Р Е Ш Е Н И Е № 126 София 26.04.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 357 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] – [населено място] чрез пълномощник адв.Н. П. срещу решение № 1371 от 17.11.11г.по в.гр.дело № 1384/11г.на Окръжен съд - Варна,с което е потвърдено решение № 1840 от 2.05.11г.по гр.дело № 3646/06г.на Районен съд –Варна.С него са отхвърлени предявените от [фирма]-С. против [фирма] – В. искове: 1. за прогласяване нищожността на т.2 и т.3 от договор за покупко-продажба от 15.08.01г.,обективиран в нот.акт № т. н.д.№ г.поради противоречието му със закона и поради обстоятелството,че пълномощникът е действал при превишаване пределите на представителна власт,на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.39 ал.1 ЗЗД; 2. за предаване владението върху части от имоти,съставляващи УПИ № и УПИ № в кв.601 по плана на 5-ти подрайон на [населено място],означени с оранжев цвят на скица,приложена на л.34 от делото,и представляващи : 2.1 вътрешен път с вход и начало- [улица]и край- УПИ № -,както е отразен в геодезическо заснемане и СТЕ,депозирана на 14.10.10г.и с обща площ 327 кв.м.,от които 90 кв.м.от УПИ № и 237 кв.м.от УПИ № , 2.2.вътрешен път с вход и начало [улица]и край - вътрешният път откъм [улица],изцяло попадащ в УПИ № ,при граници: [улица],УПИ № ,УПИ № -,пресечна точка с вътрешен път /алея/откъм [улица],с обща площ 245 кв.м.,както е отразен в геодезическо заснемане и тричленна СТЕ,като общата площ на имотите,предмет на претенцията са 572 кв.м.,придобити чрез нот.акт № ,т,н.д.№ г.по силата на публична продан,на основание чл.108 ЗС; 3.за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4 790 лв обезщетение за ползване на имота без правно основание за периода от 15.08.01г.до 22.07.03г.и сума в размер на 8 500 лв обезщетение за ползване без правно основание за периода от 23.07.03г.до 26.05.06г.,ведно със законните лихви,на основание чл.59 ЗЗД. С определение № 53 от 14.01.13г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса валидна ли е клаузата за учредяване право на преминаване в договор,след като към датата на сключването му – 15.08.01г. законът – чл.55 ЗС и чл.192 ЗУТ не са допускали учредяване на такъв сервитут чрез правна сделка,като разрешаван противоречиво от съдилищата – решение № 414 от 13.11.60г.по гр.дело № 9494/59г.на ІІ г.о.на ВС; решение № 73 от 14.01.74г.по гр.дело № 1979/73г.на І г.о.на ВС; решение № 1493 от 17.08.99г.на ВКС по гр.дело № 228/99г.на ІV г.о.В приложената съдебна практика е прието,че законът не допуска учредяване на право на преминаване през чужд урегулиран имот чрез правна сделка,а само възможност по административен ред да се учреди такова право. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с решение № 44 от 18.07.11г.на ВКС по гр.дело № 750/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че чак с изменението на ЗУТ от 2003 г. /ДВ, бр. 65/ - чл. 192, ал. 1 ЗУТ - е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че "правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите", като страни по договора са собствениците на "господстващия" и на "служещия" имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър.Действащите до този момент правни норми /чл.208 ППЗТСУ отм./не са допускали правото на преминаване през чужд имот да се учредява чрез правна сделка. При този отговор на поставения въпрос, по основателността на касационната жалба, съдът в настоящия състав намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че договорът,оформен с нот.акт № г,.не е нищожен поради сключване на клаузите по п.2 и п.3 от лице без представителна власт,тъй като пълномощникът А. Р. е бил надлежно упълномощен по силата на пълномощни от 10.05.01г. и от 14.08.01г.от едноличния собственик и управител на ищцовото дружество в посочения обем правомощия.Позовал се и на специалната разпоредба на чл.301 ТЗ,като е приел,че няма данни търговецът да се е противопоставил на сделката веднага след узнаването,а индиция за обратното е представената декларация,изходяща от бившия представител на дружеството Е. М.,с която е потвърдил,че е приел всички извършени от пълномощника действия относно учредяването на правото на преминаване.Тълкувайки разпоредбата на чл.192 ал.1 ЗУТ,в редакцията й към момента на сключване на нот.акт,съдът е достигнал до извод,че атакуваните клаузи не са нищожни и на другото релевирано основание – поради противоречие със закона,тъй като не е било необходимо издаване на административен акт доколкото е имало техническа възможност за учредяване на сервитут и между страните е постигнато съгласие.По тези съображения е отхвърлен искът с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.Според съда неоснователността му предпоставила и неоснователността на иска по чл.108 ЗС,защото прехвърлителната сделка,обективирана в нот.акт № г.е произвела вещно –транслативния си ефект и правото на собственост е преминало в патримониума на ответното дружество,заедно с учреденото в негова полза сервитутно право.Поради наличието на валидно учредено право на преминаване,което се ползва от ответното дружество в определения обем, съдът е счел,че не е доказан по основание и третия иск – по чл.59 ЗЗД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,което е довело и до необоснованост.