Ключови фрази
Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * формиране на вътрешно убеждение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 336

гр. София, 25.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета
година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора М. Велинова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 814 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. С. Н. против въззивно решение № 103/26.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 185/2015 г., с което е била изменена присъда № 45/06.11.2014 г. на Видинския окръжен съд по НОХД № 110/2014 г.
С първоинстанционната присъда Видинският окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че в с.Р., област В., на [улица], пред дом № 6, при управление на МПС – колесен трактор м. „...”, модел ..., с ДК [рег.номер на МПС] с прикачено към него ремарке модел „...” с ДК № ... ЕР, нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, вр. чл. 77, ал. 1 и чл. 76 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. А. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК му е наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Присъдил е в негова тежест да заплати направените по делото разноски.
С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия за допуснати нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, вр. чл. 77, ал. 1 и чл. 76 от ППЗДвП, преквалифицирал е деянието по чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и кумулативното по чл. 343г от НК от 6 месеца на 3 месеца. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.
Повереникът на частните обвинители отчита въззивното решение за законосъобразно и молят за потвърждаването му.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият заявява, че при потеглянето е изпълнил задълженията си като водач.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
В касационната жалба доводите за допуснати процесуални нарушения (по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК), ограничили правото на защита на подсъдимия, са били мотивирани с липса на задълбочен анализ и обсъждане на противоречиви данни относно местоположението на пострадалата в момента, когато подсъдимият е привел трактора в движение. В тази връзка се счита, че произволно са били игнорирани показанията на свидетелите очевидци П. и К., като неоснователно не е проведен и разпит на св. А., който пръв е посетил местопроизшествието и е придобил впечатления от тях. Твърди се още, че изводите в АТЕ и КСМАТЕ за това, че пострадалата се е намирала на пътното платно и е била блъсната, а не е паднала (както е сочила защитата) са били хипотетични, а и противоречиви, както и изготвени от експерти без нужната правосопособност. Изтъкват се и доводи за формално излагане на мотиви в отговор на възраженията на защитата, с което е допуснато нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК.
Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето естество направените в жалбата оплаквания касаят фактическата обоснованост на въззивното решение, което не представлява касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на инстанциите по същество по правно релевантните факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, ВКС намери същите за неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на годните за съдебна оценка доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически положения. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички съществени възражения на защитата. Това важи и за тези, които са били възпроизведени в касационната жалба и конкретно, дали при потегляне на трактора с ремарке пострадалата се е намирала на пътното платно (респ. подсъдимият е могъл да я възприеме като опасност за движението) и е била блъсната или същата е паднала поради влошеното си здравословно състояние и трудно придвижване.
Противно на изложеното в касационната жалба, не се съзират пороци при обсъждане на доказателствените средства, въз основа на което инстанциите по същество са формирали вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. То е било проведено на основата на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преценката за достоверността и надеждността на доказателствените източници, както и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато.
В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, изведена от една група доказателствени средства и е бил отдаден приоритет на друга. Показанията на св. П. и К. са били оценени съобразно действително им съдържание и значение. И двамата са имали възприятия, че пострадалата е стояла върху тротоара в близост до чувалите със зърно, но изрично въззивният съд е уточнил, че в момента на инцидента (при потегляне на трактора) нито един от тях не е имал преки впечатления за нейното местоположение, поради което и те не са очевидци на ПТП. Още по-малко такива впечатления е могъл да има явилия се след произшествието А. А., чийто разпит не е бил допуснат от въззивния съд, за което са изложени подробни мотиви в определението му от 09.03.2015 г.
Поради това съществен дял при изясняване на случая са се явявали обясненията на подсъдимия, както и експертните заключения, касаещи механизма на удара и причиняване на уврежданията на пострадалата. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни съображения защо не се доверява на изложеното от него, че е потеглил след като се е уверил, че пострадалата се е запътила към външната дворна врата, респ. не е била на пътното платно. Комплексната оценка на данните за местоположението на трактора и ремаркето, както и пострадалата след удара (върху пътното платно, успоредно на бордюра, с глава към трактора и крака към ремаркето), причинените й травматични увреждания, свидетелстващи за първоначален удар в изправено положение (блъскане с преден ляв ръб на ремаркето, което е видно от наранявания в областта на дясната лакътна става, а и счупване на шесто ребро вляво), последващо падане и частично прегазване на левия й крак с лявата гума на ремаркето, както и причиняване на другите установени наранявания по таза и гръдния кош, недвусмислено са определяли, че в момента на удара тя се е намирала на пътното платно и подсъдимият е могъл да я възприеме като опасност за движението, което е изисквало да не привежда трактора в движение. Макар въззивният съд да е могъл да прояви по-голяма критичност към първоначалната АТЕ, то с оглед изготвянето на последващите комплексни експертизи и особено петчленната КСМАТЕ, на която основно се е позовал, липсва основание да се счита, че при изясняване на механизма на ПТП са били допуснати съществени нарушения, което е довело и до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. Няма основание да се счита и че компетентността на вещите лица е съмнителна (което да е пораждало необходимост от назначаването на нова КСМАТЕ), като по този въпрос въззивният съд е изложил подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря.
При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено.
Въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, явяващо се в причинна връзка единствено с нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в какъвто аспект е извършената преквалификация и оправдаване за останалите инкриминирани му нарушения на правилата за движение.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 103/26.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 185/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.