Ключови фрази
договор за търговска продажба * преклузивен срок * Иск за плащане на цена

                                             Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

                                                     № 67

                                   гр. София, 01.06.2009 г.

 

                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:

                                            Председател: НИКОЛА ХИТРОВ

                                                            Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

                                                                     ЕМИЛ МАРКОВ

 

при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА    ................................. и в присъствието на прокурора .................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 643 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 293 ГПК.

По касационна жалба на „И” А. – София, с определение № д-57 от 27.І.2009 г., постановено по настоящето дело, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, от 14.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 244/07 г., с което, след цялостно отменяване на първоинстанционното осъдително решение на СРС. , ГК-ІІ, 56-ти с-в от 28.V.2007 г. по гр. д. № 353/06 г., са били отхвърлени – като неоснователни и недоказани – исковете на този касатор с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „М” А. – София по 8 фактури, издадени в периода 5. Х.2004 г. – 25.І.2005 г. за сума в общ размер на 32 266.42 лева.

Оплакванията на касатора „И” А. – София са както за недопустимост, така и за неправилност - поради необоснованост и незаконосъобразност, на обжалваното въззивно решение на СГС: основания за касирането му по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. В откритото с.з. пред настоящата инстанция касаторът поддържа оплакванията си чрез своя процесуален представител по пълномощие адв. П. П. от АК- Г. , претендирайки, че към датата на подаване на въззивната жалба от страна на осъденото „М” А. – София, постановеното срещу това д-во първоинстанционно осъдително решение на СРС. е било вече влязло в сила: съобразно правилото на чл. 219, б. „б”, предл. І-во ГПК /отм./.

Ответното по касация „М” АД-София е изразило чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. от САК становище, че подадената от него въззивна жалба не е била просрочена, но дори и да се приемело обратното, възражението за недопустимост на въззивното решение на това основание следвало да се счита преклудирано, като направено едва пред касационния съд. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на тезата си ответникът по касация е развил и в своя писмена защита по делото – съобразно възможността за това по чл. 149, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе в настоящето производство по чл. 293 ГПК съобрази следното:

По оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение на СГС:

Съгласно чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК /отм./, който е бил в сила към датата на постановяване на първоинстанционното осъдително решение по спора между „И” А. – София и „М” АД- София, законоустановеният преклузивен срок за неговото обжалване пред въззивна инстанция е бил 14-дневен, като в процесния случай той е започнал да тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Видно от съдържанието на всяка от двете приложени към първоинстанционното решение разписки за връчване на тези съобщения на страните по спора, е, че те са били оформени по идентичен начин: посредством посочването от съответния съдебен служител в деловодството на първостепенния съд, че този съдебен акт подлежи на обжалване: „пред СГС. в 2седмичен срок от днес”. Двуседмичният срок е с продължителност, равна на упоменатият в отменения процесуален закон 14-дневен срок за въззивно обжалване. Що се отнася до допуснатата в този смисъл терминологична непрецизност в изпратените на страните по спора съобщения за изготвянето на първоинстанционно решение /ведно с мотивите към него/, която разкрива прилика с начина на определянето в чл. 259, ал. 1 от сега действащия ГПК на продължителността на срока за въззивно обжалване, тя не е от естество да обуслови прилагане на правилото на чл. 38 ГПК /отм./, защото не става въпрос за определяне нито на по-дълъг, нито на по-къс срок за въззивно обжалване на решение от законоустановеният такъв.

Съобразно гореизложеното и при категоричната констатация, че „М” А. – София е получило съобщението си по чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК /отм./ на датата „08.06.2007 г.”, твърдението, че тази дата всъщност била друга - 28 юни с.г., е лишено от основание: в равна степен, както и искането на ответното по касация „И” А. – София за допускане изслушване пред касационната инстанция на заключение от графическа експертиза досежно точната дата на получаване съобщението за първоинстанционното решение от представителя на ответното по исковете „М” АД-София. Изцяло неоснователно обаче е становището на последното за преклудиране възражението за просрочие на неговата въззивна жалба с факта на постановяване на самото въззивно решение. Грешката на администриращият въззивната жалба на този търговец първостепенен съд, че подадената на 10.VІІ.2007 г. била „в срок!”, следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 40 ГПК /отм./ и в хипотеза, в която „друго не е било постановено”, т.е. касае се за процесуално действие, извършено при вече изтекъл решителен срок, което поради това не е следвало да бъде взето предвид от страна на Софийския районен съд. Ноторно е, че както редовната касационна, така и редовната въззивната жалба, се ползват не само с деволутивен, но и със суспенсивен ефект, като настъпването на първия е винаги обусловено от предварителното наличие на втория: възможността делото да бъде пренесено пред по-горния съд предпоставя, че е налице действителна процесуална пречка първоинстанционното решение да влезе в сила. Съобразно това е правно несъстоятелна тезата на търговеца-ответник по касация, базирана върху аргументацията на цитираното в писмената защита Р. № 844 на ВКС. , ГК, ІV-то г.о. от 27.VІ.2007 г., постановено по гр. д. № 739/06 г., което има предвид напълно различаваща се хипотеза - на пълното изчерпване на инстанционния контрол, в това число и осъществяваният такъв от ВКС. по частни жалби.

Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. , в правомощията на председателя на съответния въззивен съд - при образуване на делото, но в равна степен и на съответния негов тричленен състав, пред който то се оказва висящо, е да констатират, преимуществено по свой, служебен почин, но също и при направен довод на страна по спора, нередовност на въззивната жалба /арг. чл. 200, ал. 1, б. „а” във вр. чл. 100, ал. 3 ГПК-отм./. Следователно лишено от основание е възражението на касатора, че щом в хода на производството пред СГС. , въззиваемата страна „И” А. – София не била направила довод за просрочие на въззивната жалба на „М” А. – София, тази възможност била сега вече преклудирана пред касационния съд. Напротив, след като срочността на подаване на всяка една въззивна жалба - с присъщите на такова процесуално действие два нейни ефекта, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение, то пред касационната инстанция на общо основание /арг. чл. 218б, ал. 1, б. „б” ГПК – отм./ може да се слуша оплакване за недопустимост на въззивното решение, като постановено по просрочена жалба, в още по-голяма степен и при наличието на едно вече влязло в сила първоинстанционно решение.

С. оглед изложеното се налага извод, че атакуваното въззивно решение на СГС. се явява процесуално недопустимо и на това основание – подлежащо на обезсилване. Поради това не следва да бъде обсъждано допълнителното оплакване на касатора „И” А. – София за неправилност на същия съдебен акт по съществото на облигационния спор, нито направените в тази насока възражения на ответното по касация „М” АД-София, вкл. тези в раздел 2 от неговата писмена защита по делото.

В заключение, на основание чл. 219, б. „б”, предл. І-во ГПК /отм./, ще следва да се прогласи, че влизането на първоинстанционното решение в сила е станало на датата 4 юли 2007 г., когато и за „И” А. – София е изтекъл 14-дневният срок по чл. 197 във вр. чл. 190 ГПК /отм./ за обжалване на този съдебен акт пред СГС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, ІІ-д с-в, от 14.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2441/07 г.

ОБЯВЯВА първоинстанционното решение на СРС. , ГК-ІІ, 56-ти с-в, от 28.V.2007 г., постановено по гр. д. № 353/06 г. ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА НА ДАТАТА 4 ЮЛИ 2007 г. - при условията на чл. 219, б. „б”, предл. І-во ГПК /отм./.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

2