Касаторът поддържа,че към момента на сключване на сделката– 15.08.2001г.не е съществувала възможност за договорно учредяване право на преминаване през чужд урегулиран имот.Ето защо,клаузите,обективирани в п.2 и п.3 от нот.акт № г.,относно учредено право на преминаване пред имоти,собственост на [фирма],са нищожни поради противоречието им със закона. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли решението да бъде оставено в сила.Заявява становище,че към 15.08.01г.и двата имота /господстващия и служещия/ са неурегулирани. Имотите са урегулирани впоследствие, след сключване на сделката, със заповед от 27.09.2001г.Поради това счита,че не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС,тъй като тя е неприложима в хипотезата за валидност на клауза в нотариален акт за учредяване право на преминаване през чужд неурегулиран имот,какъвто е настоящия случай. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира,че касационната жалба е неоснователна.Въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по други съображения. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,в периода след влизане в сила на Закона за собствеността / 1951 г./ до изменението на чл. 192 ЗУТ/ ДВ бр. 65/2003 г./ действуващото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Такова право е било допустимо да се установява само по административен ред и то само по изключение и за определен срок – когато няма друг подходящ начин за осигуряване на проход или когато поради ново строителство временно е бил осуетен достъпът до улица /чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал.1 ЗУТ до изм. ДВ бр. 65/2003 г./.Допустимо е ограничено вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност само за неурегулирани поземлени имоти. Същественото в случая е дали към 15.08.01г.поземлените имоти в кв.601- имот пл.№ 2/предмет на продажбата с нот.акт № г./и им.пл.№ 3/върху който е учредено правото на преминаване /имат качеството урегулирани поземлени имоти.Съгласно § 5 т. 11 от ДР на ЗУТ /в сила от 31.03.01г./”урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Установено е,че на 11.05.01г.между страните е сключен предварителен договор за продажба на 7000 км.м.,представляващи реална част от имот пл.1,кв. 601,V-ти подрайон на плана на [населено място] ,целият с площ от 20 000 кв.м.,притежаван от продавача [фирма] [населено място] с нот.акт № г.Страните са уговорили окончателната продажба да стане след обособяването на посочената реална част в самостоятелен имот,за което да бъде извършена промяна в ПУП.В чл.4 ал.2 и ал.3 от договора страните са си учредили взаимно сервитутно право на преминаване.Със заповед на Кмета на [община] № Р-173/15.06.01г.,издадена на осн.§6 ал.6 ЗУТ и чл.86 и чл.90 ППЗТСУ и във вр.с чл.6 и чл.7 ЗТСУ,е одобрено попълването на кадастралната основа,като имот пл.1 е заличен и от него са образувани два поземлени имота - пл.№ 2 и пл.№ 3 в кв.610 по КП на 5-ти м.р.на [населено място].С нот.акт № г. [фирма],представлявано от Е. М. чрез пълномощника му А. Р. е продал на [фирма],представлявано от Г. П. дворно място с пространство от 7000 кв.м.,намиращо се в [населено място], [улица],представляващо УПИ пл.№ в кв.601 в 5-ти подрайон на [населено място].В т.2 и т.3 от договора страните взаимно са си учредили право на преминаване и вход към и откъм продавания имот.Със заповед № Г-87 от 27.09.01г.К. на [община] е одобрил съставения ПРЗ за кв.601,5 м.р.гр.В.,който се състои в урегулиране на поземлени имоти,отредени и номерирани като І-4”за обществено обслужване”,ІІ-4”за трафопост”,ІІІ-2,5 „за магазин” и ІV-5 „за бензиностанция и газстанция”.От заключението на тройната СТЕ е установено,че имотът по исковата молба е части от имоти: пл.№ 3,отреден за трафопост Т-54, УПИ и УПИ ,кв.601по плана на 5 подрайон,конкретизирани в отразените в схематичната скица към нот.акт № г.пътища откъм [улица]и [улица].Вътрешните пътища,касаещи правото на преминаване, попадат в УПИ и УПИ . При тези данни по делото основателно е възражението на ответника,че към 15.08.01г.,когато е сключена сделката за учредяване на право на преминаване,обективирана в т.2 и т.3 от нот.акт № г.и двата имота/служещият и господстващия/са неурегулирани.Цитираната по-горе задължителна практика е неприложима в разглеждания случай,а следва да намери приложение приетото разрешение в решение № 76 от 25.12.80г.по гр.дело № 51/80г.на ОСГК на ВС,според което е допустимо придобиването или учредяването на ограничено вещно право на преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг, съседен имот, да се придобие чрез правна сделка.Поради това,сделката,материализирана в т.2 и т.3 от нот.акт № г.е породила желаното от страните правно действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че правилно въззивният съд е отхвърлил иска по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД,както и обусловените от неговия изход искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 39 000 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1371 от 17.11.11г.,постановено по в.гр.дело № 1384/11г.на Окръжен съд гр.Варна. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 39 000 лв /тридесет и девет хиляди/разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.