194,ал.1 НК и по чл.347,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК, като вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода съответно от 4 и 2 години. При направената кумулация по силата на чл.23,ал.1 НК е определено по-тежкото от двете отмерени му наказания, а именно, лишаване от свобода за срок от четири години. Постановено е общото накаазние да се търпи при строг режим в затворническо заведение или затвор. След влизане на присъдата в сила, в законния шестмесечен срок- 05.03.12 г., е постъпило искане от осъдения с допълнение към него, с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед това всеки да понесе своята вина. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защтиник поддържат искането, с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ, изразените в съдебно заседание аргументи и като съобрази данните по делото, годни да бъдат изследвани в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е неоснователно. По отношение на претенцията за допускане на съществено процесуално нарушение на процедурите, трябва да се отбележи, че производтството пред РС-Елена е протекло по реда на глава 27 НПК- чл.371, т.1 НПК. Т.е., осъденият е признал фактологията по възведената му в обвинителния акт престъпна дейност, която при това е безспорно установена по набавената в хода на досъдебното разглеждане доказателствена съвкупност. Така че претенциите за поведение, обяснимо според НК като престъпно такова на други лица, различни от привлечените към наказателна отговорност по това дело, не е от характер да бъдат разглеждани в процедура като процесната. Съдът понастоящем следва да се занимава с въпроси, свързани с наличието на допуснати нарушения по отношение на осъдения, а не с лица, стоящи извън неговата престъпна дейност, които при това не са обвиняеми или подсъдими. Подобни недопущения обаче не са налице, а най-малко показанията на свидетеля К. са от характер да се заеме противна позиция. Няма никакви посочени доводи и досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Решаващата инстанция е съобразила всички изисквания по отношение на правилното приложение на заложените в закона правила за определяне на дължимото наказание- по вид и размер. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д. 8/12 г.по описа на РС-Елена, Д. Ж., за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/