4 Р Е Ш Е Н И Е № 458 София 10.01 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева Здравка Първанова при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията З. П. гр. дело № 1396/2009г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. С., град С., подадена от пълномощника и адвокат П., срещу въззивно решение №429 от 23.06.2009г. по гр. дело № 156/2008 г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С определение от 08.07.2010г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпроси относно предпоставките за основателност на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР за поправка в кадастралната основа с оглед обосноваване наличието на право на собственост към минал момент – момента на заснемане на кадастралната основа на действащия регулационен план. Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Твърди, че е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за наличие предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР, тъй като ищцата не е доказала, че е собственик на претендирания имот. Ответниците по касация П. А. Г. и Л. А. Г., двамата от град К., не са заявили становище в срока по чл.287,ал.1 ГПК. Ответницата Р. М. Е., град С., оспорва жалбата. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение №53 от 12.10.2006 г. по гр.д.№199/2005 г. на Сливнишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Г. И. С., П. А. Г. и Л. А. Г., че завещателят на Р. М. Е. – А. В. Ш. е бил собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. Цръклевци, представляващ дворно място с площ от 570 кв.м., който е включен в парцели Х. и Х.I, планоснимачни номера 61 в кв.12 по плана на селото към момента на одобряване на регулационния план през 1987г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че при одобряването на плана на с. Цръклевци през 1987г. процесният имот е съществувал и е бил притежаван без документ за собственост от С. В., майка на А. В. Ш., от когото ищцата Р. Е. черпи правото си на собственост. Ищцата е получила отказ за попълване на кадастралния план по административен ред поради спор за материално право, поради което е легитимирана да води иска по чл.53,ал.2 ЗКИР. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ІІ г.о., намира следното: По начало основанието на установителния иск по чл.53,ал.2 вр.ал.1 ЗКИР произтича от правото на собственост, както и от интереса на неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, в който технически са отразени параметрите на правото на собственост, към момента, когато кадастралният план е одобрен. Основателността на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР за поправка в кадастралната основа с оглед обосноваване наличието на право на собственост към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия регулационен план предполага на първо място установяване правото на собственост на ищеца към този момент. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, в т.ч. и приложените от касатора решения №1078/2008г. по гр.д.№3845/2007г., ІІІ г.о., № 934/2008г. по гр.д.№3142/2007г., І г.о. В разглежданата хипотеза на непълнота в кадастралната основа материалноправната легитимация да иска отстраняване на непълнота, респ.грешка в действащия план принадлежи на собственика на спорния имот. По основателността на касационната жалба. Ищцата е твърдяла, че като наследник по завещание от А. Ш. и по нотариален акт № 99/2003г. е собственик на неурегулиран поземлен имот с площ 700 кв.м., заедно с построената в него сграда, находящ се в кв.12 на с.Цръклевци. При заснемане на действащия кадастрален план на селото от 1987г. имотът, който е съществувал по кадастралната основа от 1958г., не е заснет със самостоятелен планоснимачен номер, поради което кадастралният план съдържа непълноти. По плана от 1987г. имотът е включен в имот пл.№61 и заема част от парцели Х. и Х. – собственост на ответниците. По делото е било установено от техническата експертиза, че селото има регулационен план от 1930г., изменен през 1958г. Последващият регулационен план е от 1987г. Имотът, за който претендира ищцата, в т.ч. описан в представения от нея нотариален акт от 2003г., не е нанасян в кадастралната основа. Съществувал е имот пл.№ 51, който е записан като съсобствен на трети лица – праводатели на ответниците. По плана от 1987г. са обособени два парцела – на ответниците по делото.Имотът на ищцата, съгласно данни от самата нея и с оглед вписването на името на С. В. като съсед по нотариални актове на трети лица, е ситуиран от вещото лице като попадащ в двата парцела – собственост на ответниците. Обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала, че е била собственик на имота към релевантния момент. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и разпитаните свидетели, не е установено правото на собственост върху така претендирания имот да е принадлежало на нейния праводател. За имота, както и за осъществявано от него владение от ищцата, въобще няма данни преди съставянето на констативния нотариален акт от 2003г. Твърденията на ищцата, че имотът е наследствен, тъй като го е придобила по силата на завещание от А. В., който пък го притежавал по силата на наследствено правоприемство от С. В., не са доказани. Липсват данни за съществуване на имота по плана от 1930г., впоследствие и по плана от 1958г., както и хипотетичните праводатели на ищцата да са се позовали на право на собственост върху имота по давност. Оттук не е налице и непълнота или грешка в последващия и сега действащ план от 1987г. Самата ищца се е позовала на право на собственост по наследство и давност едва през 2003г. като съставеният констативен нотариален акт сочи, че имотът не е нанасян в кадастралната основа. При това положение след като няма конкретни данни за имота и не е установено правото на собственост да е принадлежало на ищцата, респ. на неин праводател към момента на съставяне на кадастралната основа по плана на селото от 1958г., както и към 1987г., то и не е установена първата предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.53,ал.2 ЗКИР. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение и спрямо двамата ответници по иска и постановяване на друго, с което така предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на общо на 407,50 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №429 от 23.06.2009г. по гр. дело № 156/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №53 от 12.10.2006 г., поправено по реда на чл.192,ал.2 ГПК /отм./ с решение от 29.11.2007г., по гр.д.№199/2005 г. на Сливнишкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР, предявен от Р. М. Е.,гр.С., срещу Г. И. С., П. А. Г. и Л. А. Г. относно неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. Цръклевци, представляващ дворно място с площ от 570 кв.м., който е включен в парцели Х. и Х.I, планоснимачни номера 61 в кв.12 по плана на селото към момента на одобряване на регулационния план през 1987г. ОСЪЖДА Р. М. Е., гр.С., да заплати на Г. И. С.,гр.С., разноски по делото за всички инстанции в размер на 407,50 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: