6 Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 07.05.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 372 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1048 от 04.10.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 242 от 18.11.2011 година по гр.д. № 388/2011 година на Сливенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Х. Г. Х. със съдебен адрес в [населено място] против „Държавно горско стопанство Т.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 12 от 26.11.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши лесничей” и присъждане на обезщетения по чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите какви са изискванията за посочване време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие и допустимо ли съдът да цени доказателства, приети след изтичане на преклузивния срок за представянето им, явяващи се от значение за точното приложение на чл. 195, ал.1 КТ и чл. 312, ал.2 ГПК. По приложението на чл. 195, ал.1 КТ: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. ІV г.о. ВКС и решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 150/2012 г. ІІ г.о., когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период; спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. По приложението на чл. 312, ал. 2 ГПК: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 358 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 956/2011 г. на ІV г.о., в общия исков процес ищецът може да посочва и представя доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания до края на първото по делото съдебно заседание - чл. 143, ал. 2 ГПК. В бързото производство по реда на Глава ХХV ГПК, ищецът следва да направи доказателствените си искания по направените от ответника оспорвания в седмичен срок от връчване на писмения отговор на ответника, доказателствата към него и разпореждането на съда по доклада на делото и указанията за кои факти не се сочат доказателства – чл. 312, ал.2 ГПК. След изтичане на срока по чл. 312, ал.2 ГПК ищецът може да сочи доказателства само при условията на чл. 147 ГПК за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства. Представените след срока доказателства не могат да бъдат ценени от съда, а решението въз основа на доказателства, представени след преклузията е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор на длъжност „старши лесничей” при „Държавно горско стопанство Т.”, [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя с налагането на дисциплинарно наказание уволнение поради допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.7 КТ, изразяващо се в неосъществен контрол при извършване на незаконна сеч на 360 куб. м. стояща маса, за което служителят не е докладвал до извършването на проверка на 17.11.2010 г. от назначена от работодателя комисия. Прието е, че уволнението е незаконно поради допуснати от работодателя нарушения на изискванията по чл. 195, ал.1 КТ – в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено какво е дисциплинарното наказание, както и времето на извършването му. Уволнението е отменено като незаконно и поради допуснато нарушение на изискванията на чл. 330, ал. 3 КТ – работодателят е прекратил трудовото правоотношение с член на синдикално ръководство без предварително съгласие на съответния синдикален орган. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от „Държавно горско стопанство Т.”, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл.195, ал.1 КТ. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на чл. 330, ал. 3 КТ по отношение на зам. председател на синдикалната организация, който не е член на синдикално ръководство, както и че доказателствата за статута на ищеца в синдикалната организация са приети след изтичане на преклузивния срок за представянето им. Ответникът по касационната жалба Х. Г. Х. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. Изводът на въззивният съд, че заповедта за дисциплинарно наказание е съставена в нарушение на чл. 195, ал.1 ГПК е неправилен. В заповед за уволнение № 12 от 26.11.2000 година, извършените от работника нарушения са посочени точно – неосъществен контрол при извършване на незаконна сеч на 360 куб. м. стояща маса, за което служителят не е докладвал, както и че нарушението, изразяващо се в бездействие е установено при извършена проверка на 17.11.2010 г. Посочено е и че се прекратява трудовия договор, с което е определен вида на наказанието. С изложените мотиви изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени – работникът е уведомен за какви нарушения е санкциониран дисциплинарно с уволнение, което дисциплинарно наказание е наложено в срока по чл. 194, ал.1 ГПК. Неправилен е и изводът, че в нарушение на чл. 330, ал. 3 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с член на синдикално ръководство без предварително съгласие на съответния синдикален орган. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о., съдът се произнася само по доводите за незаконност на уволнението, въведени от ищеца с исковата молба. В исковата молба ищецът не е въвел довод за нарушена предварителна синдикална закрила – оплакванията са за нарушение на чл. 195, ал.1 КТ и на чл. 193 КТ предвид краткия срок предоставен му за обяснения, за нарушения на чл. 194 КТ и чл. 189 КТ, поради което съдът се е произнесъл по спазването на изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал.3 КТ в нарушение на съдопроизводствените правила. Извън изложеното, в нарушение на чл. 313 ГПК съдът е ценил доказателства, които не са представени своевременно. Служебна бележка от 18.05.2011 г., издадена от КТ „Подкрепа”, удостоверяваща, че ищецът е бил заместник председател на синдикална секция в Държавно лесничейство – Т. в периода след 16.06.2004 г., е представена след всички законоустановени срокове, вкл. и след провеждане на първото по делото съдебно заседание, поради което неправилно е включена в доказателствения материал по делото. Неправилен е и изводът, че заместник-председателят на синдикалната организация се ползва с предварителна закрила при уволнение. Съгласно чл. 330, ал.3 КТ, с предварителна закрила при дисциплинарно уволнение се ползва синдикалното ръководство, което съгласно § 1, т. 6 ДР КТ включва само председателя и секретаря на синдикалната секция. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че дисциплинарното уволнение на Й. С. Й. със заповед № 12 от 26.11.2000 година е извършено законно. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, доводът за незаконност на уволнението е неоснователен. Дисциплинарното наказание е наложено след изпълнение изискванията на чл. 193, ал.1 КТ. Обяснения за констатираните нарушения са поискани с писмо, връчено на работника на 19.11.2010 година, който е имал възможност да се запознае с констатациите на работодателя и да даде обясненията си. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 194, ал.1 КТ. Нарушението, изразяващо се в бездействие е осъществявано в периода преди откриването му на 17.11.2010 г., вкл. и към момента на откриването му, поради което наказанието, наложено на 26.11.2000 година е в сроковете по чл. 194, ал.1 КТ. Извършването на дисциплинарното нарушение е установено по безсъмнен начин. От представените по делото писмени доказателства: протокол № 2032 от 17.11.2010 г. за констатирана сеч на немаркирани дървета; рапорт от 18.03.2011 г., съгласно който сечта е извършена в горски отдели, за които не е издавано разрешително, както и от показанията на свидетелите Г. и А. се установява, че незаконната сеч е извършена след устно разрешение на ищеца, който е знаел, че не е издадено разрешително и в разрез със служебните си задължения на старши лесничей е допуснал да бъде извършена незаконна сеч на 360 куб. м. стояща дървесна маса. Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършеното. Съобразени са както характера на нарушението, изразяващо се в грубо пренебрегване на възложената трудова функция по опазване на горите от незаконна сеч, така и обстоятелството, че за допуснати дисциплинарни нарушения по опазване на горите, ищецът е наказван с „предупреждение за уволнение” със заповед от 25.10.2010 година. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 12 от 26.11.2010 г. следва да се отхвърлени като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по иска Държавно горско стопанство Т. следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 435 лева, от които 185 лева внесени държавни такси и 250 лева адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 242 от 18.11.2011 година по гр.д. № 388/2011 година на Сливенски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес в [населено място] против „Държавно горско стопанство Т.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 12 от 26.11.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши лесничей” и присъждане на обезщетения по чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ. ОСЪЖДА Х. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес в [населено място] да заплати на „Държавно горско стопанство Т.”, [населено място] сумата 435 (четиристотин тридесет и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: